Решение № 12109 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Софи 2001 И. Костова", със седалище в [населено място], община Антон, област София, приподписана от адвокат П. Николова, против решение 628 от 17.03.2023 г., постановено от Административен съд-София област, по адм. д. 923/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 23/312/03049/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8458 от 06.07.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 33 174,64 лева във връзка с договор за подпомагане 23/312/03049 от 20.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. С жалбата и допълнителна молба от 15.11.2023г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди , че първоинстанционният съд не е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото и не е обсъдил изложените в първоначално подадената жалба доводи, което е довело до неправилни правни изводи по законосъобразността на оспорения административен акт. Изразява несъгласие с изводите на съда за неоснователност на възраженията, че непостигане на финансовите показатели по бизнес плана относно прогнозираните приходи не съставлява неизпълнение на проекта като цяло, както и че изискването по чл. 16, ал. 2 от приложимата наредба, заложените в бизнес-плана финансови показатели да доказват икономическата жизнеспособност и устойчива заетост в период от 5 години, е приложимо единствено към датата на одобряване на проекта. Касационният жалбоподател счита, че административният съд не е обсъдил доводите му относно прилагане на двойствен стандарт от страна на Държавен фонд Земеделие при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, поради неспазване на еднотипни задължения от страна на ползвателите на финансова помощ по мерките от ПРСР в сходни случаи. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго решение по същество, с което да бъде отменено издаденото решение за налагане на финансова корекция, ведно с произтичащите от това последици. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с писмена молба от 10.11.2023 г. моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски, а на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ "Софи 2001 И. Костова" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 628 от 17.03.2023 г. е отхвърлена жалбата на ЕТ "Софи 2001 И. Костова" срещу решение 23/312/03049/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8458 от 06.07.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 33 174,64 лева във връзка с договор за подпомагане 23/312/03049 от 20.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. /ПРСР 2007 г. 2013 г./ и търговецът е осъден да заплати на ДФЗ РА юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София област е приел, че жалбоподателят е ползвател по сключен с ДФЗ договор за подпомагане 23/312/03049 от 20.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013 г./ с предмет: Къща за гости в УПИ II- 34, кв. 11 по плана на [населено място], община Антон и размер на безвъзмездната финансова помощ, съгласно анекс от 12.06.2015 г. и Таблица за одобрените инвестиционни разходи /приложение 1 към този анекс/. Според сключения договор ползвателят има право да получи финансовата помощ в договорения размер, като се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, който съобразно т. 3.1 е определен до 15.09.2015 г. В т. 4. 12 от него е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т. 4. 18 от същия договор ползвателят следва да изпълни одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В мотивите на обжалванотго решение са анализирани клаузите на договора, касаещи отговорността при неизпълнение /т. 8.1./, както и дефинициите на използваните приложими понятия, включително определението за одобрен проект . Първостепенният съд е отразил, че с окончателно решение 1929 от 01.03.2022 г. на Върховния административен съд, постановено по адм.д. 7107/2021 г. са отменени решение 384 от 10.05.2021 г. по адм. дело 1025/2020 г. по описа на Административен съд София - област, както и Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/312/03049/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8458 от 21.08.2020 г. В постановеното от ВАС решение е възприето, че релевираните в АУПДВ нарушения са с правно основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, а съгласно актуалната и приложима редакция на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, за тези нарушения се следва провеждане на производство и издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ. Административният съд е установил, че в изпълнение на влязлото в сила отменително решение на ВАС административният орган е открил производство по налагане на финансова с писмо с изх. 01-6500/8458 от 04.04.2022 г., в хода на което е осигурил възможност на ЕТ "Софи 2001 И. Костова", да представи възражения. В писменото възражение с вх. 01-6500/8458/10.05.20122 г. е била изложена аргументация, аналогична на тази в производството по издаване на отменения АУПДВ и отново са посочени периодите, в които по независещи от едноличния търговец причини, е бил възпрепятстван да изпълнява дейността в къщата за гости, за което са представени същите доказателства. Констатираните от административния орган нарушения са, че при извършената проверка на място в периода 28.05.2019 г. - 04.06.2019 г., резултатите от която са обективирани в контролен лист от 04.06.2019 г., е установено изпълнение на бизнес плана средноаритметично за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ в размер на 32,85 % от заложените приходи. Конкретните стойности, въз основа на които е било прието неизпълнение на нормативни и договорни задължения са както следва: за финансовата 2016 година общо приходи в размер на 14 124,64 лева, което представлява изпълнение от 20,18 % спрямо заложените в производствената програма 70 000,00 лева; за финансовата 2017 година общо приходи в размер на 19 362,13 лева, което представлява изпълнение от 27,66 % спрямо заложените в производствената програма 70,000,00 лева; за финансовата 2018 година общо приходи в размер на 35 507,42 лева, което представлява изпълнение от 50,72 % спрямо заложените в производствената програма 70 000,00 лева. В оспореното решение за налагане на финансова корекция е взето предвид, че с писмо с вх. 01-6500/8458 от 26.11.2019 г. са представени надлежни доказателства, удостоверяващи независещи от бенефициента събития, които са възпрепятствали използването на къщата за гости за определени периоди през 2016 и 2017 година, което е дало основание на административния орган да прекалкулира реализираните приходи от подпомаганата дейност за двете финансови години 2016 и 2017, пропорционално на периодите, през които не е било възпрепятствано функционирането на къщата за гости. След извършване на преизчислението е установено, че за финансова 2016 г. изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана е 20,6%, а за финансовата 2017 г. - 29,52 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, поради което установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за две пълни финансови години /2016 г. и 2017г./ е в размер на 25,07 % от заложените приходи. Поради това, че за финансовата 2018 година реализираните приходи са над 50 %, административният орган се е мотивирал, че не следва да налага финансова корекция за посочената година. Ето защо, съгласно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/ е определена санкция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора, която в случая възлиза на 33 174,64 лева. По искане на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ, по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза/СИЕ/, според заключението на която констатациите и изчисленията на вещото лице относно проверените и взети предвид от органа години/2016 г., 2017 г. и 2018 г./ съвпадат с тези по оспореното решение. На основание събраните по делото писмени доказателства и приетата експертиза първостепенният съд е преценил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съответства на изискването за форма, подробно е мотивиран и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, като е изведено заключение, че актът е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в случая точно е констатирано, че на 20.11.2014 г. между ДФЗ и ЕТ "Софи 2001 И. Костова" е сключен договор 23/312/03049 от 20.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия ПРСР за периода 2007 2013 г., като според чл. 1.1 от него Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект 23/312/03049 от 13.05.2013 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 29/2008 г., Наредбата/ проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба 29/2008 г. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 от ДР на Наредба 29/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието икономическа жизнеспособност а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от приложимата наредба решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 312, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 312, определени в Наредба 29/2008 г. Дефиницията на нередност визира нарушение на правото на Съюза, поради което в случая непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения, в каквато насока са обоснованите изводи на административния съд. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Ето защо са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени доводите му, че изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредбата заложените в бизнес плана финансови показатели да доказват икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, е приложимо единствено към датата на одобряване на проекта. Икономическата жизнеспособност, веднъж преценявана при одобрение на проекта, следва да бъде подлагана на последваща оценка и може да бъде основание за налагане на финансова корекция, след като в рамките на извършени проверки е констатирано неизпълнение на заложените индикатори за определен период или за целия срок на проекта. Настоящият съдебен състав не споделя развитото в касационната жалба становище за липса на относимо обсъждане на доводите му за прилагане на двоен стандарт от страна на ДФЗ при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, когато са касае за еднотипен характер на инвестицията, еднотипна услуга и при развили са аналогични обстоятелства. Действително административният съд не е изложил конкретни мотиви по това възражение, но решаващите му изводи за материална законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция са основани включително на обстоятелството, че изготвянето на бизнес плана с предвидените в него стойности е дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, а не на който и да било друг проект по същата мярка. Представените от жалбоподателя доказателства - удостоверение 137-1/04.06.2019 г., касаещо нарушение на целостта на водохранилище и опасност от наводнение територията на къщите в [населено място], удостоверение 136-2/03.06.2019 г., касаещо прекъснато електрозахранване, вследствие на придошлите води на реките на територията на [населено място], както и удостоверение 136-2/04.06.2019 г., относно ремонт на уличен участък в различни периоди от време през 2017 г. на територията на къщата за гости на бенефициента, включително и уведомленията, издадени от община Антон, удостоверяващи независещи от бенефициента събития, които са възпрепятствали използването на къщата за гости за определени периоди през 2016 и 2017 година, са относими към конкретния случай и конкретния проект. Цитираното от жалбоподателя решение, в подкрепа на доводите му за прилагане на двоен стандарт от административния орган, касае наличие на форсмажорни обстоятелства, предвид обявено бедствено положение в община Копривщица, а не в [населено място]. Преценката на органа финансова корекция да не бъде наложена за съответната година, е извършена при различна фактическа обстановка и при съобразяване на изпълнението в друг случай и за друг проект. Поради това действията на ответния орган не могат да бъдат подчинени на правните очаквания на бенефициерите при наличие на форсмажорни обстоятелства за един от тях, такива да бъдат признати и за други проекти. С оглед всичко изложено касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение безспорно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да наложи процесната финансова корекция в размер на 33 174,64 лева във връзка с процесния договор за подпомагане 23/312/03049 от 20.11.2014 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърляне на касационното оспорване като неоснователно. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,