Решение № 2063 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йеттел България ЕАД, със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение 8032/29.12.2022 г. по адм. д. 5697/2022 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед 139/01.03.2022 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за прилагане на нелоялна търговска практика". Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от издателя на акта. Твърди, че не е запознат с преписката и не му е дадена възможност за становище и възражения. Според касатора изготвените констативни протоколи не следва да се обсъждат, тъй като не е проведено административнонаказателно производство, което е различно от настоящето. Дружеството сочи, че съдът не е извършил съвкупна и обективна оценка на доказателствата съобразно спецификата на процесния случай и не е направил обоснована преценка дали соченото в оспорената заповед пазарно поведение на търговеца осъществява приетия от органа състав на нелоялна търговска практика. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е установил, че в КЗП е постъпила жалба от лице - наследник на починал потребител по договор с "Йеттел България" ЕАД относно бездействие на дружеството да прехвърли баланса от сметката на починалия титуляр по негова сметка. Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят пред КЗП е наследил телефонен номер на майка си и е заплатил таблет, който е получил съгласно тарифния план. Тъй като е надвнесъл сумата от 110 лв., същата е следвало да му бъде върната, но дружеството в продължителен период от време не е изпълнило задължението си, въпреки искането и представените от лицето изисквани документи. Извършена е проверка от служители на КЗП, резултатите от която са отразени в изготвените констативни протоколи. Дружеството е предоставило на Комисията исканите документи, като е изразило становище за установявани несъответствия в подадените от потребителя заявления, поради което сумата не е прехвърлена на потребителя. Дължимата сума е изплатена по сметката на потребителя след сезирането от последния на КЗП. След анализ на направените констатации Комисията, на свое заседание от 18.01.2022 г., е приела, че дружеството е допуснало нелоялна търговска практика, като потребителят действително е подал заявление за възстановяване на сумата на 02.08.2021 г., а действията на търговеца в периода 02.08.2021 г. - 31.10.2021 г. противоречат на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност. Посочила е, че търговецът не само е допуснал грешка при завеждане на заявлението на потребителя, но и е бездействал и не е предприел адекватни действия по отстраняването й. Установила е, че потребителят е търсил съдействие за отстраняване на посочени грешки, но търговецът не го е упътил в пълнота. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед 139/01.03.2022 г. председателят на КЗП, на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в, вр. с, чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е приложил принудителна административна мярка, като е забранил на дружеството да прилага нелоялна търговска практика, а именно: да не отразява в системата си заявление, подадено от наследник на починал титуляр за надвзета сума по негова партида, както и да не възстановява своевременно дължимата му сума. При безспорно установените по делото релевантни факти първоинстанционният съд е стигнал до извод, че административният акт е издаден от компетентния орган по чл. 68л ЗЗП, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилен е правният извод, че органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законодателят е предоставил на Комисията за защита на потребителите определен обем правомощия, права и задължения. Като контролен орган тя осъществява дейност и чрез длъжностни лица, които имат правомощия по чл. 192 и 192а, ал. 1 ЗЗП или чл. 193 ЗЗП. В зависимост от правомощието, което реализира в конкретния случай, длъжностното лице на контролния орган има различно качество и издава актове с различен характер. В случая издадените констативни протоколи за извършени проверки след сезирането на Комисията отразяват констатациите на съответните длъжностни лица на КЗП по чл. 192, т. 2 ЗЗП. Разпоредбата дава право на длъжностното лице на контролния орган да изиска необходимите във връзка с осъществяваната контролна дейност документи. Протоколите са предявени и подписани от представител на дружеството. Това право е в съответствие с общата разпоредба на чл. 36, ал. 1 АПК и чл. 35 АПК. С тези протоколи само се осигуряват необходимите на компетентния орган доказателства, за да може той обосновано и при спазване на принципа на истинност, да установи действителните факти от значение за случая и въз основа на тях и при спазване на принципа на съразмерност да упражни по разумен начин, добросъвестно и справедливо правомощията си. Правото на длъжностното лице по чл. 192, т. 2 ЗЗП е проявление и на задължението по чл. 4 АПК, както и чл. 36, ал. 2 АПК. Затова е неоснователно възражението на касатора за неотносимост на констативните протоколи, тъй като производството пред КЗП не се е развивало по ЗАНН. Несъмнено, във връзка с подадената жалба, служители на КЗП са осъществили комуникация с касатора и са получили неговото становище и, установявайки несъответно поведение на дружеството, Комисията е упражнила правомощието по чл. 165, ал. 3, т. 2 ЗЗП. Тя не е изпълнила задължението си по чл. 26, ал. 1 АПК да уведоми касатора за започналото административно производство. Законът за защита на потребителите не препраща към Административнопроцесуалния кодекс за фазата на производството пред административния орган, но доколкото Комисията за защита на потребителите е носител на административни правомощия, за нея и за председателя й кодексът е приложим. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 233, ал. 4, пр. второ АПК, доколкото оспорената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на АПК. Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК е гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица. По принцип неспазването на изискването за уведомяване би могло да бъде съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, но в конкретния случай всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е формирал изводите си, са предоставени на търговеца и той е взимал становище по тях. Затова в конкретния случай фактически е осъществената функцията на чл. 26, ал. 1 АПК, поради което нарушението не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Правото по чл. 34 АПК на страната в административното производство да се запознае с документите по преписката и да вземе становище по доказателствата фактически е спазено. Правилен е първоинстанционният извод и за материална законосъобразност на акта. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел III от ЗЗП. Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги, е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Според легалната дефиниция на понятието "добросъвестност и професионална компетентност" по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Определението на "търговска практика" се съдържа в § 13, т. 23 ДР ЗЗП, съгласно която "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. По делото не е спорно, че Йеттел България ЕАД има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП и в качеството си на такъв осъществява търговска практика. Административният съд София-град правилно е приел, че оспорената заповед е постановена при спазване на релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й, тъй като фактическият състав на нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП е осъществен. Обоснован е изводът на съда, че са доказани действия от страна на търговеца към потребител, които са в противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност. Безспорно е установено, че в тримесечен период операторът е осъществил съвкупност от действия и бездействия, насочени към потребителя. Правилно и административният орган, и съдът са приели, че търговецът не е положил очакваните от него грижи към потребителя, като не му е оказал съдействие за коректното подпълване на заявлението за възстановяване на надвзетата сума, като се е наложило потребителят да го подпълва четири пъти. Още при подаване на първото заявление, въпреки наличие на приложено удостоверениe за наследници с отразено в него ЕГН на титуляра, заявката е отразена в системата на оператора като неправилна. Неоснователно е възражението на касатора, че лицето, като наследник на починалия титуляр, няма качество потребител. Понятието потребител е дефинирано в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Подателят на жалбата, в качество си на законен наследник на потребител на "Йеттел България" ЕАД, е депозирал искането си до оператора. Потребителят като приобретател на наследствени права по сключен договор с дружеството е бил временно препятстван чрез поведението на търговеца да постигне търсения резултат по силата на сключения договор между неговия наследодател и оператора. Правилен е изводът на административния орган, потвърден и от съда, че приложената търговска практика от страната на "Йеттел България" ЕАД е възможно да промени съществено икономическото поведение на потребител, като го мотивира да се откаже да търси правата си за възстановяване на надвнесената сума или да го остави с впечатление, че това е невъзможно. С това поведение дружеството е осъществило нелоялна търговска практика по определението на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Обжалваното решение е мотивирано, съдът е съобразил в изводите си релевантните за спора факти и обстоятелства. Изводите му са обосновани и изложени в логическа последователност. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от "Йеттел България" ЕАД жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Искане за разноски от страна на ответника не е направено. Воден от горното, Върховният административен съд