Решение № 214 от 27.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 615/2014 г.

Решение № 214 от 27.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 615/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане /именувано "въззивна жалба"/ на Д. Р. Д. - подсъдим по нохд № 2909/2013 г. на Пловдивския районен съд и внохд № 1189/2013 г. на Пловдивския окръжен съд - за възобновяване на делото, тъй като "присъдата ... е завишена". В съдебно заседание Д. и служебният му защитник поддържат искането за възобновяване, след което делото да се върне за ново разглеждане, тъй като предходните съдебни инстанции не били обсъдили смекчаващите отговорността на осъдения обстоятелства. Представителят на ВКПр не намира за основателно възражението за наличието на посоченото в чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК касационно основание и заключението му е за оставяне на искането без уважение. С първоинстанционната присъда - № 197 от 17.06.2013 г. - постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Д. е признат за виновен в това, че на 9 и 10.09.2012 г. противозаконно е лишил от свобода 5-годишния си син Р. Д. Д., като против волята на детето го задържал в дома си в [населено място], Пловдивска област, там многократно го завързвал за метален стълб, забит в двора на къщата и му нанасял побои, придружени с псувни и закани, които побои били мъчителни за пострадалия и поставяли в опасност здравето му, за което и на основание чл. 142а, ал. 4 във вр. с ал. 3 НК е наказан със 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, редуцирани по чл. 58а, ал. 1 НК на 5 години лишаване от свобода. Постановено е Д. да изтърпи наказанието си при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, като отделно от това наказание, на основание чл. 68, ал. 1 НК, да изтърпи при същия режим и в също такова затворническо заведение и наказанието от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 1159/2008 г. на Пловдивския районен съд. С въззивното решение - № 285 от 25.10.2013 г. - горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо с оглед на поискалата го страна, спазването от нея на срока по чл. 421, ал. 3, изр. първо НПК, вида на актовете, които са сред изброените в чл. 419 НПК и липсата по отношение на тях на касационна проверка, но не и основателно. Нито от пределно оскъдното откъм доводи искане за възобновяване, нито от устната пледоария на служебния защитник става ясно, кои са тези смекчаващи отговорността и обуславящи по-лекото санкциониране на Д. обстоятелства, които обстоятелства са останали или неотчетени изобщо, или недооценени от двете предходни инстанции. Отговаряйки на подадените протест и жалба от защитника на подсъдимия, в които двете страни са изразили противоположните си становища по справедливостта на наложеното на Д. наказание: прокурорът го е считал занижено, а изготвилият въззивната жалба защитник-завишено, въззивният съд изключително детайлно е анализирал всеки един факт от значение за индивидуализацията на наказанието. Добросъвестно отчитайки както тези, които смекчават отговорността на Д., така и тези, които я отегчават, окръжният съд е изложил върху близо две страници от решението си мотивите, поради които споделя изцяло решението на първата инстанция по въпроса, поставен в чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК. Правилна е преценката за наличие на баланс между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, а оттук и за справедливост на наложеното наказание. Ето защо и при липсата на посочени и подкрепени със съответните им доводи други възражения срещу правилността на горепосочените съдебни актове, ВКС на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК,