Решение № 11975 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4906/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БД ИБР/, чрез процесуален представител, срещу Решение 1210 от 23.02.2024г. по адм. дело 10104/2023г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 59/09.10.2023г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващo отменителнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че при издаването на акта са спазени всички законови изисквания. Подчертава, че самото дружество е декларирало, че използваното количество вода е в по-голям обем от този по нормите за водопотребление. Сочи, че правомерно е приложен коефициент от 1,3, след като на дружеството е осигурена възможност да изрази становище по доказателствата, да прави писмени искания и възражения. Счита, че представеното писмо с изх. ПО-07-1/04.01.2024 г. за напояваните от яз. Брягово земеделски култури по площи и разходвани количества вода, не следва да се кредитира, тъй като не е било представено пред административния орган. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а при условията на евентуалност възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Напоителни системи ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, оспорва основателността й в писмен отговор от 10.05.2024г. и лично в о.с.з. и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявеното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане 59/09.10.2023г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на Напоителни системи ЕАД е установено по основание и размер задължение за такса за водовземане от повърхностни води от язовир Брягово за периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г. в размер на 3 741,19 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода 16.02.2023г. 09.10.2023г. в размер на 297,90 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: До 31.12.2010г. Напоителни системи ЕАД е било титуляр на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - язовир "Брягово" с 1146/04.12.2006г. С решение РР-1004 от 29.07.2010г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив срокът на действие на разрешението е продължен с шест години, считано до 31.12.2016г. На 31.01.2023г. изпълнителният директор на Напоителни системи ЕАД е подал декларация по чл.194б от ЗВ за 2022г., в която е посочил, че при единичен размер на таксата по чл.12 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ, бр.2/2017г. от 0,0015 лв./куб.м.; отнетият годишен воден обем е 1 918 560 куб.м., изчислен по измервателно устройство - водомерна рейка, без разрешено количество. На 01.08.2023г. длъжностно лице при БД ИБР Пловдив е извършило проверка във връзка с представената с декларацията информация, за което е съставен констативен протокол ПВ3-139. Съгласно същия, към датата на проверката разрешителното за водовземане е с изтекъл срок на действие, поради което водовземането от повърхностни води с цел "Напояване" се осъществява на основание § 9 от ПЗР на ЗВ. Таксата за иззетото водно количество от дружеството за 2022г. е изчислена съгласно чл.12, ал.2 от Тарифата за "Обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури", при единичен размер на таксата 0,0015 лв./куб.м. Съгласно чл.11, ал.1 от същата тарифа таксата е определена по формула съобразно заявените от дружеството данни в декларацията и е определена в размер на 3741,19 лв. С писмо от директора на БД ИБР, с изх. ПО-02-461/15.08.2023г., Напоителни системи ЕАД е поканено да заплати доброволно в 7-дневен срок дължимата такса за периода 01.01.2022г. до 31.12.2022г., изчислена въз основа на декларацията по чл.194б от ЗВ и на основание §9, пр.2 от ПЗР на ЗВ в размер на 3 741,19 лв. /главница/, ведно с начислената лихва за забава към 31.08.2023г., възлизаща на 244,73 лв. Писмото е получено от дружеството на 17.08.2023г., но задължението не е заплатено, с оглед на което е издаден оспореният АУПДВ. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като безпристрастно и компетентно изготвено. Експертът е посочил, че е ползвал представените и приобщени в производството данни за напояваните от язовир Брягово земеделски култури по площи и разходвани количества вода, отразени в табличен вид. Според вещото лице, налице са кумулативни разлики в повече и в по- малко от нормативно заложеното и тъй като в тази хипотеза няма нормативно определен корекционен коефициент по чл.12, ал.3 от Тарифата, то определящо е, че общо ползваната поливна вода е по-малко от нормативно определената, поради което корекционният коефициент следва да е в размер на 0,7. Тъй като от общо ползваното количество вода (194 400 куб.м.) само 50 300 куб.м. са детайлизирани по видове земеделски култури, площи и месеци, експертът е представил два варианта както следва : 1. при ползвано количество вода за напояване 50 300 куб.м. и приложен коефициент от 1,3 за останалото количество вода до полезно усвоените 1 918 560куб.м. таксата за водоползване е в размер на 3 695,93лв. ; 2. при ползвано количество вода за напояване 194 400 куб.м. и приложен коефициент от 1,3 за останалото количество вода до полезно усвоените 1 918 560куб.м. таксата за водоползване е в размер на 3 566,23 лв. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Този извод е мотивиран с липсата на данни за осъществен контрол за съответствие съгласно чл.194б, ал.3, т.1 и т.2 ЗВ чрез резултати от собствен мониторинг или чрез показанията на измервателните устройства. Счел е, че органът необосновано се е позовал на изготвена от ДЗЛ справка, в която са посочени погрешни данни за корекционен коефициент от 1.3, тъй като в нея е посочен общ отнет обем вода от 1 918 560 куб.м., без да е съобразено количеството, което е потребено за напояване. Подчертал е, че административният орган не е изискал никаква допълнителна информация, нито е извършил самостоятелен анализ и проверка на представените данни съобразно справките за използвани количества водни обеми. Според решаващия състав фактът, че дружеството погрешно е декларирало по-високия коефициент, не освобождава административния орган от дължимата проверка. Като се е позовал на заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза, първостепенният съд е приел, че при издаването на акта е допуснато нарушение на материалния закон. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в ЗВ. По аргумент от чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а) от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води, а размерът й се определя с Тарифа на МС (ал. 6). В случая това е действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г. По силата на чл. 194б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ титулярите на разрешителни са длъжни ежегодно към 31 януари на следващата година да определят и декларират дължимата такса и да внесат задължението по декларацията си, така както са го изчислили, в срок до 15 февруари. Съгласно § 9 ПЗР ЗВ, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Редът за заплащането на таксата е регламентиран в чл. 195а ЗВ. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В случая не е спорно, че Напоителни системи ЕАД е било титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - язовир "Брягово", издадено от министъра на околната среда и водите, чийто срок към началото на 2022г. е изтекъл. Не е спорно още, че дружеството е подало декларация по чл.194б от ЗВ, като за периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г. то e декларирало отнет годишен воден обем от 1 918 560 куб.м. по измервателно устройство рейка. Според декларацията размерът на таксата следва да се изчисли по формулата в чл. 11 от Тарифата, при единичен размер от 0.0015 лв./куб. м. и коефициент 1.3 по чл. 12, ал. 3, т. 2, тъй като отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредба за нормите за водопотребление (ДВ бр. 103 от 27.12.2016г.), за съответните култури и възлиза на сумата от 3 741.19 лв. Спорът между страните се концентрира върху въпроса кой е приложимият коефициент за корекция, с оглед застъпената от "Напоителни системи" ЕАД в съдебното производство теза, че спрямо част от общо отнетия годишен обем вода нормативно определените норми за водопотребление за съответната култура са по- големи, поради което приложимият корекционен коефициент е 0. 7. Съгласно чл. 12, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Тарифата коефициентът е 0.7, когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ. Корекционният коефициент е 1.3, когато отнетият обем вода е по-голям от този, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ. Противно на приетото от първостепенния съд, цитираните разпоредби сочат, че в хипотезите, при които спрямо част от напояваните култури нормите за водопотребление не са превишени, а за друга част от тях са надвишени, не е налице нормативна празнота. След като в подадената декларация ползвателят на водите не е разграничил количествата за напояване на отделните култури в рамките на общо ползваното количество на годишна база и сам е декларирал, че отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление по наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, то неправилно решаващият състав е приел, че ползвателят може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а от там и да обосновава тезата, че по - благоприятният индекс относно три пъти по-малка част от потребената вода е приложим и спрямо останалата част от общото количество такава. Вместо да обсъди заключение на вещото лице в тази му част ведно с всички събрани доказателства и да съобрази, че дадените от експерта отговори включват правни изводи, които не са в кръга на неговите специалните знания, съдът е формирал необоснования извод, че административният орган би достигнал до друго крайно заключение, ако бе извършил проверка за съответствие по чл. 194б, ал.3, т.1 е т.2 ЗВ. В тази връзка решаващият състав не е взел предвид, че посочената норма е приложима спрямо титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, но не и спрямо лицата, използващи водите без основание по смисъла на §9 ПЗР ЗВ, поради което изложените в тази връзка от АССГ мотиви са неотносими. Отделно от това уместно е да се посочи, че въпросът дали пропуска на административния орган да изпълни определено процесуално действие в хода на административното производство е рефлектирал върху крайната му воля е от значение само при преценката дали допуснатото процесуално нарушение е съществено, но не е относим към материалната законосъобразност на акта. Като не е съобразил горното и е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, първоинстанцинният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което предявената жалба бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и касационното производство, възлизащи общо на сумата от 233 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение