Решение № 2909 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2023 г.
ВАСОсмо отделение12.03.2024 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 924/30.06.2023 г., постановено по адм. д. 2900/2022 г. по описа на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Г. Георгиев, [ЕГН], с адрес: [населено място], община Аксаково, област Варна, разноски за касационното производство в размер на 974,05 (деветстотин седемдесет и четири лева и пет стотинки).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрк. Л. Тодорова, против Решение 924/30.06.2023 г., постановено по адм. д. 2900/2022 г. по описа на Административен съд - Варна. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва с доводи за неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за недоказаност на съмненията на митническите органи по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 относно действително платената цена на вносната стока лек автомобил. Твърди, че в хода на административното производство са извършени необходимите проверки и са събрани доказателства за определяне на новата митническа облагаема стойност по метода на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., включително получена информация по линия на международното сътрудничество. Поради това счита за необосновани изводите на решаващия съд относно приложението на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Г. Георгиев, чрез адв. М. Айдарова, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна е било Решение 32-405400/24.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС и чл. 59 АПК, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока, поставена под режим "допускане за свободно обращение" по МД с MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020 г. и нови размери на дължимото мито и ДДС, съответно са взети под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 1 793,90 лв. и ДДС в размер на 3 946,56 лв., или общо установени за досъбиране в размер на 5 740,49 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Съгласно фактическите установявания в обжалваното съдебно решение, на 19.02.2020 г. с МД с MRN 20BG002002025376R4 е приета за режим допускане за свободно обращение стока, описана като лек автомобил употребяван, марка: Субару; модел: Аутбак; тип: бензин; бр. места: 5, първ. peг.: 20190102; цвят - зелен; раб. обем - 2498 куб. см.; мощност: 130 kW DIN; Двиг. неоткрит; Шаси 4S4BSAFC6K3376919, код по ТАРИК 8703239000, държава на износ САЩ, 1 451,50 кг., фактурна стойност 7 500 USD, при курс за 1 щатски долар - 1,76392 лв. декларирана митническа стойност в размер на 14 111,36 лв., условие на доставка FOB Los Angeles. Като износител и продавач на стоката е посочено американското дружество FLORIDA RPESTIGE COLLECTION LLC. При възложена последващата проверка са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. В резултат от отправено запитване е получена информация от американската служба Митници и гранична охрана за общо 60 бр. автомобили, изнесени от САЩ и внесени на територията на България, в която фигурира и процесният. В оформената при износа декларация (EEI) цената на автомобила е посочена в размер на USD 17 670. За износител на стоката е посочено американското дружество FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC. От извършени справки в интернет сайт е открита информация за обявена продажна цена при аукцион за автомобил с идентичен VIN номер на шаси с продажна цена USD 16 800. С писмо от 14.07.2022 г. от жалбоподателя е изискано да представи допълнителни документи и информация. След анализ на представените данни директорът на ТД Митница Варна е уведомил вносителя с писмо peг. 32-322328/26.09.2022 г., в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката. Депозираното възражение от 31.10.2022 г. не е било уважено и е издадено процесното Решение 32-405400/24.11.2022 г. От правна страна решаващият съд е потвърдил валидността на обжалваното митническо решение като постановено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 19, ал. 7 ЗМ, при спазване на изискванията за писмена форма и с необходимото съдържание. За да уважи жалбата като основателна административният съд е съобразил приложимата правна уредба и изискванията на Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с определянето на митническата стойност на стоките и правомощията по осъществяването на последващ контрол. Прието е, че преценката за наличие на основателни съмнения в случая може да бъде обоснована от извършената справка в интернет и предоставената информация от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност. Доказателствената тежест за наличие на основание за отхвърляне на декларираната договорна стойност е възложена на митническия орган, който е следвало да докаже твърденията си с допустимите процесуални способи. Направените твърдения в митническото решение се опровергават при обсъждане на наличния доказателствен материал по делото. Материалната доказателствена сила на приложените в превод на български език официални свидетелстващи документи се простира единствено върху факта, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната износ с посочената стойност, но не и до факта, че това е заплатената или подлежаща на плащане стойност между страните. При съпоставка с данните от интернет сайта е констатирано допълнително несъответствие в стойността на автомобила, поради което е прието, че продажната цена не е установена категорично по делото и съмненията са останали недоказани. Обжалваното решение на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил наведените оплаквания и аргументите на страните като е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Предметът на правния спор е формулиран точно от решаващия съд при надлежно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В постановеното решение са изложени ясни и логически последователни мотиви по релевантните факти и доказателства за преценката, която в случая се концентрира до отговорите на трите основни въпроса: 1. Обосновали ли са митническите органи основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; 2. Доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, като предпоставка за определянето ѝ по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс; и 3. Спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност по осъществения внос по МД с MRN 20BG002002025376R4/19.02.2020 г. на база налични данни на територията на Съюза. Административният съд е приел по същество, че събраната информация и доказателствата в случая подкрепят възникналите съмнения по отношение на декларираната от Г. Георгиев договорна стойност по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но от страна на митническия орган не е проведено пълно и главно доказване на спорните обстоятелства и приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 от този регламент. Приложението на резервния метод изисква използването на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Ако бъде допуснато използването на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 само въз основа на електронна информация за износ EEI, предоставена от изпращача на стоката FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC, то на практика митническият орган прилага основния метод по чл. 70 от регламента, но след като вече е отрекъл тази възможност. Този подход правилно е приет от съда за незаконосъобразен и предвид констатираното несъответствие с извлечението на данните за проведения аукцион, според който продажната цена е в размер на USD 16 800. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента изисква да се съобрази не само изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация, но и надлежното мотивиране на съмненията. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: "В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности...". Съгласно приетото от СЕС в решение от 09.06.2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, също не може да се приеме тезата, че посочената в експортната декларация продажна стойност би могла да бъде приравнена на налични данни в Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Според т. 48 от решението на СЕС, митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО на която съответства чл. 74, § 3 от МКС), трябва в максимално възможна степен да се основават на по-рано определяни митнически стойности, а методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 2930, § 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на чл. 31 от посочения кодекс. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на оспорения административен акт. При този изход на спора Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на Г. Георгиев разноски за настоящото производство в размер на 974,05 лв. - възнаграждение за един адвокат, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора до претендирания размер от 1 300 лв. е основателно, предвид фактическата и правна сложност, както и материалния интерес по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,