Решение № 5955 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10162/2009 г.

Решение № 5955 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10162/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Радоев" ЕООД - гр. София срещу решение от 26.02.2009 г., постановено по адм. дело № 02988/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "а" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № Ф-12/15.09.2004 г. на началника на Митница Аерогара - София, потвърдено с решение № Р-13/18.05.2006 г. на директора на РМД - гр. София за заплащане на 25 764 лв., от която сума 12 429 лв. мито и 13 335 лв. ДДС с дължимите лихви за просрочие. Единственото оплакване в касационната жалба е, че наред с ППСПДВ № Ф-12/15.09.2004 г., на дружеството е издадено и наказателно постановление № 140/08.09.2004 г., с което същата стока е отнета в полза на държавата, но тъй като липсвала, е присъдено изплащане на левовата й равностойност. Това оплакване сочи на отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение при прилагането на материалния закон, тъй като касаторът твърди, че по този начин му е наложено двойно плащане. Ответниците директора на Агенция "Митници" и началника на Митница Аерогара - София чрез процесуалния им представител юриск. Алексиев я оспорват и молят да се потвърди като правилно обжалваното решение, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят но Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като издаването на ППСПДВ е индивидуален административен акт, с който се установяват публични (митнически) задължения, а наказателното постановление е издадено по реда на ЗАНН за извършено административно нарушение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата Софийски градски съд е приел, че "Радоев" ЕООД е осъществил внос на спортни обувки, гуменки и пантофи, за които дружеството е платило преференциално мито за стоки с произход от Европейския съюз по Протокол № 4 към ЕСА, но е установено, че тези стоки не са с произход от ЕС, а от Китай. Този извод съдът е направил въз основа на извършената от митническите органи проверка по чл. 84 ЗМ във връзка с чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА. Според съда на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3, т. 1 ЗМ за дружеството е възникнало вносно митническо задължение. Относно възражението на жалбоподателя, че за извършения внос спрямо него са издадени две постановления - ППСПДВ № Ф-12/15.09.2004 г. и НП № 140/08.09.2004 г., поради което за едно деяние са наложени две репресивни мерки, съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 211а ЗМ постановлението за принудително събиране на държавни вземания е индивидуален административен акт, с който се установяват митнически задължения, а наказателното постановление се издава по реда на ЗАНН във връзка с извършено административно нарушение. Обжалваното решение е неправилно. По делото по безспорен начин е установено, че "Радоев" ЕООД е внесъл стоки от Китай, а не с произход от Европейския съюз. Това обстоятелство е установено от проверката, извършена от митническите органи на основание чл. 84 ЗМ и чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА. В същото време жалбоподателят още пред първоинстанционният съд е твърдял, че наред с издаденото постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, е издадено и Наказателно постановление № 140/08.09.2004 г. за отнемане на процесните стоки в полза на държавата чрез заплащане на тяхната равностойност. При така установените факти и твърдения съдът е следвало да извърши проверка чрез изискване на наказателното постановление, дали стоките наистина са отнети в полза на държавата, влязло ли е в сила наказателното постановление, за да се прецени приложимостта на разпоредбата на чл. 229, ал. 6 ЗМ. Тази правна норма предвижда, че когато стоките не се отнемат в полза на държавата, митните сборове се дължат, което означава, че в случай, че се отнемат в полза на държавата, то митните сборове не са дължими. В този смисъл е и съдебната практика - адм. дело № 6506/2006 г., адм. дело № 6890/2009 г. на ВАС, I отделение, която приема, че този случай е изключение от принципа, че административното наказание не изключва заплащането на митни сборове. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че съдът е постановил решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е събрал и преценил всички относими доказателства с оглед преценката за приложимост или не на чл. 229, ал. 6 ЗМ. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане при спазване указанията, дадени в настоящето решение. Предвид връщане на делото за ново разглеждане, разноски не се присъждат - чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,