Решение № 1143 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4704/2019 г.

Решение № 1143 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4704/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Стара Загора, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Вълчева, против Решение № 67/11.03.2019 г., постановено по административно дело № 581/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С оспореното съдебно решение е обявено за нищожно Решение № 1808 по Протокол № 36 от проведеното на 27.09.2018 г. заседание на Общински съвет – Стара Загора, в частта му, с която е разрешено изработване на проект за изменение на План за регулация и План за застрояване относно УПИ XI – 6168 и УПИ XII – 6168 в кв. 809, УПИ XVI – 6715 в кв. 804 и УПИ VI – 6169 в кв. 816 по ПУП – ПЗР на кв. Бедечка, гр. Стара Загора. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като се оспорва възприетия от съда правен извод за липса на компетентност на общинския съвет да даде разрешение за изработване на проект за изменение на план за регулация и план за застрояване. На проведеното по делото открито съдебно заседание, за касационния жалбоподател се явява юрисконсулт Вълчева, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответната страна – Л. Бакалова, се явява лично и с пълномощник – адвокат Тинчев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предметът на съдебен контрол от Административен съд – Стара Загора е очертан правилно от съда, както предвид заявената от жалбоподателя воля, така и с оглед постановеното с Определение № 610/15.01.2019 г. по административно дело № 14416/2018 г. на Върховния административен съд, а именно - Решение № 1808/27.09.2018 г. на Общински съвет – Стара Загора, в частта му, с която е разрешено изработване на проект за изменение на План за регулация и План за застрояване относно УПИ XI – 6168 и УПИ XII – 6168 в кв. 809, УПИ XVI – 6715 в кв. 804 и УПИ VI – 6169 в кв. 816 по ПУП – ПЗР на кв. Бедечка, гр. Стара Загора. Правилно е квалифициран и видът на оспорения акт, с оглед съдържанието на посоченото решение, а именно акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с който е дадено разрешение за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план. Съгласно тази норма, компетентен да даде такова разрешение е кметът на съответната община, който с нарочна заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Тъй като, оспореното решение представлява акт по смисъла на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, същото като постановено от общинския съвет, вместо от кмета на общината, законосъобразно е обявено от съда за нищожно, поради липса на компетентност на административния орган. Разпоредбата на чл. 124а ЗУТ е неотносима в случая, тъй като същата регламентира друга хипотеза – разрешаване на първоначално проектиране на подробен устройствен план, докато с процесното решение е дадено разрешение да се изработи проект за изменение на влязъл в сила план. Както правилно е приел съдът, прилагането на чл. 124а ЗУТ не може да бъде обосновано и с оглед препращащата разпоредба на чл. 136, ал. 1 ЗУТ, тъй като същата препраща към правилата на раздел Трети от Глава седма на ЗУТ, единствено досежно изработването, съгласуването, обявяването и влизане в сила на проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Процедурата по допускане или разрешаване на изработването на проект за изменение на влязъл в сила план, не е сред изрично изброените в чл. 136 ЗУТ, поради което е предмет на специална правна регламентация, разписана в чл. 135 ЗУТ, която е именно приложимата в случая. Не е налице сочената в касационната жалба необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,