Решение № 15847 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2011 г.

Решение № 15847 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Снежана Валентинова Александрова от гр. Крумовград против решение № 46 от 19.05.2011 г., постановено по административно дело № 33 по описа за 2011 г. на Административния съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против решение № КПК-2 от 7.01.2011 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали, и потвърденото с него разпореждане № 87 от 17.11.2010 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО при същото РУСО. В касационната жалба се поддържат доводи и оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кърджали, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Кърджали по реда на чл. 145 АПК, е оспореното от Снежана Валентинова Александрова решение № КПК-2 от 7.01.2011 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 87 от 17.11.2010 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО при същото РУСО, с което на основание чл. 114, ал. 4, изр. 2 от КСО е разпоредено да се извърши прихващане на вземане на ДОО в размер на 240 лв., произтичащо от недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за месец октомври 2010 г. по заявление-декларация вх. № 08-084-01-00002020 от 7.10.2010 г. В мотивите на решението, с което директорът на РУСО - гр. Кърджали е отхвърлил жалбата на Александрова срещу това разпореждане са изложени доводи, че последното било постановено въз основа на разпореждане № 86 от 26.08.2010 г. и разпореждане № 87 от 26.08.2010 г., също издадени от ръководителя на контрола по разходите на ДОО. С тях било разпоредено възстановяването от страна на касационната жалбоподателка на получените недобросъвестно за периода 2.03.2009 г. до 11.08.2009 г. и от 11.08.2009 г. до 24.12.2009 г. суми, представляващи парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, с които бил решен въпросът за дължимостта на сумите. Приел е, че при оспорването им по административен ред директорът на РУСО - Кърджали с решение № ПОВН-78/14.10.2010 г. е оставил в сила посочените разпореждания, като в същото била изложена цялата фактическа обстановка по възникване на задълженията по разпореждане № 86/26.08.2010 г. и разпореждане № 87/26.08.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Кърджали. Тези мотиви са дали основание на директора на РУСО-Кърджали да отхвърли възражението срещу процесното разпореждане. Кърджалийският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторката срещу решение № КПК-2 от 7.01.2011 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали, като се е позовал на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице размерът на сумата, която следвало да се прихваща от Александрова за получаваното от нея обезщетение била в размер на 240 лева, както е регламентирано в нормативната уредба. В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил съображения, че вземането на ДОО към жалбоподателката Александрова, произтичащо от недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, е установено с влезли в сила разпореждане № 86/26.08.2010 г. и разпореждане № 87/26.08.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Кърджали, потвърдени с решение № ПОВН-78 от 14.10.2010 г. на директора на РУСО - Кърджали, необжалвано по съдебен ред. Приел е, че влезлият в сила административен акт се ползвал с формална законна сила и подлежал на принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 4, изр. 2 от КСО чрез прихващане. Приел е също, че в производството по оспорване на акта за прихващане съдът не би могъл да упражни контрол за законосъобразност на влязлото в сила разпореждане за възстановяване на неправомерно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане. Решението на Кърджалийския административен съд е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. От фактическа страна не съществува спор, като релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на решението. С разпореждане № 86 от 26.08.2010 г. и разпореждане № 87 от 26.08.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Кърджали, издадени на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, е било постановено възстановяване на недобросъвестно получена сума, за периода 2.03.2009 г. - 11.08.2009 г., представляваща парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 6293,51 лв. главница и 1560,11 лв. лихва, която се дължала от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането; както и за възстановяване на недобросъвестно получена сума, за периода 11.08.2009 г. - 24.12.2009 г., представляваща парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане в размер на 5499,01 лв. главница и 855,82 лв. лихва, която се дължала от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. По подаденото възражение от Снежана Александрова срещу горните две разпореждания било постановено решение № ПОВН-78 от 14.10.2010 г. на директора на РУСО - Кърджали, обективиращо цялата фактическа обстановка по възникване на задълженията по разпореждане № 86 от 26.08.2010 г. и разпореждане № 87 от 26.08.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Кърджали. Видно от приложеното по първоинстанционното дело решение № ПОВН-78 от 14.10.2010 г. на директора на РУСО - Кърджали, същото било издадено в изпълнение на решение № 67 от 22.06.2010 г. по адм. дело № 64 от 2010 г. на Административния съд - Кърджали, с което била отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу задължителни предписания с изх. № К-14569 от 19.11.2009 г. на финансов ревизор на РУСО - Кърджали. Със задължителните предписания било разпоредено на жалбоподателката да подаде коригираща информация с декларация - обр. 1 за периода от месец септември 2008 г. до месец януари 2009 г. с посочен осигурителен месечен доход в размер на 240 лева за първите четири месеца и с осигурителен доход в размер на 260 лева за месец януари 2009 г., тъй като същата била извършила довнасяне със задна дата на осигурителни вноски за горните месеци. Предмет на настоящото производство е решение № КПК-2 от 7.01.2011 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 87 от 17.11.2010 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО при същото РУСО. Последното е издадено на основание чл. 114, ал. 4 КСО за прихващане на вземане на ДОО, произтичащо от получена от Снежана Александрова сума в размер на 14 538,04 лева, установена по основание и размер с разпореждане № 86 и № 87 от 26.08.2010 г. от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на дете за месец октомври 2010 г. по заявление-декларация, вх. № 08-084-01-00002020 от 7.10.2010 г. до размера на задължението, както и да се удържи изцяло полагащата се сума в размер на 240 лева от получаваното от касационната жалбоподателка обезщетение за отглеждане на дете за месец октомври 2010 г. по заявление-декларация, вх. № 08-084-01-00002020 от 7.10.2010 г. Видно от заключението на вещото лице и от обясненията му в съдебното заседание по първоинстанционното дело, административният съд правилно е основал изводите си на установеното от административния орган, че за месец октомври 2010 г. вземанията на касационната жалбоподателка от ДОО са били в размер на 240 лева и размерът на сумата, която следвало да се прихване от Александрова, е в размер на 240 лева. Размерът на задължението - предмет на прихващане, е в размера на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване - 240 лева, определен в чл. 12 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. Също така обоснован е и изводът на съда за законосъобразност на постановеното от административния орган възстановяването на сумите, посочени в разпореждане № 86 от 26.08.2010 г. и разпореждане № 87 от 26.08.2010 г., да стане чрез прихващане от дължимото на жалбоподателката парично обезщетение за гледане на дете за месец октомври 2010 г. в размер на 240,00 лева. С издаденото решение № ПОВН-78 от 14.10.2010 г. на директора на РУСО - Кърджали, по реда на чл. 118 от КСО, подадената жалба срещу горните разпореждания е била оставена без уважение. Посоченото решение не е било обжалвано пред съда, същото представлява влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение и след като доброволно заплащане на сумите, посочени в разпореждане № 86 и № 87 от 26.08.2010 г., в указания срок не е настъпило, е последвало издаване на ново, второ по ред разпореждане № 87 от 17.11.2010 г., с което е разпоредено възстановяването на сумите да стане чрез прихващане от дължимото на касационната жалбоподателка парично обезщетение за отглеждане на малко дете за месец октомври 2010 г. в размер на 240 лева. Касаторката счита за неправилно приетото от съда, че била недобросъвестна при получаване на полагащото й се обезщетение. Както правилно е посочил решаващият състав, по делото е безспорно установено, че за периода месец септември, октомври, ноември, декември 2008 г. и м. януари 2009 г., Александрова е завишила съзнателно осигурителния си доход с цел получаване на осигурителни плащания в по-голям размер. Спорът във връзка с добросъвестността е преклудиран и не подлежи на пререшаване. В производството по оспорване на акта за прихващане съдът не може да упражнява контрол за законосъобразност на влязлото в сила разпореждане за възстановяване на неправомерно получено парично обезщетение за безработица. Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 4 от КСО, на което правно основание е издадено процесното разпореждане - влязъл в сила акт, които подлежи на принудително изпълнение, включително и чрез прихващане. Следователно, като е приел, че ръководителят на контрола по разходите на ДОО правилно е постановил сумите да бъдат събрани принудително чрез прихващане, първоинстанционният съд е извел обоснован извод за законосъобразност на атакуваните административни актове. По отношение на развитите доводи, че в експертизата бил посочен размерът на полученото от касаторката обезщетение, но не бил установен размерът на сумата, която следвало да й се прихване, така наведените оплаквания също са неоснователни. Посочената сума в процесното разпореждане № 87 от 17.11.2011 г. в размер на 14 539,04 лева е остатък от първоначално дължимата, която е в размер на 16 753,71 лева и е установена по основание и размер с разпореждане № 86 и № 87 от 26.08.2010 г., с оглед на което съдът правилно е отбелязал, че при разглеждане на настоящето дело, образувано за отмяна на друг административен акт, не може да се поставя въпроса за законосъобразността на разпорежданията за възстановяване на неправомерно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и от това да прави заключение за законосъобразността на разпореждането, отмяна на което се иска с подадената жалба. С оспореното решение № КПК-2 от 7.01.2011 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 87 от 17.11.2010 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО при същото РУСО не се установява съществуващо вземане на ДОО към касационната жалбоподателка. Вземането е било установено по-рано с влезлите в сила административни актове, с които е бил даден срок за доброволно изпълнение. Влезлите в сила актове за установяване на дължимостта на паричната сума се ползват със стабилитет и представляват изпълнителен титул за започване на производство за принудително изпълнение. В хипотезата на чл. 114, ал. 4, изр. 2 КСО компетентното длъжностно лице в РУСО - гр. Кърджали действа като орган по изпълнението, който събира вземането чрез посочения в разпоредбата изпълнителен способ - прихващане. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - Кърджали е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,