Решение № 9748 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2012 г.

Решение № 9748 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Соня Камарашка, в качеството й на прокурор в Районна прокуратура - Лом, срещу решение от 27.06.2012 г., постановено по адм. дело № 258/2012 г. от Административен съд - Монтана. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Общински съвет - с. Медковец, област Монтана, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил протест на районен прокурор при Районна прокуратура - Лом за обявяване нищожността на решение № 320 по протокол № 37 от 23.09.2010 г. на Общински съвет - Медковец. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: С решение № 250 по протокол № 25 от 20.07.2006 г. на Общински съвет - Медковец е възложено на кмета на община Медковец да проведе търг за отдаване под наем за срок от 3 години на язовир "Расово - 2" в землището на с. Расово. Въз основа на това решение е била издадена заповед № 698/28.08.2006 г. на кмета на общината за провеждане на търг. В резултат от него е сключен договор от 12.10.2006 г. между община Медковец и Кръстьо Георгиев Кръстев, от гр. Лом, по силата на чл. 1 от който общината в качеството си на наемодател предоставя под наем за срок от три години на спечелилия търга имот № 000048, представляващ язовир с площ 126,337 дка в землището на с. Расово, община Медковец, област Монтана в местността "Сабльовото", с определен годишен наем. По силата на решение № 245/29.10.2009 г. на ОбС - Медковец е подписан анекс към този договор от 1.12.2009 г. между същите страни, по силата на който срокът на договора за наем се удължава до 2.01.2018 г. При действието на този договор и анекс към него, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗОС, е взето протестираното решение № 320 по протокол 37/23.09.2010 г. на ОбС Медковец и е сключен договор, с друг наемател на процесния язовир. Съдът е приел за безспорно установено, че язовирът е публична общинска собственост, съгласно приложен Акт за публична общинска собственост № 199/31.10.2000 г. По допустимостта съдът е приел, че протестът е подаден от правоимащ орган, активно легитимиран за това по силата на чл. 147, ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК и от външна страна отговарял на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от същия кодекс. Стриктното тълкуване на чл. 90, ал. 2 от ЗСВ налагал извод, че по делата пред административните съдилища се явяват прокурори от административния отдел на съответната окръжна прокуратура, но посочената норма не касаела самото образуване на производството, което според специалния процесуален кодекс било в правомощията на всеки прокурор. По същество съдът е намерил, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, съгласно определените му с нормите на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, като в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК в него били посочени, макар и доста кратко, правните и фактически основания за издаването му. При издаването му не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до опорочаване на самото волеизявление на органа, който го е издал. Не били налице и твърдените от прокурора съществени нарушения на материалноправните норми. Съдът е отбелязал, че предмет на делото бил само елемент от фактическия състав на разпоредителното действие, който имал характер на административен акт. Поради това е счел, че са неоснователни доводите, че пороците свързани въобще с отдаването под наем на язовири - публична общинска собственост, следвало да бъдат приети като основания за нищожност на протестираното решение. Относно твърдяното противоречие с разпоредбите на ЗОС, ЗВ и ЗК, е отбелязал, че съобразно съдържанието на посочените закони, противоречие с тях можело да разкрие само решение на ОбС за провеждане на процедура за отдаване под наем на публична общинска собственост, но не и оспореното решение. Решението е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите (ЗВ), публична общинска собственост са и язовирите и микроязовирите, включително намиращите се в процес на изграждане, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 1 и включените в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие, както и водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации. По делото няма спор, че процесният язовир е публична общинска собственост, видно от представения по делото Акт за публична общинска собственост № 199/31.10.2000 г. По силата на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ кметът на общината след решение на общинския съвет издава разрешително за: а) водовземане от води, включително от язовири и микроязовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините; б) за ползване на водни обекти - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл. 46, ал. 1, т. 3.