Решение № 13305 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4554/2020 г.

Решение № 13305 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4554/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от В. Тодорова, ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], чрез адв. И. Иванова, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 10325/03.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3263/2019 г. по описа на Върховния административен съд. В първоначално подаденото искане, именувано "жалба" се развиват подробни доводи, че са налице основания за отмяната му, поради несъответствие с материалния закон. В уточняващата молба се поддържа наличие на основания по чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК, без да е конкретизирано от кои точно обстоятелства са породени. Ответната страна – Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград, не се представлява в съдебното заседание и не взема становище по подадената молба за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия приема, че искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е допустимо, като подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Подадено е и в законоустановения срок по чл. 240 АПК. Предмет на молбата за отмяна е Решение № 10325/03.07.2019 г. по адм. д. № 3263/2019 г. на ВАС, Осмо отделение, с което е отменено Решение № 270/12.02.2019 г., постановено по адм. дело № 942/2018 г. от Административен съд – Благоевград, в частта в която е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/06/3/0.0.1949/2/01/04/01, изх. № 01-013-6500/900/26.10.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Благоевград и му е върната административната преписка само в частта по раздел втори на акта за установяване на публично държавно вземане и е отхвърлена жалбата на В. Тодорова против АУПДВ в частта му по раздел втори, с който е определено задължение в размер на 19 558 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатеното и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 01/06/3/0.0.1949 от 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2018 г. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата му част. Молителката твърди, че от ДФ "Земеделие" са приели и одобрили документите й за кандидатстване с грешка, поради което не е могла да представи своевременно заявка за второ плащане. Останалите съображения в искането представляват недоволство от съдебното решение, поради твърдяна негова незаконосъобразност и се сочи незаконосъобразност и неправилност на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3, издадена от Министъра на земеделието и храните /обн. ДВ, бр. 46/2016 г. /. По своя характер отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните. Основанията за отмяна не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебното решение. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите факти трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влезлия в сила съдебен акт. Отменително основание са новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава молителката, има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагането на дължимата грижа за защита на интересите й в хода на съдебното производство. Това са такива обстоятелства, които са съществували към момента на решаване на делото, но не са могли да станат известни на страната при положена от нея дължима процесуална грижа и които ако бяха релевирани биха довели до друго решение по делото. В разглеждания случай, към искането за отмяна е представено становище изх. № 01-013-0400/81 от 02.04.2020 г. на ДФ "Земеделие" – ОД Благоевград, с което по повод депозирана от В. Тодорова жалба във връзка с издадения АУПДВ № 01/06/3/0.0.1949/2/01/04/01, изх. № 01-013-6500/900/26.10.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Благоевград, същата е уведомена, че законосъобразността на акта е била предмет на съдебен спор, по който е налице влязло в сила съдебно решение, отмяната на което се иска в настоящото производство. В този смисъл твърдяното от молителката, че е налице открито ново писмено доказателство не може да се приеме като такова, и не може да бъде основание за исканата отмяна. Не е налице и второто твърдяно основание за отмяна - чл. 239, т. 2 АПК. Съгласно тази законова разпоредба отмяна по този ред може да се иска, ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Такива обстоятелства в молбата за отмяна изобщо не се сочат. С оглед изложеното и предвид доказателствата по делото, съдът намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,