Решение № 390 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 388/2009 г.

Решение № 390 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 388/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Осъденият Тодор Тошков Георгиев иска на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 НПК да се възобнови нохд 3162/2007 г. на РС- Плевен. Поддържа, че присъдата противоречи на закона - правилната квалификация на деянието е по чл. 269, ал. 1 НК; допуснато е съществено процесуално нарушение, защото между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива е налице несъмнено противоречие; а посочените нарушения правят и наложеното му наказание с прилагане на чл. 68 НК явно несправедливо. Прокурорът е на становище искането да остане без уважение като неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 9.VI.2009 г. присъда № 106 от 17.II.2009 г. по нохд 3162/2007 г. на РС-Плевен подсъдимия Т. Т. Г. е признат за виновен и осъден по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 2 и ал. 1, чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК на 1 (една) година лишаване от свобода при първоначален общ режим за това, че на 12.VII.2006 г. в с. Д., Плевенска област, при условията на повторност, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като употребил обидни думи към Д. П. А. и К. Пл. Т., служители при РПУ 02 - Плевен и деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред - срещу посочените служители по време на службата им; на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието 1(една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим по нохд 309/2003 г. на ОС-Плевен. Искането е постъпило в съда на 17.VI.2009 г., в законния срок. То обаче е неоснователно. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. Прието е, че на инкриминираните дата и място в нетрезво състояние осъденият Г. управлявал лек автомобил и при направен опит да бъде спрян от служителите на полицията започнал да ги ругае и обижда, което продължил и след слизане от колата пред събралото се множество хора на организиран от него празник. При опитите на полицаите да го усмирят и заведат в кметството за съставяне на акт за административно нарушение осъденият започнал и да ги бута, съборил К. Т. на земята и започнал да се отдалечава, за да се укрие, което наложило полицаите да възпроизведат предупредителни изстрели с цел да го спрат. Преди това за сломяване на съпротивата му А. се опитал да приложи белезници, но яростта на дееца попречила. Поведението на Г. възмутило и празнуващите, и други граждани, преминаващи по улицата на местопрестъплението. Осъденият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението квалифицирано хулиганство по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 2 и ал. 1 и чл. 28, ал. 1 НК. Неоснователно в искането се поддържа, че се касае до принуда по чл. 269, ал. 1 НК. Целта на дееца е не да принуди органа на власт да извърши или да пропусне нещо по служба, а чрез отношението си към полицаите да демонстрира явното си неуважение към обществото и установения ред. Осъждането по нохд 844/2004 г. на РС-Плевен обосновава квалификацията повторност. Неоснователно осъденият поддържа, че има противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива - такова просто няма. Не е налице и третото касационно основание, обосновано от молителя с допуснатите първи две. Липсва очевидното несъответствие между извършеното от Г. престъпление и наложеното му за това наказание. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 НПК съдът