Решение № 11701 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9455/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от ЕТ В. Кацилова [населено място], представлявана от В. Кацилова искане за отмяна на влязло в сила Решение 256/22.02.2022г., постановено по адм. дело 387/2021г., на Административен съд Благоевград, оставено в сила с решение 4075/18.04.2023г., постановено по адм. дело 4658/2022г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против АУПДВ 01/311/00817/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8873#4 от 11.02.2021г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие София. Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Твърди се, че паралелно с протичане на административното и съдебно производство се е водила е преписка в ОП Благоевград, по разпореждане от Главния прокурор, свързана с изградени обекти финансирани от ДФЗ. Преписката е завършила с издаване на постановление на прокурор от ОП Благоевград с отказ за образуване на наказателно производство, като това постановление не е било част от административната преписка и едва след приключване на съдебното производство по обжалване на издадения АУПДВ молителката е имала възможност да се запознае с акта на прокуратурата. В прокурорската преписка се съдържат и други документи, които не са били известни при постановяване на съдебните актове 1. контролен лист за извършване на физическа проверка на обекта на ЕТ В. Кацилова, изготвен на 15.10.2019г. от служители на МВР в който се съдържа констатация, че не е открита функционална несамостоятелност или изкуствено създадени условия; 2. Контролен лист за извършване на проверка в обект на ЕТ В. Кацилова, изготвен на 16.08.2019г. от който се установява налична функционална самостоятелност на обекта, наличие на фундаменти на ограда, не е установено ползване на обща инфраструктура, не е налично изкуствено разделение на технологични и производствени процеси; 3. Докладна записка от 19.08.2019г. на началник отдел РТИ до ОД на ДФЗ Благоевград, за наличие на фундаменти на ограда; 5. Контролен лист за извършена проверка на място от 02.04.2015г. изготвен от служители на ДФЗ в който е посочено, че дейностите са реализирани, изградена е ограда с дължина от 120м. и не е установена функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия. Твърди се, че за тези документи находящи се в прокурорската преписка молителят е узнал едва на 21.06.2023г., когато му е предоставена преписката за запознаване. Тези документи имат касателство към правилното разрешаване на спора, тъй като са издадени от длъжностни лица в кръга на компетентността им и касаят установени фактически въпроси във връзка с издадения АУПДВ, обект на съдебна проверка. Тези документи имат значение за установяване на значимите елементи от спорния предмет и са свързани с дейността на ЕТ и оценката на съда по наличието на законовите предпоставки за прилагане или отхвърляне на правните фигури на функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия. Според молителят наличието на доказателства които не са били събрани в административното и съдебно производство води до извод за неизясняване на спора от фактическа страна и поставя под съмнение изводите на съда по отношение правилността на оспорения АУПДВ. По подробно изложени доводи в молбата и в писмената защита се моли за отмяна на посоченото по-горе съдебно решение на АС Благоевград и за връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Прави се и искане за присъждане на разноски. Ответникът Изпълнителен директор на ДФ Земеделие гр. София, чрез процесуален представител оспорва молбата, първо като недопустима, поради просрочие, а в евентуалност и като неоснователна. В писмен отговор подробно излага доводи в насока за неоснователност на молбата. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък. Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Наведения довод за просрочие на молбата за отмяна е неоснователно. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В случая по чл. 239, т. 5 АПК, по силата на чл. 240, ал. 3 АПК искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Сроковете са преклузивни - с изтичането им правото на страната да иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, се прекратява. В конкретния случай искането с правно основание чл. 239, т. 1 АПК се основава на твърдение за наличието на нови писмени доказателства 3бр. контролни листове за извършване на физическа проверка на обекта на ЕТ В. Кацилова, изготвени съответно на 15.10.2019г., на 16.08.2019г. и на 02.04.2015г.; докладна записка от 19.08.2019г. и постановление на ОП Благоевград от 20.01.2020г. От събраните по делото доказателства се установява датата на която молителят се запознал с материалите по прокурорската преписка, съдържаща и посочените по-горе доказателства 21.06.2023г., като съдът приема, че визирания в чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК тримесечен срок, попада в едногодишния краен такъв по същата норма и не е изтекъл т.е. искането попада в преклузивния срок уреден в посочената по-горе разпоредба, поради което е и допустимо. За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, приема за установено от фактическа страна следното: С решение 256/22.02.2022г., постановено по адм. дело 387/2021г. АС Благоевград е отхвърлил жалбата на ЕТ В. Кацилова [населено място] против АУПДВ 01/311/00817/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8873#4 от 11.02.2021г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие София, с който на търговеца е определена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160лв. С решение 4075/18.04.2023г., постановено по адм. дело 4658/2022г., на ВАС е оставено в сила решението на АС Благоевград. Мотивите на касационната инстанция са свързани с наличието на функционална несамостоятелност, по смисъла на § 1, т. 32 от ДР от Наредба 30/11.08.2008г. и изкуствено създаване на условия по смисъла на § 1, т. 31 и чл. 7, ал. 2 от същата Наредба. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото се установява, че трита обекта собственост на Рибарник Неврокоп ЕООД, Славянка турс ЕООД и ЕТ В. Кацилова са с еднотипна архитектура и визия, изградени са с еднакви строителни материали, без наличие на ограда помежду им, която да ги разделя и обособява, налични са транспортни алеи който позволяват общо ползване на зоните за спортни игрища, трите обекта се рекламират като общ обект Еко комплекс Белите скали и е налице ползване на общи транспортни средства. Сключен е договор между страните за общо ползване от клиенти на басейна и спортните площадки, както и на свободен достъп на клиентите на останалите обекти до комплекса на Рибарник Неврокоп ЕООД и ресторанта. Един и същ е изпълнителят на СМР на обектите на ЕТ В. Кацилова и на Славянка турс ЕООД. Установено е и многократно упълномощаване един на друг помежду търговците във връзка с изпълнение на поетите от тях ангажименти към ДФ Земеделие. Установено е, че между обектите на бенефициерите съществува път с трайна настилка, транспортни алеи, осигуряващи свободно движение, преминаване и самостоятелно ползване на обектите, както и наличие на частични огради, с изключение на зоните за спортни игрища и детска площадка. От горните фактически констатации съдът е извел извод за наличие на изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност на обекта на ЕТ, както и за правилност на оспорения АУПДВ. При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна, с което е сезиран на соченото от молителката правно основание чл. 239, т. 1 АПК се явява неоснователна. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим при наличие на някое от изчерпателно предвидените основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната разпоредба има предвид непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В настоящия случай към искането за отмяна, както се посочи по-горе са представени 3бр. контролни листове за извършване на физическа проверка на обекта на ЕТ В. Кацилова, изготвени съответно на 15.10.2019г., на 16.08.2019г. и на 02.04.2015г.; докладна записка от 19.08.2019г., на началник отдел РТИ и постановление на ОП Благоевград от 20.01.2020г. за отказ за образуване на наказателно производство. Като съобрази така представените към искането документи и доводите на искателя, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че те не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не установяват нови обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба. На първо място представените 3бр. контролни листи не са нови доказателства по смисъла на посочената по-горе норма тъй като са издадени в период предшестващ съдебния акт т.е. не са новооткрити факти. Те не са и новооткрити или новосъздадени документи тъй като страната е имала възможност да поиска чрез съда представянето на тези доказателства, предвид и на соченото в искането, че двукратно е искала от прокуратурата да се запознае с материалите по прокурорската преписка, където тези контролни листи са били приложени. Освен това следва да се посочи, че контролните листи са издадени от служители на ДФЗ, проверките са извършени на място, като по отношение на единия от тях - този от 02.04.2015г., има данни, че едноличния търговец го е подписал т.е. молителят е знаел за наличието на осъществената тогава проверка още при нейното извършване. По отношение на останалите 2бр. контролни листи няма данни на коя дата са връчени на търговеца при извършените на място проверки, за да се установи дали последния не е бил запознат с тях още по време на съдебното оспорване, но вероятно това е станало в деня на извършените проверки, с оглед факта, че пред настоящата съдебна инстанция са представени само извадки от тези контролни листи, обслужващи целта на молителя. Горните обстоятелства касаят и изготвената докладна записка от началник отдел РТИ. В практиката си ВАС приема, че доказателството не е ново, ако страната е имала обективна възможност да се снабди с него по време на висящността на процеса, като прояви и съответната процесуална активност в тази насока. С оглед изразения в молбата довод относно двукратно искане от ОП Благоевград за достъп до материалите по преписката, съдът приема, че молителят е имал правната възможност да поиска чрез съответния съд материалите по преписката да бъдат представени за нуждите на съдебното производство, но не е проявил процесуална активност в тази насока т.е. молителят процесуално е бездействал по време на съдебното производство относно снабдяването с посочените по-горе доказателства, като недопустимо в настоящото производство черпи права от тази своя пасивност. На второ място доказателствата представени пред настоящата инстанция нямат и характеристиката на релевантни за правилното решаване на делото т.е. тези доказателства не са от значение за изхода на спора. ВАС приема, че преценката, дали доказателствата са от значение за изхода на делото, е обусловена от преценката за възможността тези доказателства, респек. установените с тях факти, да доведат до различно решение на спорния предмет. В конкретния случай 3бр. контролни листи не съдържат установяване на факти, а включват констатации и изводи на контролните органи относно липсата на индикатори водещи до извод за наличие на функционална несамостоятелност и/или изкуствено създадени условия, което не обвързва съда. Същото касае и представената докладна записка, където е отбелязано наличието на фундаменти на ограда факт разгледан и от двете съдебни инстанции при решаване на спора по същество, предвид изготвената СТЕ. Следва да се посочи, че наличието или липсата на ограда не е съществено по спора, тъй като не са оспорени с нови доказателства останалите изводи на съда за наличие на функционална несамостоятелност и/или изкуствено създадени условия, изброени и в двата съдебни акта. Що се отнася до постановлението на ОП Благоевград за отказ за образуване на наказателно производство с дата 20.01.2020г., то няма отношение към разрешения с влязло в сила решение спор, тъй като касае наличието или не на предпоставки за търсене на наказателна отговорност от едноличния търговец за представяне на неверни сведения за получаване на кредит и за неизползване по предназначение на получени финансови средства от фондове на ЕС. Тези установявания в постановлението на ОП Благоевград нямат касателство към правилното разрешаване на спора отнасящ се за наличието или не на предпоставки за функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия по отношение обекта на молителката за който е получила финансиране по правилата за предоставяне на помощ по de minimis, съгласно Регламент 1998/2006г. Предвид изложеното, искането на ЕТ В. Кацилова за отмяна на влязло в сила Решение 256/22.02.2022г., постановено по адм. дело 387/2021г., на Административен съд Благоевград следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед правните изводи на настоящия състав, искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника се явява основателно, но само по основание, не и по размер. С оглед характера на производтвото такова по отмяна на влязло в сила съдебно решение, където няма материален интерес, следва възнаграждението за един адвокат да се определи по реда на Наредба 1/09.07.2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в последната му промяна от ДВ бр. 88/2022г., в размер на 1 000лв., предвид чл. 8, ал. 3 от Наредбата. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК и чл. 249 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия