Решение № 1592 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14651/2010 г.
ВАСПетчленен състав02.02.2011 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата на Светослав Йотов Йотов и Спас Димитров Грънчаров за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на решение от 21.07.2009 г. по адм. № 1162/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, влязло в сила с решение № 7605/08.06.2010 г. по адм. дело № 87/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1592 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14651/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Светослав Йотов Йотов и Спас Димитров Грънчаров за отмяна на решение от 21.07.2009 г. по адм. дело № 1162/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, влязло в сила с решение № 7605/08.06.2010 г. по адм. дело № 87/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е обявен за нищожен отказа на заместник-кмета на Столична община, район "Младост" да издаде заповед за попълване на кадастралната основа, обективиран в писмо изх. № АГ-94-00-528/01 от 13.05.2002 г. Молителите поддържат, че посоченото решение противоречи на влязло в сила решение № 201/01.12.2008 г. по адм. дело № 4442/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, постановено между същите страни. Развиват и доводи по съществото на спора, свързани с материалната незаконосъобразност на съдебния акт и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят решението да бъде отменено. (Съдът приема, че искането за отмяна не се отнася за решение по адм. дело № 1689/2002 г. на СГС, тъй като същото е отменено с влязло в сила решение на ВАС по адм. дело № 11625/2005 г.) Ответникът Васил Василев оспорва молбата за отмяна. Ответникът Иван Иванов не оспорва искането за отмяна. Останалите ответници не изразяват становище по молбата. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: Производството по адм. дело № 1162/2006 г. на Софийски градски съд е образувано по жалба на Васил Димитров Василев, ответник по молбата за отмяна, против отказ на заместник - кмета на Столична община, район Младост да издаде заповед за попълване на кадастралната основа с имот пл. № 3196 в кв. 3 по плана ж. к. "Младост -1". Като заинтересовани страни по делото са конституирани Светослав Йотов Йотов и Спас Димитров Грънчаров, молители в настоящото производство, както и Иван Петров Иванов, Юлия Цонкова Иванова, Стефан Петков Тончев, Румяна Петрова Николова и Здравко Петров Павлов, ответници по молбата за отмяна. В това производство градският съд приема, че отказът е постановен от некомпетентен орган и с решение от 21.07.2009 г., чиято отмяна се иска, влязло в сила с решение на ВАС по адм. дело № 87/2010 г., обявява нищожността постановения отказ. Производството по адм. дело № 4442/2006 г. на Софийски градски съд, за което се твърди, че разрешава по различен начин същия правен спор, е образувано по жалба на Спас Димитров Грънчаров, молител в производството по отмяна и на част от ответниците по молбата за отмяна против заповед № РД- 06-290/09.09.2003 г. на кмета на Столична община, район "Младост", с която е одобрено попълването на кадастралната основа с имот № 2853, кв. 3 по плана на гр. София. Като заинтересовани страни в производството са конституирани Петър Николов Грънчаров, Цветанка Николова Пиралкова и др. С решение № 201 от 01.12.2008 г., влязло в сила на 11.02.2009 г., съдът отменя обжалвания административен акт. Като прецени изложеното по-горе и молбата за отмяна, съобразно посочените в нея основания, Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК, на която молителите се позовават, предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. Решението, чиято отмяна се иска и решението по адм. дело № 4442/2006 г. нямат идентичен предмет - същите са образувани по жалби против различни административни актове, издадени от различни административни органи. При липсата на идентичност между предмета и страните на двете дела, съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на съдебния акт, визирани в нормата на чл. 239, т. 4 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Останалите доводи на молителите за незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила на решението, чиято отмяна са иска, не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, което е извънинстанционен способ за контрол и отмяна на влезли в сила съдебни решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл. 239 от АПК, но не и на основанията, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК. Поради всичко изложено съдът приема, че не са налице посочените в чл. 239, т. 4 от АПК основания за отмяна на решението по адм. дело № 1162/2006 г. на Софийския градски съд, административно отделение. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,