Решение № 4253 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2009 г.
ВАСIV отделение31.03.2010 г.докладчик Галина Матейска
Диспозитив
Оставя в сила решение № 371 от 10.06.2009 г. на Административен съд София област - осми състав, постановено по административно дело № 325/2009 г., с което е отхвърлено оспорването на областен управител на Софийска област, обективирано в Заповед № ОА - 137 от 08.04.2009 г. срещу Решение № 808 по Протокол № 20 от 19.03.2009 г. на Общински съвет гр. Самоков. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4253 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Областен управител на Софийска област против Решение № 371/10.06.2009 г. на Осми състав на Административен съд - София област по адм. дело № 325/2009 г. Според касатора решението е неправилно и необосновано, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените норми и същото е постановено в нарушение на материалния закон - налице са отменителни основания. Счита, че съставът на АССО твърде свободно е тълкувал разпоредбите на Закона за общинската собственост. Твърди, че е оспорил Решение № 808 от 19.03.2009 г. на Общински съвет - Самоков като незаконосъобразно и поддържа посочените от него три основания - липса на мотиви за начина на формиране на наемната цена, която е съществен елемент от сделката за наем; нарушение на процедурата за отдаване под наем на земи от общинския поземлен фонд, визирана в Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Самоков и по-точно на чл. 109 от нея и че Акта за общинска собственост не е вписан в службата по вписвания съгласно изискването на ПЗР на ЗИД на ЗОС. Моли съдебното решение да бъде отменено. Ответникът Общински съвет - Самоков, гр. Самоков, ул. "Македония" № 34, не заявява становище по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Необоснован е извода на съдебният състав, че решението на Общинския съвет е прието при спазване на административнопроизводствените правила и съответно, че същото е законосъобразно. Постановеното в този смисъл съдебно решение е неправилно по критерия на чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 371 от 10.06.2009 г. по административно дело № 325/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд София област - осми състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ оспорването на областен управител на Софийска област, обективирано в Заповед № ОА - 137 от 08.04.2009 г. срещу Решение № 808 по Протокол № 20 от 19.03.2009 г. на Общински съвет гр. Самоков. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал при извършената от него служебна проверка на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, че оспореното решение е валидно като постановено от компетентен орган в кръга на неговите материални и териториални компетенции и валидно постановено в писмена форма. Приел е, че е спазена процедурата по вземането му - с необходимия кворум и мнозинство, след изслушване становище на ПК и на редовно заседание на общинския съвет. Съдът е счел за неоснователно възражението на областния управител, че липсват мотиви при определяне на наемната цена, тъй като чл. 14, ал. 8 от ЗОС дава възможност на ОбС свободно да определи наемните цени при отдаване под наем на имоти - частна общинска собственост, не са налице законови процедури при определяне на същата цена, върху която съдът да осъществи контрол за законосъобразност и ОбС е компетентен да определи наемната цена за която законът не визира минимални или максимални такива. По отношение на възражението за невписания в службата по вписвания АЧОС съдът е приел, че невписването не води до незаконосъобразност на взетото решение поради факта, че в ЗОС липсва изрична разпоредба, която да не дава възможност на ОбС да извърши действие на управление с имот - частна общинска собственост без вписан АЧОС, но за които е съставен такъв, за разлика от разпоредителните действия по аргумент от чл. 34, ал. 4 от ЗОС, които се извършват само с имоти, актовете за които са вписани по съответния ред в службата по вписванията. На последно място за неоснователно е прието и възражението на областния управител, че не са спазени изискванията на Наредба № 4 за отдаване под наем на общинска земеделска земя, защото общината е удостоверила правото си на собственост върху процесния имот с акт за частна общинска собственост, който не е оспорен от страните и същият има по отношение на съда обвързваща доказателствена сила относно правото на собственост на общината върху процесния недвижим имот. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съгласно чл. 32, ал. 2, изр. първо от Закона за администрацията (ЗА), областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това негово правомощие е уредено в чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, а изрично в чл. 8, ал. 11 от ЗОС (ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г.) е регламентирано, че "актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация". На 09.04.2009 г. Областният управител на Софийска област е сезирал Административен съд - София област с жалба под формата на заповед № ОА - 137/08.04.2009 г., с която оспорва Решение № 808 от Протокол № 20/19.03.2009 г. на Общински съвет - Самоков като незаконосъобразно. С това решение Общински съвет - Самоков възлага на кмета на Община Самоков да организира и проведе търг с явно наддаване за отдаването под наем на следния общински имот: № 033042-нива, 10-та категория, частна общинска собственост, с площ 35,999 дка, находяща се в местността "шакалова трошина" в землището на с. Широки дол - АОС № 2230/18.09.2002 г. Със същото решение са определени условията на търга: началната годишна наемна тръжна цена, стъпка за наддаване, депозит за участие в търга, цена на тръжната документация; упълномощен е кмета на Община Самоков след провеждането на търга да одобри спечелилия участник и да сключи с него договор за отдаване под наем със срок на действие - 5 години, като е разпоредено, че при неявяване на кандидати за участие в търга, да се проведе повторен търг при същите условия. Срещу това решение областният управител е посочил три възражения, които са обсъдени от Административен съд - София област и както се каза по-горе, са приети за неоснователни. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение споделя изложените от първоинстанционния съд съображения. В чл. 14, ал. 8 от Закона за общинската собственост е посочено, че "наемните цени се определят от общинския съвет". Няма разписана специална процедура и задължителни изисквания, въз основа на които съдът да проконтролира размера на така определената от общинския съвет начална тръжна цена. Следва да се отбележи, че търгът се провежда (тоест ще се проведе) по реда на Наредбата за търговете и конкурсите, в която също няма правила как точно да се изчисли началната наемна тръжна цена, което означава, че тя се определя по целесъобразност в рамките на оперативната самостоятелност на собственика и не подлежи на контрол за законосъобразност. Според областният управител е нарушена процедурата за отдаване под наем, защото липсват доказателства за изпълнение на условията, предвидени в разпоредбата на чл. 109 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Самоков. Безспорно е в случая, че за процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 2230 от 18.09.2002 г. Като основание в него е посочено чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗОС и решение № 452 Ш/04.01.1994 г. на Поземлена комисия - Самоков. Към действащата към този момент редакция на закона, общинска собственост са имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условията и по реда на специални закони. Този АОС инкорпорира в себе си всички изисквания, които са необходими за да се докаже, че имота, предмет на търга представлява "общински поземлен фонд". Законът за общинската собственост (ЗОС) е по-висок по степен акт от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) и Наредба № 4 и при противоречие между тях се прилага по-високия по степен нормативен акт. Единственото ограничение е в срока за отдаване под наем, който не е атакуван от областния управител, но клаузи на договор, които противоречат на повелителни разпоредби са нищожни и няма да породят желаните правни последици. Правилно съдът е приел за неоснователно и третото възражение на областния управител, а именно, че Акта за общинска собственост не е вписан в службата по вписвания съгласно изискването на § 75 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. В случая се касае за отдаване под наем, което е акт на управление на общинския имот, а не разпореждане с него. Разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ЗОС предвижда разпоредителните действия да се извършват само с имоти, актовете за които са вписани по съответния ред в службата по вписванията, а самото разпореждане е чрез способите на продажба, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права върху общински имот. В разпоредбата на чл. 8 от ЗОС изрично е направено разграничение между предоставяне под наем и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, както и между предоставяне под наем и предоставяне на ограничени вещни права върху общински имот. С оглед изложеното, решението на Административен съд София - област е съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС не констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,