Решение № 231 от 6.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 794/2018 г.

Решение № 231 от 6.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 794/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Постъпило е искане от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор К. А., за тълкуване, алтернативно – за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 186 от 14 декември 2018 г., постановено по настоящото дело. В искането се твърди, че касационният съд е постановил на ищеца С. Д. Ц. да се заплати законна лихва от завеждането на иска не само върху главницата, а и върху мораторната лихва. Молителят счита, че е налице неяснота в диспозитива на решението досежно това върху коя от двете суми – върху главницата от 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, или върху сумата от 6082 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 04.12.2012 г. – 01.12.2015 г., се дължи законна лихва, поради което неяснотата води до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, постановил решението. Ответникът С. Д. Ц., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. Х., в отговор на искането заявява, че диспозитивът на решението на ВКС е ясен и не са налице основания за неговото тълкуване или поправка, доколкото същият е съобразен изцяло с петитума. Освен това се сочи, че грешката е допусната при издаването на изпълнителния лист, но прокуратурата е заплатила правилно на ищеца общо сумата от 33072, 25 лева, която включва 20000 лева главница, 6082 лева мораторна лихва, 250 лева разноски, както и 6740, 25 лева законова лихва за периода 01.12.2015 г. -28.03.2019 г. – от завеждането на иска до датата на плащането. С диспозитива на решението си по настоящото дело съдебният състав осъди Прокуратурата на Република България да заплати на С. Ц. сумата от още 5000 лева обезщетение за претърпени от Ц. неимуществени вреди вследствие воденото спрямо него наказателно производство, по което е оправдан с присъда по нохд № 430/2006 г. по описа на Софийския окръжен съд, ведно с дължимата лихва от още 1520, 50 лева върху главницата за периода 04.12.2012 г. – 01.12.2015 г., ведно със законната лихва от завеждането на исковете. В мотивите на решението не е посочено дали законната лихва се дължи само върху главницата, каквато е исковата претенция, или и върху мораторната лихва. Предвид заявеното осъществяване на плащането на дължимата сума от страна на прокуратурата, искането за тълкуване на решението е недопустимо по смисъла на чл. 251, ал. 2 ГПК. Освен това касаторът ясно изразява съгласие, че не е дължима лихва върху мораторната лихва, поради което изплатената сума от страна на прокуратурата е съответна на действително заявените претенции. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно, тъй като липсва явно несъответствие между формираната воля на съда в съдебния акт и външното й изразяване в диспозитива му. Ето защо това искане следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,