Решение № 239 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2008 г.

Решение № 239 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). П. Ц. М. чрез своя процесуален представител адвокат К е обжалвал решението на Ловешкия окръжен съд от 13 декември 2007 г. по гр. д. № 307/2007 с което е оставено в сила решението на Троянския районен съд от 13.07.2007 г. по гр. д. № 776/2006 г. С това решение районният съд уважил искът, предявен от Р. "С" гр. Т. срещу П. Ц. М. на правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, като приел за установено спрямо него, че Р. "С" гр. Т. била собственик на 840/5020 ид. части дворно място от урегулиран поземлен имот I- 416 от кв.18 по регулационния план на с. Б. община Т., заедно с построената върху него едноетажна масивна търговска сграда, състояща се от две едноетажни масивни сгради с площ от 90.93 кв. м. и от 171.59 кв. м. и със същото решение отменил за тази част от УПИ и нот.акт № 113/2004 г. с който П. Ц. М. се е легитимирал като собственик на основания давностно владение. Районният съд отхвърлил предявеният насрещен иск от П. Ц. М. срещу Р. "С" за приемане че сградата в имота е незаконно построена и подлежи на премахване и алтернативно - че построената в имота сграда по приращение била собственост на П. М. В касационната жалба се твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила-неправилно интерпретирани доказателства- и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, прие следнотоI: От всички събрани по делото доказателства е било установено, че имотът предмет на спора е бил имот, който след урегулирането му в парцел ****за градина от кв. 18 по плана на село Б., е бил преотреден за нуждите на Селкоопа, съгласно разпоредбите на § 70, ал. 1, т. 1 ППЗПИНМ (отм.). "Първоначално" както е посочило вещото лице инж. К, имотът се водел на името на Т. С. Х. На какво основание "се е водел" не е било изяснено и само по себе си това записване не е било основание за се приеме, че е бил нейна собственост, че е бил отчужден и че не е бил заплатен, така както е поддържал касационният жалбоподател. (Впрочем по делото няма никакви доказателства той да има някакви родствена или друга връзка по повод недвижимия имот с тази жена. Представил е само един нотариален акт, издаден по реда на обстоятелствената проверка, чиято доказателствена стойност е валидна само до оспорване правата на собственост по общия исков ред. Щом с него са засегнати права на трети лица и при разгледан спор за материално право се установи, че титулярът му не е собственик, съгласно разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК, нотариалният акт се отменя). При вече влязъл в сила дворищно и улично регулационен план, Съвета по планово изграждане на населените места гр. Л. с решение от 31.03.1966 г. допуснал част от парцел **** от кв. 18 отреден за озеленяване, да се отреди за С., като "новопроектираната линия да отстои на 3 метра от второстепенната сграда". Това решение издадено на основание § 127 ППЗПИНМ (отм.) съгласно § 128 ППЗПИНМ (отм.) е било одобрено от председателя на ИК на ОНС със заповед № 1406/7.05.1966 г. и е бил обособен парцел **** - за С. (вж. заключението на вещото лице инж. К, приложено на л.157 по гр. д. № 776/2006 г. на Троянския районен съд, заедно с приложените копия от оригиналния план и от заповедите за одобрение). С това производството е приключило. Така както е протекло регулационното производство, собственик на парцел **** от кв. 18 с. Б. е бил Селкоопа, чиито правоприемник, както е приел и Ловешкия окръжен съд е Р. "С" гр. Т.. В този смисъл е приложеното на л.22 заявление за регистрация от 1972 г. и удостоверение на Кооперативния съюз гр. Л. от 18.10.2006 г. Той завзел имота, с помощта на държавата- общината-тогава и на населението е била построена и сградата, предназначена за магазин и ресторант. По делото не е имало никакви доказателства постройката да е била в чуждо място, още по-малко в дворно място на ответника по първоначалните искове П. Ц. М.. Разпитаните по делото свидетели са установявали, че както дворното място, така и сградата били построени в имот или на държавата, респ.общината, или на РПК. А свидетелят М на 78 години се спомнил, че на мястото на входа имало чешма, която била общоселска и около нея имало площадка. Добитъкът се поел там и около нея имало място около 0.5 дка. И. Д. Б. е дал подобни показания, като уточнил, че там където била сградата, имало чешма - т. е. чешма за цялото село не на един собственик и това е означавало общински имот, а не частен. Върховният касационен съд споделя крайният извод на въззивната инстанция-че дори и да не е доказано правоприемство между уедрената през 1972 г. кооперация "С" гр. Т. и сега съществуващата Р. "С" при изрично направеното изявление за придобиване по давност както на дворното място, заключено в парцел **** от кв. 18 по плана на село Б., така и върху постройката, кооперацията е владяла за себе си имота повече от 10 години, дори и след 1990 г. до 15.11.2006 г. когато са било образувано производството по гр. д. № 776/2006 г. на Районния съд в гр. Т. или 27.12.2004 г. когато П. Ц. М. сее снабдил с нот. акт № 113/2004 г. по обстоятелствена проверка за целия имот, обозначен като имот с пл. № 416, в който се включвал и имотът отреден за парцел **** за С. със заповед № 1406/7.05.1966 г. По тези съображения, законосъобразно въззивният съд е уважил първоначалните искове и правилно е отхвърлил насрещния иск. Решението е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,