Решение № 8758 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2012 г.

Решение № 8758 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково (ОДЗ) срещу решение № 2 от 6.02.2012 г., постановено по адм. д. № 803/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което са отменени заповед № РД-26-136/02.11.2011 г. и заповед № РД-26-137/2.11.2011 г., издадени от директора на ОДЗ за прекратяване на служебното правоотношение на Стефка Тонева Ковачева - главен директор на Главна дирекция "Аграрно развитие", с ранг I младши. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон. Посочено е, че съдът неправилно е приел, че е възпрепятствано осъществяването на правото на защита на наказаното лице. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Стефка Тонева Ковачева оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил и двете заповеди, постановени от директора на ОДЗ, с които на Ковачева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за допуснати от нея нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - неизпълнение на служебни задължения; неспазване кръга на служебните правомощия и неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и заповед, с която въз основа на наложеното дисциплинарно наказание е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. За да постанови този резултат, съдът след подробно и детайлно обсъждане на заповед № РД-26-136/2.11.2011 г. за наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е стигнал до извода, че наказващият орган, макар и компетентен да издаде заповедта, не е посочил необходимите и задължителни реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, тъй като липсва дата на извършване на нарушенията. Прието е, че в акта са посочени само датите на подадените заявления, по които се твърди, че превишавайки правомощията си Ковачева е извършила делба на имоти, а по отношение на т. 4 от заповедта органът не е посочил определеният краен срок за подписване на протоколите. Във връзка с това съдът е приел, че посочването на датите е изключително важно относно преценяване на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. По отношение на заповед № РД-26-137/2.11.2011 г. съдът е приел, че същата остава без валидно правно основание, поради което я е отменил. Върховният административен съд - Пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на Административен съд - гр. Хасково, залегнали в мотивите на съдебното решение. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл за изслушване на Ковачева и даване на писмени обяснения, като в тази връзка не е съобразил представеното като доказателство по делото писмо с изх. № 2648/31.10.2011 г., с което на наказаното лице е отправена покана за изслушване и даване на писмени обяснения. Направените оплаквания са неоснователни. Административният съд е дал вярно тълкуване на нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл като кумулативно изискване за законосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание и в тази връзка не се правят и оплаквания. Правилно са квалифицирани и събраните доказателства по делото и въз основа на тях е направен обоснован извод, че наказващият орган не е спазил разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, което е основание за отмяна на заповедта без спора да се разглежда по същество съгласно чл. 93, ал. 2 от същия закон. Правилно е прието, че административният орган е спазил формално процедурата, но не е съобразил последователността, поради което е възпрепятствал правото на защита на служителя. В посочената норма изрично е посочено, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на наказанието да изслуша служителя. Поканата е получена от Ковачева на 31.10.2011 г., т. е. преди приключване на дисциплинарното производство. От друга страна Ковачева е получила писмо с изх. № 2649/31.10.2011 г. от директора на ОДЗ, с което е поканена на 2.11.2011 г. от 09.00 часа до 12.30 часа, за да й бъде съобщено решението на дисциплинарно наказващия орган, като на същата дата са и връчени и заповедите за налагане на наказанието и прекратяване на служебното правоотношение. От следва изводът, че административният орган не е спазил последователността на процедурата и на практика заповедта за дисциплинарно наказание е била изготвена и връчена на наказаното лице, без същото да бъде изслушано и да му бъде дадена възможност да представи писмените си обяснения след приключване на дисциплинарното производство и преди налагане на наказанието, което съставлява неизпълнение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и обуславя отмяната на заповедта за дисциплинарно наказание. Неоснователно е и твърдението на касатора, че е неправилен изводът на административния съд, че не са допуснати нарушения на служебната дисциплина. Видно от изложените мотиви в решението, първоинстанционният съд е отменил двете заповеди поради настъпила преклузия на правото на органа по назначаване да ангажира дисциплинарна отговорност. Правилно съдът е приел, че в мотивите на заповедта по т. 1, т. 2 и т. 3 не са посочени дати на извършване на нарушенията, а са записани датите на подаване на заявленията, по които се твърди, че Ковачева е превишила правомощията си. По т. 1 заявлението е подадено на 15.09.2009 г., по т. 2 имотът се е "появил" като собственост на "Тракия 2006" ЕООД, с открита партида на 26.02.2008 г., а по т. 3 заявлението е от 14.05.2009 г. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от извършването му. В случая и по трите точки от заповедта е изтекъл едногодишният срок за налагане на наказанието, поради което правилно съдът е приел, че допуснатото процесуално нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на процесната заповед. Вменените във вина на Ковачева нарушения са приети за извършени през 2008 г. и 2009 г. Съдът е дал убедителен отговор и във връзка със срока, през който служебното правоотношение на Ковачева е било прекратено (14.12.2010 г. - 31.10.2011 г.) с оглед на това, че в случая не се касае за ползване на законоустановен отпуск, каквато единствена хипотеза предвижда чл. 94, ал. 3 от ЗДСл. В т. 4 от заповед № РД-26-136/2.11.2011 г. е записано, че Ковачева не е изпълнила заповед на директора на ОДЗ, тъй като не е извършила и подписала протоколите за приемане на работата на дружествата изпълнители на технически дейности за м. март, май, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. При установяване на липсата на подписи от Ковачева директорът на ОДЗ е издал заповед № 371/13.12.2010 г., с която е наредил до края на работния ден на 14.12.2010 г. определените служители да представят подписаните протоколи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл е изтекъл, тъй като още към датата на издаване на заповедта директорът е знаел за извършеното нарушение, т. е. то е открито на 15.12.2010 г. Твърдението на касатора, че заповед № РД-26-137/2.11.2011 г. е законосъобразна е неоснователно. Видно от мотивите изложени по-горе и с оглед отмяната на заповед № РД-26-136/02.11.2011 г. заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се явява без валидно правно основание. Правилно двете заповеди, предмет на настоящото съдебно производство, са отменени като незаконосъобразни и не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение,