Решение № 852 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4735/2013 г.

Решение № 852 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4735/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на МВР против решение № 7163/20.12.2012 г., постановено по адм. д. № 6216/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед рег. № з-7511/06.06.2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административно процесуалния кодекс. Ответната страна - Славина Михайлова Алексиева от село Алдимировци, чрез пълномощника си адв. Йорданов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София - град е била Заповед рег. № з-7511/06.06.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи-София, с която на Славина Михайлова Алексиева, изпълняваща длъжността полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 04 РУП-СДВР- е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за това, че след като съвместно с лицето Деян Иванов Арсов от с. Алдомировци, са употребили алкохол в питейно заведение, е допуснала в нейно присъствие/ в качеството на пътник/ Арсов да управлява лек автомобил, в резултат на което е предизвикано пътно транспортно произшествие; легитимирайки се със служебната карта като служител на 04-РУП0СДВР-Алексиева се е опитала да повлияе на пристигнали на място служители на МВР-да оставят случая без да се намесват; да си отидат от мястото на катастрофата, с цел да прикрие правонарушението извършено от Арсов - с което е нарушила точки 7, 64 и 66 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, и които се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, не обосновават извършване на всички сочени в заповедта нарушения от страна на полицай Алексиева, а само на т. 64 от Етичния кодекс-т. е. не е предприела действия да предотврати управлението на МПС от лице в нетрезво състояние и не е уведомила за това компетентните полицейски органи. Липсват обаче доказателства, че Алексиева се е опитала да повлияе на пристигналите на мястото на ПТП служители на МВР; както и, че не е изпълнила задължението си по чл. 66 от Етичния кодекс - в случай на агресивно поведение на правонарушител да положи всички усилия, за да предотврати или пресече възможно най- бързо правонарушението и настъпването на неговите обществено опасни последици. При тези констатации съда обосновал решаващия си извод, че макар и да е извършила нарушение на етичните правила за поведение- т. 64 -от Етичния кодекс, то наложеното й най-тежко наказание- "уволнение"- е несъразмерно с доказано извършеното, поради което заповедта се явява незаконосъобразна. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необоснованост на съдебното решение е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция не е установено дисциплинарните нарушения: опит на Алексиева да повлияе на полицейски служители да изпълнят служебните си задължения; както и бездействието й, макар в нейно присъствие да е извършено правонарушение- да предотврати или пресече възможно най бързо правонарушението и настъпването на неговите вредни последици-за които органът е приел наличие на вина от страна на касационния ответник- да са извършени. Не може да бъде споделен касационния довод, че внимателния прочит на доказателствения материал, поотделно и в неговата съвкупност, ще доведе до различен извод, а именно, че Алексиева е извършила всички сочени в заповедта нарушения. Напротив, именно цялостния анализ на доказателствата сочи на недоказаност на фактите, че санкционираният служител е попречил на други служители на МВР да изпълнят задълженията си. Както сочи и първоинстанционния съд- полицаи Йорданов, Желязков и Рачев, в писмените си обяснения твърдят, че не са възприели действията на Алексиева като пречка да изпълнят задълженията си. Също така обоснован е извода на съда, че при наличие на четирима полицейски служители на мястото на ПТП, при без да е изяснено конкретното присъствие и поведение на Алексиева в момента на вербалната и физическа разправа на спътниците й в автомобила с тези полицаи- не може да се приеме, че същата е била в състояние да пресече или осуети извършване на правонарушение. Предвид на изложеното, правилно АС е приел, че не са били налице материално правните основания за издаването на заповедта за дисциплинарно наказание, което е основание за нейната отмяна. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел, че посочените в заповедта обстоятелства не доказват носене на дисциплинарна отговорност от страна на касационния ответник за всички сочени в заповедта нарушения, поради което същият неоснователно е санкциониран с най-тежкото наказание- "уволнение". В случая пред касационната инстанция не се представят доказателства, които да обосновават извода за неправилност на съдебния акт и в този смисъл следва да бъдат приети за законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд. Поради това решението на АССГ, с което е отменил Заповед рег. № з-7511/06.06.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи-София е правилно, като съответстващо на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,