Решение № 1473 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13197/2018 г.

Решение № 1473 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13197/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила определение № 9296 от 09.07.2018 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 8075/2018 г. Искателят "Д.-Б. 2016" ЕООД, гр. П. с управител Г. Балабански с първоначалната молба, с последваща молба от 12.09.2018 г. и в уведомително писмо от 25.10.2018 г. изразява несъгласието си с горепосоченото определение и счита, че същото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, защото държавна такса за разглеждане на делото не е заплатена и съдът е пропуснал този факт, който утежнява положението на дружеството, тъй като е осъден да заплати разноски за адвокатско възнагражденине по възражение срещу частната жалба, каквото не е трябвало да се изисква. Посочва, че в случая е осъществен съставът на чл. 239, т. 5 АПК и претендира отмяна на атакуваното определение. С писмено изложение от 15.01.2019 г., озаглавено "Списък на разноскте" прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, в случай, че другата страна предави искане за присъждане на разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът - управителят на МБПЛР "С. Б." ЕООД, с Нареченски бани, оспорва молбата за отмяна чрез упълномощен адв. П. Семерджиев, който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърляне на искането за отмяна и заявява искане за присъждане на адвокатско възнаграждение с приложен списък с разноските. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че молбата на "Д.-Б. 2016" ЕООД е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 2 АПК. Разгледано по същество искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното определение № 9296 от 09.07.2018 г. е оставено в сила определение № 598/29.05.2018 г. постановено по преписка № КЗК-409/2018 г. от Комисията за защита на конкуренцията и "Д.-Б. 2016" ЕООД е осъдено да заплати на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация "С. Б." ЕООД, сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща направени за това дело разноски за адвокатска защита. С горепосоченото определение на КЗК е оставено без уважение искането на "Д.-Б. 2016" ЕООД за налагане на временна мярка - "спиране на процедура", във връзка с подадената от дружеството жалба срещу решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Доставка на хранителни продукти за нуждите на МБПЛР "С. Б." ЕООД, с. Н. бани", област П.". Като правно основание за предяваване на искането за отмяна, което е предмет на настоящото съдебно производство, искателят е посочил чл. 239, т. 5 АПК. По силата на този норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Настоящият съдебен състав намира, че в случая нито една от формите на нарушаване на процесуалните правила, посочени по- горе, не е осъществена, тъй като атакуваното определение е постановено в закрито заседание, без призоваване на страните, както е предвидено от законодателя при произнасяне от съда в произвоство, което е образувано по частна жалба. С оглед на това не е налице визираното в закона основание за отмяна - страната да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Самият искател заявава, че е при постановяване на определението е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, но така формулирано оплакването му съставлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, а не основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 237 и сл. АПК. От съществено значение е обстоятелството, че в относимата норма на чл. 239, т. 5 АПК се има предвид не всяко нарушение на процесуалните правила, а само такова, което е лишило страната от възможност да участва в делото или да е надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай искателят не релевира такова твърдение, а че частната му жалба е разгледана без той да е заплатил дължимата държавна такса, като счита, че е загубил интерес от произнасянето на тричленния съдебен състав. Съдът не споделя тази теза, защото "Д.-Б. 2016" ЕООД не е заявило отказ или оттеглане на частната си жалба, поради което решаващият съдебен състав не е бил десезиран и се е произнесъл с определение по частната жалба. Единственият пропуск на тричленния съдебен състав е, че с атакуваното определение не е постановил диспозитив, с който е следвало да осъди частния жалбоподател да заплати дължимата държавна такса, но това не се е отразило на осъществявавено на правото на защита на "Д.-Б. 2016" ЕООД, каквото е изискването на чл. 239, т. 5 АПК. Следователно при постановаване на атакуваното определение не е осъществено основанието, регламентирано в чл. 239, т. 5 АПК, което е посочено от искателя в уведомителното писмо от 25.10.2018 г. С оглед изхода на спора искателят следва да заплати на ответника - МБПЛР "С. Б." ЕООД направените в настоящото съдебно производство разноски. "Д.-Б. 2016" ЕООД е заявило своевременно възражение за прекомерност на претендираното от този ответник адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно. Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на правния спор, петчленният съдебен състав счита, че искателят следва да заплати на МБПЛР "С. Б." ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия,