Решение № 11782 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2017 г.

Решение № 11782 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане срещу решение № 4303 от 27.06.2017 г. постановено по административно дело № 2567 по описа за 2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател навежда подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" (ГД "ЕФМПП") и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007 - 2013 г. (ОП "РЧР"), чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Решението е недопустимо. По жалба на Агенция за социално подпомагане (АСП) срещу писмо изх. № BG051РО001-6.2.01/327 от 02.03.2017 г. издадено от главен директор на ГД "ЕФМПП и ръководител на УО на ОП "РЧР" пред АССГ е образувано адм. дело № 2567/2017 г. С оспореното писмо на АСП е наложена финансова корекция на стойност 885 000, 00 лв. с ДДС, 25 % от верифицираните и сертифицирани разходи по договор № BG051РО001-6.2.01-ДО001-1 от 13.05.2014 г. сключен с "ТехноЛогика" ЕАД. Наложена е и корекция върху сумата на верифицираните разходи от група Б "Допустими разходи по правилата на ЕФРР" в размер на 135 824, 16 лв. С разпореждане от 06.04.2017 г. съдът е конституирал страните в производството. Като жалбоподател е конституиран изпълнителния директор на АСП. Същият е бил призован за насроченото по делото открито съдебно заседание и е посочен като жалбоподател в протокола от заседанието проведено на 25.05.2017 г. С оспореното в настоящето производство решение № 4303 от 27.06.2017 г. постановено по административно дело № 2567 по описа за 2017 г. на АССГ, съдът е отхвърлил жалбата на АСП срещу писмо изх. № BG051РО001-6.2.01/327 от 02.03.2017 г. на главен директор на ГД "ЕФМПП и ръководител на УО на ОП "РЧР" и е осъдил АСП да заплати на ГД "ЕФМПП при Министерство на труда и социалната политика (МТСП) направени по делото разноски. Съобщението за постановеното по делото решение е връчено на изпълнителния директор на АСП. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК регламентира, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. Видно от данните по делото оспорващ в първоинстанционното производство е Агенция за социално подпомагане. АСП, в качеството си на страна по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, на която е наложена финансова корекция, се явява и засегнатото от акта лице. Поради това именно АСП съдът е бил длъжен да конституира като оспорващ в съответствие с чл. 154, ал. 1 от АПК и с нейното участие да проведе съдебното производство. Независимо от това в първоинстанционното производство като жалбоподател е конституиран изпълнителният директор на АСП. При така установеното настоящият състав намира, че производството пред АССГ е проведено, а оспореното решение е постановено при ненадлежно конституирана страна. Решението се явява недопустимо. То следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на АССГ, за ново разглеждане от друг състав, с правилно конституиране на оспорващия, в съответствие с изискването на чл. 154, ал. 1 от АПК. Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда изложените в касационната жалба доводи по съществото на спора. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение