Решение № 674 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8200/2016 г.

Решение № 674 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8200/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на А. М. Г. от гр. Т. и Х. М. К. от гр. С., подадена чрез пълномощник, против решение № 3143 от 9.05.2016 г., постановено по адм. д. № 694/2016 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Г. и К. срещу решение № 364/26.07.2013 г. на председателя на Патентно ведомство на Р. Б. за заличаване регистрацията на промишлен дизайн рег. № 7453 "ПРОФИЛИ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО". Според касаторите решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторите твърдят, че съдът е възприел безкритично заключението на съдебната експертиза, без да изложи собствени правни съображения. Считат, че не е съобразено въздействието на дизайна при неговата употреба по предназначение, а не само визуално. Сочат, че съдът не е изследвал цялостното възприятие и въздействие на промишления дизайн, което той предизвиква у информирания потребител. Тези пропуски са обосновали погрешен правен извод за липса на новост и оригиналност на промишления дизайн. Искат отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - председателят на Патентното ведомство на Р. Б., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът - "ММ Профил" ЕООД, представлявано от управителя на дружеството, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил релевантната за спора фактическа обстановка, съответна на приетите по делото доказателства. Не е спорно, че А. Г. и Х. М. К. са направили множествена заявка вх. № 9935 на 26.10.2010 г. за регистрация на промишлен дизайн /ПД/ peг. № 7453 "ПРОФИЛИ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО" на 26.10.2010 г. ПД е регистриран на 26.09.2011 г. и публикуван в бр. 12/2011 г. на Официалния бюлетин на Патентно ведомство. Регистрацията включва 6 дизайна, представени с по едно изображение. Продуктите, към които са приложени дизайните, са: 1 - алуминиев ъгъл; 2 - алуминиев ъгъл с мрежа; 3 - PVC ъгъл; 4 - PVC ъгъл с мрежа; 5 - поцинкован ъгъл; 6 - директен окачвач. Председателят на Патентното ведомство се е произнесъл, след като е бил сезиран от "ММ Профил" ЕООД с искане от 09.03.2012 г. за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн peг. № 7453 "ПРОФИЛИ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО", включващ 6 дизайна. Искането е основано на чл. 29, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПД с твърдения, че конкретните промишлени дизайни са регистрирани в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПД, тъй като към датата на подаване на заявката 26.10.2010 г. те не са били нито нови, нито оригинални. Според молителя те са станали общодостъпни чрез използване и публикация преди датата на подаване на заявката за регистрация. Първоинстанционният съд е установил, че административният орган е спазил разписаната в закона процедура. Състав на отдел "Спорове" е разгледал искането и е изразил становище за заличаване регистрацията на промишлен дизайн peг. № 7453 "ПРОФИЛИ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО". Въз основа на становището и доказателствата председателят на ПВ е издал оспореното решение. Съдът е изслушал и приел две единични и една тройна съдебни експертизи, които е обсъдил ведно с приетите по делото писмени доказателства, снимков и графичен доказателствен материал. При противоречиви изводи на вещите лица съдът е изложил мотиви констатациите на кои от заключенията кредитира. Сравнил е описанията и констатациите на експертите с останалите доказателства. След съвкупен анализ съдът е заключил, че доказателства 1,2,3,8,9 /номерирани от органа и приложени по делото/ са разгласени чрез публикация през 2002 г., 2004 г., 2007 г. и 2008 г. Те са станали общодостъпни преди датата на подаване на заявката за регистрация на процесния дизайн - 26.10.2010 г. и включват подходящи за сравнение изображения на видимия външен вид на профили за строителството. При извършено както от органа, така и от вещите лица сравнение на дизайните, съдът е заключил, че е налице първата предпоставка на закона - по-ранни дизайни, както и третата предпоставка - тези дизайни са станали общодостъпни чрез съответно разгласяване. Съдът правилно е определил спорния въпрос - налице ли е втората предпоставка на закона, а именно дали дизайните, заличени с оспореното решение, са идентични с противопоставените им такива. Обсъдил е противоречивите становища на вещите лица относно това дали спорните дизайни са нови по смисъла на чл. 12 ЗПД или не. По този правен въпрос съдът е достигнал до обоснован извод. В мотивите си АССГ е посочил, че според всички експерти разликите в дизайните от 1 до 5 са само по отношение на оформлението на ъгловата лайсна и в частност в оформения ъгъл при сгъвката на лайсната. Останалите елементи са идентични - правоъгълни страници с отвори, разположени шахматно или мрежа, като разликата е в дължината на тези укрепващи елементи. В съответствие с чл. 12, ал. 2 ЗПД първоинстанционният съд е приел, че установената разлика само и единствено в ръба при сгъвката не представлява съществен елемент, който да обоснове липса на идентичност. Т. е. налице е разлика, която обаче е в несъществен елемент, само в ръба. По отношение на дизайн 6 разликата е само в добавеният трети ред отвори. Поради това е формирал извод, че спорните дизайни, заличени с оспореното решение, не разкриват новост, тъй като има други дизайни, които са идентични със заличените. Дори да съобрази свободата на дизайнера, в информирания потребител не би могло да се създаде различно цялостно впечатление относно заличените дизайни от разпространените по-рано дизайни. Съдът е формирал извод, че разликите между тях са несъществени, касаят само частта в установения двоен ръб при сгъвката, а останалите елементи са абсолютно еднакви, като лайсни с отвори разположени по идентичен начин, мрежи със сходна гъстота и конфигурация, както и само в допълнително добавен ред от отвори в дизайн № 6 с П-образна форма. Това, както и липсата на по-съществени разлики би могло да създаде дори в информирания потребител впечатление, че заличените дизайни са на някои от другите производители, които имат по-рано разпространени дизайни. Съдът е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и закона. Двете изисквания - за новост и за оригиналност, са самостоятелни и за съществуването им се преценяват различни, законово установени предпоставки. Заключенията на вещите лица не са задължителни за съда. Те са доказателства, които съдът цени ведно с всички други доказателства по делото. Но когато приема или не изводите на експертите, съдът следва да посочи защо не кредитира заключенията. Административният съд в случая е изложил съображенията си защо дава вяра на едни и защо не кредитира други изводи на експертите. По силата на изрична законова разпоредба преценката за оригиналност се извършва на основата на цялостното впечатление, което дизайнът оставя не у средния потребител, а у информирания такъв. Законът дава легална дефиниция на понятието "информиран потребител" - § 1, т. 14 ЗПД. Информираният потребител е потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продукта. Следователно законът изисква преценката за оригиналност да бъде направена при отчитане на информираността на една специална категория потребители. Информираният потребител е наясно с предназначението на продукта и когато сравнява два продукта при преценка на дизайна им значение ще имат елементите, които, като влияят на външния вид на продукта, обслужват неговото използване. Именно като отчитат факта, че става въпрос за дизайн, т. е. за външен вид на продукта, вещите лица са направили подробен анализ на продуктите. В мнозинството си те споделят извод, че основните елементи на всички ъгли са оформени по един и същи начин, поради което те представляват несъществени елементи във външния вид. Нито експертите, нито от доказателствата /снимки и графики/ се установяват множество разлики в несъществените елементи, които да водят до същественост на отликите и това да доведе до извод за оригиналност на дизайна. Обоснован е правният извод, че направените в регистрираните дизайни изменения са несъществени. Неоснователно е касационното възражение, че не е доказан по несъмнен начин релевантния период и в необходимия обем разпространяването на по-ранния дизайни. Както пред органа, така и в съдебното производство са приложени писмени доказателства - продуктови каталози от различни фирми, чрез които се оповестяват продукти с такива дизайни, което е равнозначно на използването им в търговската дейност. Включването в каталози и разпространението на продуктовите каталози представлява оферта за продажба на специфичния пазар. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът избирателно се е позовал на експертните заключения, поради което е формирал неправилен правен извод. Експертите са отговорили на конкретно поставени задачи, като съдът е формирал правните си изводи въз основа на заключенията им относно техническите описания на приликите и отликите на процесните дизайни. Техните описания при сравняване на разликите между регистрираните и по-ранните дизайни са ползвани от съда в съвкупност с останалите писмени доказателства, като след техния анализ съдът е обосновал правните си заключения. Ръбът на профилите на дизайните за строителство е единственият акцент на касаторите Но този ръб е изцяло продиктуван от техническата функция на продуктите и сам по себе си не е дизайн, предвид чл. 11, ал. 2, т. 2 ЗПД. Липсата на две черти в Д1 и Д3 не води до извод за коренно различно решение за оформяне на профила. Касаторът счита тази разлика за съществена, като излага съображения какъв става продуктът /ръбът между две стени/ след употребата на профила. Дизайнът предполага съществена външна отлика и оригиналност на продукта, която да води до безусловна новост на самия продукт. В случая, при употребата на ъгловия профил при поставяне за оформяне на ръб между две стени, в момента на поставянето на профила, всички негови елементи са видими. След замазката те се скриват, т. е. това е част от техническата характеристика и предназначение на ъгловите профили като такива. Конкретните дизайни не са сложно изделие, те не са предназначени за сглобяване на съставно изделие и затова сравнението е направено както от органа, така и от съда, именно на дизайна на самостоятелното изделие. Предмет на произнасяне на административният съд е административният акт, чиято законосъобразност се проверява по фактите и обстоятелствата, приети за установени от административния орган. Органът е направил детайлно сравнение между моделите, като по отношение на всеки детайл е изложил съображения за наличието или отсъствието на относими към правната норма факти и обстоятелства. В съдебното производство съдът е формирал изводите си на база анализираните от органа и събрани по делото писмени доказателства и експертните заключения. Преписката съдържа както снимков материал на сравняваните модели, така и технически изображения. На базата на специалните си знания експерти са анализирани от техническа гледна точка приликите и отликите между сравняваните продукти. Съдът е стигнал до правно обоснован извод за липсата на новост и оригиналност по отношение на процесните дизайни. Регистрираните и разпространените дизайни в същността си имат еднаква функционална принадлежност. По делото са представени достатъчно доказателства, от които както административният орган, така и съдът са формирали собствени впечатления, а това е допустимо в процеса, тъй като за установяване на приликите и отликите в дизайна на изделията не са необходими специални знания. Касационната инстанция счита, че доказателствата, обсъдени от административния орган, не са опровергани в съдебното производство. Основна задача при изграждането на изводите за наличието или липсата на новост и оригиналност в сравнявани дизайни, е формулирането и отграничаването на съществените и несъществени техни елементи. При наличие на новост по отношение на съществените елементи, следва да се направи извод за новост и на дизайна, а при липса на такава (или наличието само по отношение на несъществени елементи) - за идентичност на сравняваните дизайни. Дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава у информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация. Следва да се има предвид, че с оглед спецификата на предназначението на продуктите, техните потребители са от един по-стеснен кръг, достатъчно информирани, за да възприемат общата външна отлика, както и да преценят детайлите. В случая, информираният потребител е обичайният потребител на строителни материали. При формирането на избора си той преценява всички елементи на продукта, в неговата цялост, като го възприема чрез общия му външен вид. Както конкретните сравнявани профили, така и други подобни профили, за които се съдържат доказателства по делото, имат задължителен ръб и много разнообразни елементи по лайсните, които сочи на голяма свобода на дизайна. Първоинстанционният съд е постановил решението си при правилно разпределение на доказателствената тежест и при пълнота на доказателствата. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗПД, съдът е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. Решението е обосновано - постановено при съвкупна преценка на доказателствата, при логично и последователно изложение на фактите, без противоречиви и взаимно изключващи се правни изводи. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторите дължат на Патентното ведомство разноски в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд