Решение № 11038 от 1.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби против Решение 1876 от 18.10.2021 г., постановено по адм. дело 2873/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът, в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати на Д. Димитров сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с отменена Заповед ЗСП/Д-РВ/7852/12.11.2019 г. на Директор ДСП Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на общо 672 лева. В останалата част, за разликата до 2 500 лева, искът е отхвърлен, като неоснователен, и Д. Димитров е осъден да заплати на Агенция за социално подпомагане сумата от 120 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска. Първата касационна жалба е подадена от Д. Димитров, чрез адв. А. Славчев, срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 1 000 лева до претендирания размер от 2 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.06.2020 г. Излагат се доводи, за необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му, както и решаване на спора по същество, като се уважи иска изцяло. Претендира разноски. В хода на съдебното производство ищецът е починал и на негово място на основание чл. 227 ГПК и чл. 6 ЗОДОВ са конституирани неговите наследници по закон Б. Узунова, А. Петков, С. Тодорова, С. Славов, Е. Нардова, Д. Нардова и Г. Нардов. Втората касационна жалба е подадена от Агенция за социално подпомагане, представлявана от старши юрк. М. Стоянова - Гарабедян, в която се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност, на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение в осъдителната част и отхвърляне на иска. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни при следните съображения: Производството пред първостепенния съд е образувано по исковата молба на Д. Димитров, против Агенция за социално подпомагане, с искане да бъде осъдена, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 лева, във връзка с отменена Заповед ЗСП/Д-РВ/7852/12.11.2019 г. на Директор ДСП Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в: 1. Разочарование от институциите от забавянето, привидността и фиктивността на процедурните възможности, които не водят до реална подкрепа за затруднените лица, в която връзка ищецът твърди да е огорчен и разочарован от поведението на администрацията, да изпитва стрес, притеснение, несигурност от това дали ще разполага със средства да проведе необходимото му лечение, притеснение да не [заличен текст] и намаляване възможността да се грижи за себе си с оглед факта, че няма на кого да разчита, че е обезверен от отказа на администрацията да уважи основно негово конституционно право на социално подпомагане, че е изпитвал сериозни съмнения относно ефикасността на предвидената законова възможност да получи подкрепа в лицето на Държавата чрез АСП в труден за него момент; 2. влошаване на здравословното му състояние, вследствие забавяне на крайно належаща операция на [заличен текст], за заплащането на консумативи за която /[заличен текст]/ ищецът не е имал средства, а е очаквал уважаване на молбата му за отпускане на такива от ДСП, като и към момента на депозиране на исковата молба не е в състояние да намери близки хора, които да разполагат със средства и да му отпуснат заем в нужния размер, изпитвани затруднения да се грижи за тоалета си и да извършва ежедневни действия от първа необходимост, блъскане в предмети и прегради и изпитване на трудности в преценката на разстоянията, поради [заличен текст], затруднения при пресичане на пешеходна пътека и при разминаване с хора, неспокойствие и страх при движение като пешеходец. За да постанови този резултат първостепенният съд е установил наличието на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: отменен, като незаконосъобразен, по съответния ред административен акт, действително установени неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинна връзка между издадените, в резултат на административната дейност на органа актове, и настъпилите вреди. При условията на чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че сумата от 1 000 лева кореспондира на критерия справедливост за обезвреда на конкретно доказаните вреди свързани с негативните психоемоционални изживявания на стрес и страх за здравето, несигурност, подсилени от изпитваните реално затруднения при ежедневните дейности поради заболяванията на [заличен текст], както и обида и гняв към социалните служби, а също и разочарование. Приел е, че твърдените неимуществени вреди, състоящи се в сериозно влошаване на здравето на ищеца, не са доказани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон, изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните, съдебно-психологичната и съдебно-медицинската експертиза и приложимата правна уредба. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди; налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. Правилен и обоснован е изводът на решаващия съд, че ищецът е изживял негативни душевни страдания под формата на емоционален стрес, несигурност за бъдещето, обида и разочарование (изразило се по-скоро като гняв), които са нормално съпътстващи постановеният незаконосъобразен отказ за отпускане на еднократна помощ за [заличен текст] изживени на фона на затруднения в ежедневните дейности, свързани със състоянието [заличен текст]. В тази връзка и в съответствие със събраните по делото доказателства обосновано съставът на първостепенния съд е приел, че Димитров е установил претърпени неимуществени вреди, като резултат от действия на ответната страна, предвид което частично е уважил предявения иск. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост (арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. 3/2004 на ОСГК на ВКС). В задължителната практика са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед в случая, съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение, продължителността на търпяната репресия, характера на обвинението, т.е. тежестта на нарушението, в което е обвинен ищеца, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда и какви, данните за личността му с оглед това доколко действията и акта на административния орган са се отразили негативно на психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Размерът на обезщетението е определен правилно съобразно конкретните, обективни обстоятелства, относими към увреждането. Всички тези обстоятелства са прeценени от решаващия съд и съображенията му са изложени в мотивите. Съдът, съобразявайки установените в хода на съдебното производство фактически обстоятелства, естеството и интензивността на негативните преживявания, както и времето, през което са понасяни вреди, е определил справедливо обезщетение. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е касационно основание. Изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. По тези съображения решението на съда следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенциите на страните за присъждане на понесените по делото разноски са неоснователни и не следва да бъдат уважени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд , трето отделение