Решение № 123 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 609/2017 г.

Решение № 123 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 609/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на О. К. против решение № 258 от 14.12.2016 г., постановено по адм. д. № 221/2016 г. по описа на Административен съд - гр. К., с което общината е осъдена да заплати на Л. С. А. С. обезщетение за имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № 74/12.06.2015 г. на кмета на О. К. /НП/, в размер на 1600 лв., представляващо разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 789/2015 г. на Кюстендилския районен съд и по КАНД № 40/2016 г. на Административен съд - К., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за неимуществени вреди от същото НП, в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му и отхвърляне на исковете. Ответната страна - Л. С. А. С. чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба срещу решението, в частта му, с която община К. е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ община К. е осъдена да заплати на Л. С. А. С. обезщетение за имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № 74/12.06.2015 г. на кмета на О. К. /НП/, в размер на 1600 лв., представляващо разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 789/2015 г. на Кюстендилския районен съд и по КАНД № 40/2016 г. на Административен съд - К., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за неимуществени вреди от същото НП, в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на община К.. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800,00 лв. на основание чл. 19, ал. 4 от Наредбата за дейността на религиозните общности на територията на О. К. /НДРОТОК/ за това, че на 11.04.2015 г., около 11,30 часа в гр. К., в района на площад "1-ви май" извършва религиозна агитация посредством раздаване на печатни материали на Изповедание "Свидетелите на Йехова в България". По жалба срещу НП е образувано НАХД № 789/2015 г. по описа на Кюстендилския районен съд. В съдебното производство, жалбоподателят е представляван от адвокат, като съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен на 12.10.2015 г. е уговорено възнаграждение в размер на 600 лв, платено изцяло. С решение от 23.11.2015 г. по НАХД № 789/2015 г., съдът е отменил оспореното НП. По касационна жалба на кмета на О. К., е образувано КАНД № 40/2016 г. по описа на Административен съд - К., по което е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на 26.02.2016 г., съобразно който адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на 1000,00 лв. и визираната сума е платена изцяло. С решение от 24.03.2016 г. касационната инстанция е оставила в сила оспореното решение на КРС. От разпита на свидетелите, чийто показанията са кредитирани от съда, е установено, че Л. С. А. С. останал неприятно изненадан, че в държава от ЕС са възможни ограничения при упражняване на религиозните права, бил притеснен и шокиран, преживял стрес и възмущение от съставените актове за нарушенията, почувствал се унизен и получил главоболие, което наложило да взема болкоуспокояващи лекарства. У него се появил страх за лоша репутация в града поради многото свидетели на случката, както и опасения за пречки при упражняване на религиозната му дейност за в бъдеще и във връзка с правото му на пребиваване в България. След постановяване на решението на районния съд, а впоследствие и на административния съд, ищецът е възстановил душевното си състояние и се чувства добре. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. В случая е налице и доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отмененото НП. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Правилно административният съд приема, че са доказани вреди, представляващи унижение, стрес, шок, душевна болка и притеснение, претърпени вследствие на издаденото наказателно постановление, вкл. от съставяне на АУАН на публично място в присъствие на много хора до оспорването пред съда / и в хода на съдебните производства и че те са резултат от незаконосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на ищеца. При преценка размера на обезщетението съдът правилно е преценил, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен, ищецът е бил в състояние да упражнява своята мисионерска дейност, осигурил си е нужната професионална подкрепа от адвокат при водене на делата, преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ от психолог и/или психиатър, няма данни за преживяна висока степен на тревожност. Ето защо решението е правилно и в посочената част. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 600 лв, съгласно представените доказателства и списък. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение