Решение № 13484 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15490/2011 г.

Решение № 13484 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15490/2011 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Пловдив срещу решение № 1495/29.09.2011 г., постановено по адм. дело № 372/2011 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Лидл България ЕООД енд ко" КД се представлява от адв. Чемширов, който оспорва касационната жалба. Развива съображенията си в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура прокурор Ангелова дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение АС - Пловдив е отменил предписание № 791/04.02.2011 г. на главни инспектори при ДВСК към РВМС (понастоящем Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив). За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган - официален ветеринарен лекар при РВМС - Пловдив, каквото качество притежават неговите издатели, но в нарушение на предписаната от закона форма - същото не съдържа фактически и правни основания, представляващи мотиви за постановяването му. Приел е, че фактическите основания не могат да се извлекат и от данните, съдържащи в административната преписка. На следващо място АС - Пловдив е направил извод, че не са посочени законовите разпоредби, които са нарушени и следователно липсва яснота какви са действителните съображения на административния орган да издаде предписание по чл. 253, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВмД). Правните изводи на съда за нарушение на изискванията за форма на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, обосновали крайния резултат по делото за отмяна на оспореното пред него предписание № 791/04.02.2011 г. на главни инспектори при ДВСК към РВМС - Пловдив, не се споделят от настоящата инстанция. В оспореното предписание като фактическо основание за издаването му е посочено нарушението, извършено от ответното дружество, изразяващо се в несъответствие на наименованието на продукта "свинско варено в собствен сос" със съдържанието на етикета, констатирано след извършена проверка на място съгласно протокол от 02.02.2011 г., потвърждаващ верността на постъпилия сигнал от Комисията за защита на потребителите за предлагане на описаната консерва по начин, заблуждаващ потребителите. Подробни данни за извършеното от ответното дружество нарушение се съдържат и в протокол вх. № 681/02.02.2011 г. за извършена проверка и инспекция по чл. 222 от ЗВмД и чл. 27 от Закона за храните (ЗХ). При тези данни настоящият състав намира, че актът е мотивиран с посочване на фактическо основание, а направеният от съда извод в обратен смисъл е неправилен. Като правно основание за издаване на оспореното предписание е вписана разпоредбата на чл. 253, ал. 2, т. 1 от ЗВмД. Непосочването на относимите към нарушението правни норми - чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от Закона за храните не съставлява съществено нарушение на формата на акта, тъй като описанието на нарушението е направено ясно и подробно, така че волята на административния орган за определяне на мярката по чл. 253, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗВмД е в достатъчна степен мотивирана. Посоченото нарушение не води до ограничаване правото на защита на ответника, така че да няма яснота относно характера на допуснатото нарушение и не съставлява основание за отмяна на оспорения акт, както неправилно АС - Пловдив е приел в мотивите на решението си. Обжалваното решение е неправилно. Фактическата обстановка е установена от първоинстанционния съд в съответствие със събраните доказателства и се възприема изцяло от касационната инстанция, поради което не следва да се приповтаря в настоящото решение. От данните по делото се установява безспорно, че ответникът "Лидл България ЕООД енд ко" КД като вносител предлага в проверените обекти храна - консерва "свинско варено в собствен сос", произведена в Полша, с посочено съдържание на етикета, несъответстващо на наименованието на продукта, с което се заблуждават потребителите - нарушение по чл. 7, ал. 2, чл. 9, ал. 3 от ЗХ и чл. 4, т. 1, б. а и чл. 12, ал. 2 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните. Изготвен е нарочен протокол по чл. 222 от ЗВмД и чл. 27 от ЗХ, удостоверяващ резултата от проверката на място, надлежно връчен на представител на ответника, като направените констатации са дали и основанието за издаване на оспореното предписание на основание чл. 253, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗВмД. Същите не са опровергани нито в хода на административното, нито в съдебното производство. С оспореното предписание на ответното дружество е разпоредено да предприеме незабавни действия по идентифицирането на партидата "Свинско варено в собствен сос" по отношение на количеството й, като същата се спре от продажба и се съхрани на отделно място до изтеглянето й в централен склад с. Равно поле за отстраняване на нарушението. При тези данни и след извършената цялостна преценка на оспорения административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, настоящият състав намира, че предписанието е издадено от компетентен орган - официален ветеринарен лекар при РВМС - Пловдив, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 253, ал. 2, т. 1 от ЗВмД, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касационната инстанция не споделя доводите на ответника за липса на компетентност на органа да приложи мярката на посоченото от ЗВмД основание, както и че в настоящия случай е следвало да се състави акт за забрана съгласно чл. 253, ал. 1, т. 2 от ЗВмД. Подаването на сигнала до Комисията за защита на потребителите не обуславя предприемането на правни действия единствено по Закона за защита на потребителите. Компетентен в конкретния случай да наложи мярката под формата на предписание за констатираното нарушение е именно административният орган от системата на ДВСК - РВМС, понастоящем Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив. С оглед вида и характера на нарушението, което може да се отстрани чрез привеждане на наименованието на продукта в съответствие с неговия състав, правилно административният орган е приложил мярката по чл. 253, ал. 1, т. 1 от ЗВмД. Следователно, оспореното предписание е законосъобразно издадено. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Жалбата, подадена срещу предписание № 791/04.02.2011 г. на главни инспектори при ДВСК към РВМС - Пловдив, е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и при направено своевременно искане на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските по делото в размер на 150 лв., съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение