Решение № 19 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7707/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на Община Варна, подадена чрез пълномощника юрисконсулт С. Ненчев, срещу решение 6139 от 05.06.2025 г. по адм. дело 1402/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за допуснати процесуални нарушения в административното производство, изразяващи се в неизясняване на релевантните факти. Твърди, че Строителна компания Акцент ООД има транспортен достъп до собствения си имот и чл. 190 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е неприложим, а денивелацията на терена и процентът на наклон на улицата не са част от фактическия състав по приложението на тази норма. Моли за отмяна на атакуваното решение и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу постановения от него отказ. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът - Строителна компания Акцент ООД, чрез пълномощника юрисконсулт Р. Душева в представени писмени становища, по изложени съображения счита касационната жалба за неоснователна и пледира за оставянето й без уважение. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира атакуваното съдебно решение да бъде оставено с сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Строителна компания Акцент ООД, срещу заповед 1850/30.05.2024 г. на заместник-кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 ЗУТ му е отказано прокарване на временен път до урегулиран поземлен имот (УПИ) XLІV-741, кв. 21 по подробния устройствен план (ПУП) на ж. к. Бриз, поземлен имот (ПИ) 10135.2563.741 по кадастралната карта (КК) на гр. Варна, с мотив, че до този имот има път - ПИ 10135.2563.1838, представляващ улица-тупик с осеви точки (о.т.) 427-568-569 по ПУП-ПРЗ (план за регулация и застрояване) и искането не попада в никоя от хипотезите на чл. 190 ЗУТ. От фактическа страна съдът е установил, че Строителна компания Акцент ООД е поискало със заявление вх. АУ009733ВН/26.01.2024 г. прокарване на временен път до собствения му УПИ XLІV-741, поради възникнали инвестиционни намерения за строителство, като е обърнало внимание, че улица с кадастрален идентификатор 10135.2563.1838 е с наклон 25-28 % и е невъзможен достъпа за строителна техника, както и за леки автомобили при мокри или зимни условия. Заявлението било разгледано от Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти, назначена със заповед на кмета на общината, която е взела решение по протокол 2 от 15.02.2024 г. за започване на процедура за прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до ПИ 10135.2563.1821 и ПИ 10135.2563.741 през ПИ 10135.2563.91, покрай източната му граница, като засегнатите части са 152 кв. м. от ПИ 91 и 49 кв. м. от ПИ 1821. Постановено е решението да се обяви на заинтересованите лица. След подадени възражения от няколко лица, включително и от Е. В. Д., както и след разглеждането на няколко варианта, в крайна сметка комисията е уважила възражението на Д.. Установила е, че до имота на Строителна компания Акцент ООД и до още един имот, съществува транспортен достъп - проектираната улица с о.т. 427-568-569-80-79 от северната страна, обозначена в КК с идентификатор 10135.2563.1838, която вече е изградена. Поради това е изразила становище да не се уважава заявление, което било съобразено от органа при издаването на процесната заповед 1850/30.05.2004 г., с която е отказано прокарването на временен път. От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от надлежен орган в хипотезата на делегирани правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Преценил е обаче, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилни и незаконосъобразни правни извода на органа. Счетено е, че в нарушение на чл. 35 АПК не са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а възможността за прокарване на временен път се установява от извършените съдебно-технически експертизи по делото. Те предлагат два варианта за прокарването на такъв път, с което съдът е намерил, че се опровергават мотивите на органа за постановения отказ. Позовал се е на Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, според която при път VІ клас - обслужващи улици и алеи, максималният надлъжен наклон е 10,0/12,0 %, който е надвишен повече от два пъти. При тези мотиви съдът е отменил атакувания отказ и е върнал преписката на органа със задължителни указания за преценка на всички обстоятелства за възможността за прокарване на временен път до имота на жалбоподателя при най-икономично осъществим вариант, като се съобразят и заключенията по съдебно-техническите експертизи. Решението е неправилно. Приложимата в случая разпоредба на чл. 190, ал. 1 ЗУТ предвижда, че когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до тях. Ал. 3 на същия член доразвива условията при които временните пътища могат да бъдат прокарани, като въвежда изискване по възможност тези пътища да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания с изискването временният път да бъде прокаран така, че да не засяга заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Следователно главната материално-правна предпоставка за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план. Тези нормативни предвиждания, преценени през призмата на настоящия казус означават, че за да се прокара временен път до УПИ XLІV-741 на Строителна компания Акцент ООД, трябва да е налице влязъл в сила ПУП, съобразно който този имот има лице само по проектирани улици, които да не открити. В случая, със заповеди Г-170/15.09.1993 г., Г-49/07.02.2007 г. и Г-385/28.11.2018 г. е одобрен подробния устройствен план - план за регулация и застрояване за УПИ XLІV-741, кв. 21, ж. к. Бриз, гр. Варна. Достъпът до този имот, видно от приложените по преписката скици-извадки от ПУП се осъществява чрез улица-тупик с о.т. 427-568-569, която по КК е с идентификатор 10135.2563.1838 и е общинска собственост. Съгласно заключенията на експертите, тази улица е обособена и прокарана на място, като видно от изготвения от тях снимков материал, тя е бетонирана, т. е. освен, че е проектирана, същата е и открита, и реализирана. Дали при проектирането на улицата са били спазени изискванията на Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. и дали същата по твърдения на заявителя е с невъзможен достъп за строителна техника, както и за леки автомобили при мокри или зимни условия, е извън предмета на производството по чл. 190, ал. 1 ЗУТ. Ако тези твърдения са верни, те са предпоставка за производство чл. 192 ЗУТ за установяване на право на преминаване през чужд имот в случаите когато няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до господстващия имот. Ето защо, не е било налице основното материално-правно основание за удовлетворяване искането на Строителна компания Акцент ООД, регламентирано в нормата на чл. 190 ал. 1 ЗУТ, тъй като съгласно влезлия в сила план за регулация господстващия имот УПИ XLІV-741 има лице на откритата улица-тупик с о.т. 427-568-569. Поради това се налага извода, че отказът на заместник-кмета на Община Варна да издаде заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ за прокарване на временен път до имота на заявителя е законосъобразен. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Съдебният акт е неправилен и съгласно чл. 221, ал. 1 АПК следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което бъде отхвърлена жалбата на Строителна компания Акцент ООД против атакувания индивидуален административен акт. При този изход на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете инстанции от страна на касационния жалбоподател, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на органа сумата от 1170 лева разноски по делото, представляващи заплатените 900 лева - депозити за експертизи, 70 лева - държавната такса за касационната жалба и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,