Решение № 13031 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15506/2018 г.

Решение № 13031 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15506/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от И. Михов чрез процесуалния му представител - адвокат Б. Дунгарова против заповед № 3 С-148 от 6.12.2018 г. на министъра на отбраната на Република България за прекратяване на процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост с идентификатор 10135.2522.4 с площ от 5898 кв. м. в град Варна, м. "Акчелар". Развити са доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК.

Министърът на отбраната изразява чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Янакиева становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в установения от закона срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. От приложената административна преписка, съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:

1. Със заповед № 3 С-95 от 11.09.2018 г., министърът на отбраната е открил процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на описания недвижим имот. Насрочил е провеждането му на 24.10.2018 г. от 13. 00 часа в сградата на "Информационен център на МО". Със заповедта е одобрил условията на търга и тръжната документация. В т. 5 от нея е назначил комисия по организирането и провеждането му с председател и трима членове, между които юрист и икономист. Така е обезпечил изпълнението на задължителното изискване по чл. 43, ал. 4 от правилника. Спазил е и правилото в ал. 5 на същата разпоредба с назначаване на трима резервни членове, също с включени в тях юрист и икономист.

1. Откриването на търга е оповестено по предвидените в подзаконовия нормативен акт способи.

1. На 24.01.2018 г. е съставен протокол за провеждане на търг с тайно наддаване № П-11-ЗС-95 от 24.10.2018 г. В него е отразено, че в определения срок са подадени два броя заявления за участие с платен депозит, едното от които е на И. Михов. На 24.10.2018 г. в 13. 00 часа председателят на тръжната комисия е проверил присъствието на назначените й членове. Констатирал е, че на заседанието не присъства определеният за основен член юрист. Не присъства и назначеният за резервен член юрист. От проведен телефонен разговор с началника на дирекцията е станало ясно, че двамата са в болничен отпуск. Констатирано е, че комисията не е в пълен състав, което води до невъзможност за приключване на тръжната процедура, поради несъответствие със задължителното изискане за присъствие на юрист. Поради така възникналите обстоятелства, тръжната комисия не е пристъпила към отваряне и разглеждане на подадените със заявленията документи, постъпили в запечатани, непрозрачни пликове за участие.

1. На 6.11.2018. е изготвена докладна записка от заместник-министъра на отбраната, в която е инкорпорирано съдържанието на протокола от 24.10.2018 г. Същевременно е вписано становището на дирекция "ПНДО" от 25.10.2018 г. за необходимостта да се състави протокол, с който министърът да се уведоми за възникналото обстоятелство (липсващ член на комисията - основен и резервен) и да се предложи в протокола откриването на нов търг или прекратяването на същия. Предложено му е да издаде разпореждане за последващи действия: 2. 1. Провеждане на нов търг; 2. 2. Прекратяване на процедурата.

1. На 6.12.2018 г. същият заместник-министър е изготвил нова докладна записка, в която вече е предложил на министъра да подпише заповед за прекратяване на откритата тръжна процедура с приложен проект.

1. На същата дата министърът е издал процесната заповед. В обстоятелствената й част са описани констатациите и действията на тръжната комисия, вписани в съставения от нея протокол, в това число обстоятелството, че на предварително оповестените дата и час основният и резервен член - юристи са били в отпуск по болест, поради временна неработоспособност. Налице е позоваване на задължителната разпоредба на чл. 43, ал. 4 ППЗДС, като липсата на тръжна комисия в пълен състав е квалифицирана, като обективна невъзможност за приключване на търга. Приложено е правилото на чл. 46 от същия правилник и тръжната процедура е прекратена. Постановено е възстановяване на двамата участника на заплатените суми за закупуване на документация за участие и внесения депозит.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган при спазване на административно-производствените правила. Същата е незаконосъобразна, поради неправилно прилагане на материалния закон. Анализът на приложимата разпоредба на чл. 46 от правилника показва, че в нея са уредени две самостоятелни хипотези. Общото между тях е предпоставката за прилагането им - възникване на нови обстоятелства, водещи до невъзможност и това да е станало в хода на вече открита тръжна процедура. Първата хипотеза касае случаите, при които новите обстоятелства правят невъзможно откриването на търга. Те могат да бъдат различни и да имат, както обективен характер (например погиване на имота), така и субективен (например допуснати съществени нарушения при откриването й). Пример за последните е търгът, предмет на разглеждане в решение № 13348 от 7.11.2014 г. по адм. дело № 8457/2013 г на ВАС, четвърто отделение. Втората хипотеза е налице, когато невъзможността касае неговото приключване. Това означава, че новите обстоятелствата не рефлектират върху откриването на търга с всички елементи на заповедта по чл. 43 ППЗДС, а оказват негативно влияние върху неговото провеждане и законосъобразно приключване.

При настъпването на една от двете хипотези, министърът е задължен да реагира, като определи провеждането на нов търг или прекрати процедурата. Акцентът в разпоредбата е поставен върху определянето на възникналите обстоятелства, като такива, водещи до невъзможност. Тълкуването на понятието "невъзможно" в контекста на правната норма е безпротиворечиво извършено в редица решения на Върховния административен съд. Особено прецизно и всеобхватно е тълкуването, съдържащо се в решение № 13130 от 4.12.2015 г. по адм. дело № 15843/2014 г. В него е съобразена липсата на легално определението на понятието и е направена препратка към Тълковния речник на българския език. Там думата "невъзможно" е определена, като наречие, означаващо липса на възможност да се осъществи нещо. Синонимите са неизпълнимо, непреодолимо, неприложимо, неосъществимо, немислимо, нетърпимо, невъобразимо, нереализируемо и невероятно. Позовавайки се и на други съдебни решения, касационната инстанция по посоченото дело е счела, като водещо до невъзможност за откриване или приключване на търга ново обстоятелство, което е от "естество, обективно препятстващо провеждането докрай на процедурата по обявения търг, тоест преодоляването му да не е в пределите на разпоредителната власт на административния орган и прекратяването на търга да е единствено възможната правомерна последица. " По-нататък е посочено още, че "целта на чл. 46 от ППЗДС е да създаде гаранция срещу неоснователно прекратяване на тръжните процедури, поради което в тази хипотеза органът не притежава оперативна самостоятелност, а действа при обвързана компетентност, като отсъствието на предвиденото в разпоредбата условие е правоизключващ прекратяването на процедурата факт, независимо от преценката за евентуалната необходимост то да бъде разпоредено".

Разглеждайки основния въпрос по делото - дали неявяването на датата, мястото и часа на провеждане на търга на назначените от министъра основен и резервен член на комисията (юристи), поради временна нетрудоспособност, съставлява обстоятелство, водещо до невъзможност да се приключи търга, настоящият съдебен състав прилага така установеното тълкуване на разпоредбата на чл. 46 от правилника. Това му дава основание да приеме, че появилата се временна невъзможност на юристите да участват в търга на предварително оповестената дата, не прави невъзможно приключването на тръжната процедура. Тя може да бъде успешно приключена, като се определи нова дата за провеждане на самия търг чрез отваряне и разглеждане на подадените две заявления за участие, съобразена с възвърната работоспособност на членовете на комисията. В тази връзка съдът намира за безспорен между страните факта, че основният член е бил в отпуск по болест от 22.10.2018 г. до 26.10.2018 г. - само пет работни дни. Резервният член на свой ред е бил в болничен отпуск от 24.10.2018 г. до 26.10.2018 г. - само три работни дни. С изтичането на болничния отпуск, всеки един от тях има реалната възможност да участва в комисията, поради което за министъра на се поражда необходимост да назначава нова тръжна комисия. Ето защо преодоляването на временното отсъствие от по няколко дни на членовете на комисията - основен и резервен е изцяло в пределите на разпоредителната власт на министъра. Съответно извършеното от него прекратяване не е единствената възможна правомерна последица. Напротив - в този случай единственото правомерно негово действие е да издаде нова заповед, в която да определи нова дата, час и място на провеждане на търга. С оглед изтеклия срок за подаване на заявления за участие и известността на двамата правни субекти, които са подали такива, достатъчно е заповедта да бъде сведена само до тяхното знание, без да се обявява повторно по начина, предвиден в чл. 44 от правилника.

Като не е съобразил тези обстоятелства и неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 46 ППЗДС, министърът е издал незаконосъобразна заповед. При констатирано наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК, тя следва да се отмени, а преписката се върне за продължаване на действията по провеждане на търга при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изхода на делото, оспорващата страна има право на присъждане на направените съдебни разноски, В установения от закона срок се претендират такива в размер на държавна и банкова такса от 10. 97 лева; адвокатски хонорар в размер на 900 лева и пътни разноски от 50 лева. Съдът намира същите за доказани, в това число и пътните разходи, установени с касов бон, издаден на бензиностанция в град София на 24.09.2019 г. в 10. 18 ч., тъй като явилият се процесуален представител на жалбоподателя е адвокат в град Пазарджик. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като заплатената сума от 900 лева съответства на правната и фактическа сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение