Решение № 470 от 9.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2011 г.

Решение № 470 от 9.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от С. И. П., чрез процесуалния си представител адв. М. С. срещу въззивно решение № 659/3.05.2011 г. по гр. д. № 86/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че родителските права върху децата следва да се предоставят на бащата, давайки приоритет на битовите условия, без да се преценят всички обстоятелства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Ответникът по касационната жалба А. И. А., чрез процесуалния си представител адв. С. П., оспорва жалбата. С определение № 484/19.04.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящ материалноправен въпрос, дали при разрешаване на спора по исковете за предоставяне упражняването на родителските права въззивният съд е съобразил интересите на малолетните деца, за което съдилищата следят и служебно. Прието е, че въпросът е разрешен в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г. и представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По така поставения въпрос, допуснат до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, четвърто ГО приема следното: Относно обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на родителя на когото следва да се предоставят за упражняване родителските права е създадена задължителна съдебна практика с ППВС № 1/12.11.1974 г., като е прието че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства за разглеждания случай. Същите трябва да бъдат преценявани в светлината единствено на интересите на децата, за съблюдаването на които съдът следи служебно. По касационната жалба настоящият състав на ВКС, четвърто г. о., приема следното: Страните са родители на децата Л., на 8 г. и Н. -на 6 г. По време на фактическото си съжителство живели в дома на родителите на жалбоподателката в една влажна стая, с външна тоалетна. Разделили се през 2008 г., като децата останали при майката. Тя родила през 2010 г. още едно дете от друг мъж, за което се грижи. От раждането си децата са гледани от майката, която не е пренебрегвала ангажиментите си към тях. От социалния доклад се установява, че битовите условия при бащата са значително по-добри, но емоционално децата са по-привързани към майката и споделят, че предпочитат да живеят с нея. Бащата предявил иск по чл. 123, ал. 2 СК, който първоинстанционният съд отхвърлил и му определил режим на свиждане с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, както и един месец през лятото. Въззивният съд е отменил това решение и е предоставил родителските права за упражняване на бащата, определил е режим на свиждане за майката и я е осъдил да заплаща месечна издръжка по 60 лв. за всяко дете. Съображенията на въззивния съд за това са, че бащата има по-добри възможности и условия за отглеждане и възпитание на децата, тъй като живее в жилище с всичко необходимо за бита, а в жилището на майката няма електричество и тя трябва сама да отглежда още едно дете в съвсем ниска възраст. С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос, решението не е правилно и е постановено в противоречие с приетото в ППВС № 1/12.11.1974 г. Битовите условия не са от първостепенно значение при определяне на кого трябва да се предоставят за упражняване родителските права. Касае се за две момиченца в ниска възраст, които имат нужда от ежедневно общуване с майката. Тя не се е дистанцирала от ангажиментите си към тях, установено е, че помежду им съществува силна емоционална връзка и че децата желаят в бъдеще да останат да живеят при нея. Не може да се приеме, че майката няма необходимите качества да продължи да се грижи за тях и в бъдеще. На бащата следва да се определи разширен режим на свиждане с децата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение