Решение № 16035 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2010 г.

Решение № 16035 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цанка Стефанова Капчина от гр. Пловдив, подадена от пълномощника й адв. Владимирова, против Решение № 1104 от 24.04.2010 г., постановено по административно дело № 8257/2009 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторовият повереник моли решението на съда да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), и да се отмени като незаконосъобразна оспорената с първоначалната жалба Заповед № РД-21-401 от 11.11.2009 г. на Директора на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В случай на установяване на процесуални нарушения моли за връщане на първата инстанция за отстраняването им. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, в това число и адвокатския хонорар. Ответникът Директора на Националната здравноосигурителна каса чрез упълномощената да го представлява гл. юрисконсулт Георгиева в писмен отговор инвокира възражения срещу наведените доводи от процесуалния представител на касаторката и излага аргументи, обосноваващи теза за правилност на оспореното решение и липса на касационни основания за отмяната му, поради което моли същото да се остави в сила, а подадената срещу него касационна жалба да не се уважава. В писмена защита и в проведеното по настоящото дело съдебно заседание другият надлежно упълномощен да представлява ответника по касация юрисконсулт (Цанева) моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Възвежда и искане за присъждане на деловодните разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като твърди наличие на визираните в нея касационни отменителни основания и предлага съдебният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Достигайки до извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била Заповед № РД-21-401 от 11.11.2009 г., издадена от Директора на Националната здравноосигурителна каса, с която на Цанка Стефанова Капчина, имаща диагноза "Множествена склероза - клинично потвърдена цереброспинална форма, с пристъпно ремитентен ход", е отказано отпускането на скъп лекарствен продукт Betaferon - fl. 9.6 M. I. U 0.3 mg, заплащан напълно/частично от Националната здравноосигурителна каса, предписан с "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК". Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на пълномощника на касаторката за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е законосъобразна. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакването (релевирано и пред настоящата инстанция), че същата е издадена при неспазване на установената форма, в нарушение на действащите административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона (основания за оспорване на административните актове по чл. 146, т. т. 2, 3, 4 и 5 от АПК). Административният орган е процедирал съгласно изискванията в цитираното в заповедта решение на УС на НЗОК. Досежно възраженията в касационната жалба по повод на това, трябва изрично да се подчертае, че тези изисквания са разработени на основание т. 387 от решението на касата и са достъпни за всички здравноосигурени лица, като осигуряват равнопоставеност на тези лица до скъпоструващо лечение. Изискванията за провеждане на лечение на болни с пристъпно-ремитентна форма на множествена склероза с лекарствени продукти, модифициращи хода на болестта, са съгласувани и подписани от консултанта на НЗОК по неврология, който е и ръководител на Центъра за лечение на множествена склероза, и в тях са уточнени медицинските критерии за подбор на пациентите. Програмата за лечение на множествена склероза, разработена в изпълнение на т. 404 от решението на касата, съдържа ясно формулирани медицински критерии за започване и продължаване на лечението. Заповедта е издадена след извършена от нарочна комисия в ЦУ на НЗОК експертиза (чл. 78, т. 2 от ЗЗО в приложимата за казуса редакция) по реда, предвиден в приетите с решение от събранието на представителите в НЗОК правила, които по силата на чл. 9, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса (ПУДНЗОК) представляват неразделна част от него (чл. 79 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/). От друга страна, при установеното от фактическа страна на база медицински документи, че Капчина е получила два пристъпа: през декември 2008 г. и през юни 2009 г., материално законосъобразен е изводът на административния орган за наличието на изключващ критерий по т. "Г" от подт. 6 от Приложение № 1 към Изискванията на НЗОК за продължаване на терапията - повече от един пристъп за период от две години. Установените изключващи критерии имат задължителен характер и по правното си естество наличието на всеки от тях поотделно представлява отрицателна предпоставка за отпускане на лекарствения продукт. В тази връзка не е основателно и възражението за неспазване изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК форма на административния акт поради липса на мотиви, доколкото фактическото основание на упражненото правомощие е именно констатирания изключващ критерий за продължаване на лечението, конкретно индивидуализиран от органа и обоснован от представените от Капчина медицински документи. Не е налице и твърдяното в касационната жалба несъответствие на процесната заповед с целта на закона. Както прецизно е отбелязал първостепенния съд, обвързването на отпускането и заплащането на медикамента от съответствието на състоянието на ЗЗОЛ (задължително здравноосигуреното лице) с установените условия от медицински характер, изключва и противоречието на административния акт с целта на закона. Противно на изложеното в касационната жалба, АССГ не е допуснал твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването на пълномощника на Цанка Капчина, че не е имал възможност да се запознае с представените доказателства по делото и да вземе отношение по тях. Административната преписка е представена по делото на 23.12.2009 г., а открито съдебно заседание насрочено за 29.01.2010 г., така че жалбоподателката (респ. повереника й) е разполагала с възможността да изрази становището си по тях. Само по-себе си това, че в хода на съдебно-административното производство е проведено само едно открито съдебно заседание, след което делото е обявено за решаване, не само не е укоримо процесуално действие на съда, а следва да се адмирира като пример за бързина и процесуална икономия. Освен това, молбата за недаване ход и отлагане на делото, ведно с приложения към нея болничен лист, е представена несвоевременно - след приключването на откритото съдебно заседание, и съдът не е имал възможност да я обсъди и се произнесе по нея в съдебна зала. Независимо от това, тази молба по съществото си е неоснователна. Съгласно императивната разпоредба на чл. 139, ал. 1 от АПК, съдът отлага делото, ако и страната, и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани - т. е. изискването е кумулативно: с оглед избягването на шиканиране на процеса законодателят е уредил като основание за отлагане разглеждането на делото такова препятствие, което не позволява личното явяване както на страната, така и на повереника й, ако има такъв. По делото няма данни съдът да е информиран по някакъв начин за препятствие, което преклудира личното явяване на жалбоподателката. Но дори и жалбоподателката да бе възпрепятствана да се яви, подобна пречка не може да се приеме за процесуалния й представител, с оглед на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността (понастоящем отменена, но приложима за казуса), приета от Министерския съвет също с цел избягване шиканиране на процеса, съгласно която при определен домашен амбулаторен режим (както е в случая) лицето се освобождава от явяване пред органите на съдебната власт само когато в графа "бележки" на болничния лист изрично е отбелязано, че заболяването на лицето не му позволява явяване пред органите на съдебната власт - т. е. ако това беше така, лекарят щеше да го отрази в издадения от него болничен лист за временна нетрудоспособност, което в случая не е сторил. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силеше да докаже повереникът на касаторката за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, категорично се опровергава от изложеното по-горе. При този изход на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а искането на ответника по касация, който не е направил разноски в съдебно-административното производство пред настоящата инстанция, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателно и следва да се уважи в размер на 150 лв. съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,