Решение № 4675 от 17.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е касационно, по реда на чл.209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на АВЕРСООД против Решение 5100 от 19.07.2019г., постановено по адм.д. 1489/19 година от Административния съд София-град. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на дружеството - касатор (ищец в първоинстанционното производство) срещу Комисията за енергийно и водно регулиране ( КЕВР) за присъждане на обезщетение в общ размер на главниците 13 688 096,22 лева за периода от 01.04.2011г. до 30.11.2018г. ведно със законната лихва от 14.12.2018г. до окончателното изплащане на главницата, за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразен административен акт - т.7 от решение Ц-010/30.03.2011г. и Решение Ц-5/20.02.2015г. като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на обезщетение в размер на 2 028 000,85 лихва за забава за периода от 17.12.2013г. до 14.12.2018г. върху главницата от 3 998 961,00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен административен акт т.7 от Решение Ц-010/30.03.2011г. като неоснователен и недоказан, както и иска за присъждане на лихви за забава в размер на 88 817,07 лева за периода 12.11.2018г. до 14.12.2018г. върху главницата от 9 689 135,22 лева обезщетение за претъпрени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразен административен акт- Решение Ц-5/20.02.2015г. като неоснователен и недоказан. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на исковите претенции. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Претендират се разноски. Ответникът КЕВР чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба по съображения изложени подробно в писмен отговор, писмена защита и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна в съдебния спор, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора. По основателността на касационната жалба, ВАС приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с главни искове за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, в резултат на две незаконосъобразни решения на КЕВР, както следва т.7 от Решение Ц-010/30.03.2011г. и Решение Ц-5/20.02.2015 година. Твърдените вреди са в пропуска да се получи по-голямата регулирана покупна преференциална цена на произвежданата електроенергия от ВЕЦ-овете на ищеца, както следва ВЕЦРетиже 2, ВЕЦ Ретиже 1 и ВЕЦ Ретиже 3 за посочените в исковата молба периоди. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран и с акцесорни искове за лихва върху претендираните главници. От фактическа страна, административният съд е установил, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба ВЕЦ, находящи се в с. Кремен ,община Банско. Установено е, че ищецът има договори за изкупуване на енергия, произведена от тези централи. Първоинстанционният съд е установил, че с решение Ц-010/30.03.2011г. на ДЕКВР, т.7, считано от 01.04.2011г. е определена преференциална цена 112,48 лв./МВтч за продажба на ел.енергия от ВЕИ и ВЕЦ с мощност до 10МВт, въведени в експлоатация преди 19 юни 2007г. Съдът е установил, че решението на КЕВР в посочената точка е отменено и преписката е върната на органа за ново произнасяне, което е станало с Решение Ц-5/20.02.2015г. на ДКЕВР и с което е определен същия размер на преференциалната цена. Това второ решение на КЕВР е отменено с влязло в сила съдебно решение и преписката отново е върната на КЕВР за ново произнасяне. Съдът е установил, че КЕВР е приела Решение Ц-14/03.04.2019г., с което отново е определила същия размер на преференциалната цена. Административният съд е обсъдил подробно в решението си заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразен административен акт, но не е налице претърпяна вреда от ищеца, както и причинна връзка. Липсата на вреда, съдът е обосновал с предварителното изпълнение по силата на закона на решенията на КЕВР, което води до извод, че за процесните периоди има действаща разпоредба, която сочи цена за изкупуване именно в размер на 112,48 лв./МВтч, а не повече. Също така, първоинстанционният съд е преценил като недоказано обстоятелството, че ищецът не е продавал на по-високи цени единствено поради отменената т.7 от решението на КЕВР. Посочено е, че с решенията си КЕВР не прави класификация на отделните производители на електроенергия, а определя цените по групи производители. Формиран е извод, че отмяната на т.7 от решението на КЕВР не класифицира ищеца автоматично в друга категория, още по-малко в т.3. Съдът е приел, че самите производители следва да защитават категоризацията си при сключването на договорите с електроразпределителните дружества. Първоинстанционният съд е преценил като неоснователна и претенцията за пропуснати ползи от продажбата на допълнително произведената ел. енергия над 2500 работни часа до пълното нетно количество от 3724. Съдът е приел, че ищецът е реализирал приходи от тази продажба на свободния пазар, както и че въпросните две решения на КЕВР не определят размера на нетното специфично производство, а то е определено с Решение СП-1/31.07.2015г., което не може да се оспорва инцидентно в исковото производство. Съдът е отхвърлил всички предявени пред него искове по посочените съображения. По разноските е приел, че с оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат такива, а на ответника също предвид действащата разпоредба на чл.10, ал.2 и ал.3 ЗОДОВ. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е за ищеца. Основателността на такъв иск изисква установяване на точно определени от закона кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите от посочения фактически състав, исковата претенция би била неоснователна. В случая, ищецът не е доказал две от кумулативните предпоставки - претендираните имуществени вреди и причинната връзка между незаконосъобразен административен акт и твърдените вреди, както правилно е приел първоинстанционният съд. Цената, по която касаторът продава произведената от водноелектрическитему централи електрическа енергия е регулирана от комисията. Затова не може да се направи извод, че дружеството е понесло вреди в пряка причинна връзка с незаконосъобразен административен акт, тъй като иначе би продавало електроенергия на по-висока от отменената цена. След отмяната на решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съдът е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане, което поражда задължението за органа да определи повторно цената за съответния период. Затова няма основание да се смята, че с отмяната на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, за касатора влизат в сила други, по-високи преференциални цени на изкупуване на електрическата енергия, регламентирани със същото решение. Следва да се посочи, че с двете отменителни решения на ВАС преписката е върната за ново произнасяне от КЕВР, като с Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. отново е определена преференциална цена за изкупуване на електроенергията, произвеждана от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до 19.06.2007 г. /датата на влизане в сила на отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /в размер на 112,48 лв./ МВт, считано от 01.04.2011 г., като по силата на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката този акт има предварително изпълнение. Следователно, за процесния период има действаща разпоредба, която определя цената на изкупуване именно на 112,48 лв./ МВт и която цена следва да бъде прилагана съобразно изискванията на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗЕВИ. Доколкото тази цена е идентична с цената, определена в т. 7 на отменените решения на КЕВР, не може да се направи извод за реално претърпени от ищеца вреди, представляващи пропуснати ползи. Отмяната на т. 7 от решението на ДКЕВР не обуславя попадането на ищеца в друга категория от същото решение. Определянето на принадлежността на всяка ВЕЦ към утвърдените категории е и се доказва от собственика. Настоящият съдебен състав напълно споделя съображенията на ВАС, изложени по аналогичен казус, в решение 7328/6/17/21 по адм.д. 1799/21г., а именно, че В мотивите на административния акт, при определяне на преференциалните цени, комисията е изложила съображения, че освен наличието на горен и долен изпарител на централите и схемата на хидроенергийния обект /руслови, подязовирни или деривационни ВЕЦ/ - т.е. специфичните фактори на производство в зависимост от използваните възобновяеми енергийни източници и използваните технологии, при определяне на преференциалните цени се отчита и средният размер на инвестиционните и експлоатационни разходи. За да определи цените, Комисията извършва анализ на инвестиционните разходи за типа технология, разходите за производство според вида технология и нормата на възвръщаемост на капитала. При регулиране на цените, съгласно разпоредбата чл. 31 от Закона за енергетиката в приложимата редакция. (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.), при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране комисията се ръководи, наред с останалото и от принципите по чл. 23 и 24, както и от следните принципи: цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за: а) управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; б) поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на потребителите; в) доставка и поддържане на резервите от горива; г) ремонти; д) амортизации; е) съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Именно този технико-икономически анализ на старите водноелектически централи е намерил отражение в Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. Липсата на утвърдена по-висока цена за процесния период за ВЕЦ по т.7 от отмененото решение на ДКЕВР води до извод за липса на твърдяните от ищеца вреди, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд . Основателно е преценено от административния съд, че в конкретния случай липсва и причинна връзка между отменените актове и твърдяната вреда. Съдебните решения на ВАС имат отношение само към обжалваната част от административния акт и не се отразяват на частта, в която той е влязъл в сила. Отмяната на процесната т. 7 от решението на ДКЕВР сама по себе си не обуславя попадането на касатора в друга категория производители по т. 1-6 от административния акт във влязлата му в сила част, предвид подробно изложените по-горе мотиви. Поради това и експертното заключение относно техническата категоризация на касатора като производител, в случая няма решаващо за спора значение - то касае само един от множеството критерии, които следва да бъдат съобразени от КЕВР при определяне на преференциалната цена. Видно от исковата молба, ищецът претендира и пропуснати ползи, формирани като разликата при ценовото равнище на продажбите (на свободен пазар по свободно договорени цени или по цени за излишък на балансиран пазар), реализирани от ищеца за количествата над 2500 работни часа и преференциална цена при продажба на електрическа енергия в размер на 178,68 лв./МВтч без ДДС относно едната ВЕЦ и 171,18лв./МВтч относно другите две, до пълното нетно специфично количество електрическа енергия 3724 kwh, въз основа на което е определена преференциална цена по т. 3 и п т. 4 от решение Ц-10 от 30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за периода от 20.02.2015 г. до 30.11.2018 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил този иск със съображенията, че отменените решения на ДЕКЕВР не регулират въпроса за размера на нетното специфично производство, а този показател е регулиран с друго решение СП-1/2015г. на КЕВР, чието оспорване не можело да се извърши пред съда, разглеждащ исковете на дружеството. Решението на административния съд и по този иск е правилно като краен резултат. И по този иск, ищецът не е доказал наличието на твърдяната за него вреда, както и причинната връзка между нея и отменените решения на ДЕКЕВР. Съображенията за тези изводи са същите, каквито се изложиха и по-горе относно останалите искове за пропуснати ползи. Решението на административния съд като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,