Решение № 5774 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2659/2020 г.

Решение № 5774 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2659/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив, представено от адв. В. Георгиев, срещу решение № 38/08.01.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2497 по описа за 2019 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 124/11.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/, за определените задължения за такса за водовземане за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. в общ размер 68 159. 72 лева и за лихви за забава в общ размер 18 190. 69 лева. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Сочи пропуск на съда да възприеме наведените от него доводи за неизпълнение от директора на БДИБР на задължението му по § 3, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /ТТВПВО3/; за неправилно позоваване в АУПДВ на чл. 6, ал. 2 от и Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.); и чл. 3, ал. 3 и чл. 7, ал. 1 и ал. 4 ТТВПВОЗ; за липса на конкретизация относно мястото на водоползване и на съоръженията, чрез които то ще се реализира; за неправилно позоваване в АУПДВ на чл. 10 от отменената и на чл. 12 от действащата тарифа. Иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и отмяна на съответната част на АУПДВ или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения АС Пловдив АУПДВ № 124/11.07.2019 г. са установени в тежест на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив задължения за такса за водовземане от подземни води за отчетни периоди 2014 – 2017 г. по разрешително № 300961/26.07.2005 г. в общ размер 68 159. 72 лева с лихви за забава 18 256. 63 лева. Фактически основания за издаването на акта са разрешеното на адресата на акта водовземане по разрешителното от подземни води чрез три броя тръбни кладенци – ПС "Стамболийски" в землището на с. Куртово Конаре; упражненото право на водовземане през отчетни периоди 2014 – 2017 г. и наличието на незаплатени такси за водовземане. Размерът на таксите е изчислен по декларирания по реда на чл. 194б ЗВодите от касатора отнет при водовземането обем вода и при цена 0. 02 лева/куб. м. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.); и действащата тарифа със същото наименование. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ в частта за определеното задължение за лихва върху таксите за водовземане от подземни води за разликата над 18 190. 69 лева до 18 256. 63 лева. Отхвърлено е оспорването срещу АУПДВ относно установени задължения за такса за водовземане за отчетни периоди 2014 – 2017 г., както и за лихвите в размер 18 190. 69 лева. По констатациите на първостепенния съд "Водоснабдяване и канализация" ЕООД е титуляр по разрешително за водоползване № 300961 от 26.07.2005 г. за ПС "Стамболийски" с три броя тръбни кладенци, разположени на територията на имот № 000180 в землището на с. Куртово Конаре, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, с цел питейно-битово водоснабдяване на гр. Стамболийски и с. Йоаким Груево. Според съда не е установено на водния обект да е монтирано измервателно устройство. За всеки от отчетните периоди водоползвателя е подавал в БДИБР декларации по чл. 194б ЗВ, в които е посочил използваните водни количества и е изчислил дължимите такси. Длъжностни лица от БДИБР са извършили проверка за определяне на ползваните водни количества и дължимите такси според декларациите на титуляра на разрешителното, за което са съставени протоколи. След кореспонденция с титуляра е образувано производство за установяване на публичното държавно вземане, за което е изпратено уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК. При липса на доброволно изпълнение в срока по уведомлението е издаден АУПДВ, в който размерът на таксата е определен по отчетни периоди при цена 0. 02 лв/куб. м. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 2 ЗВ за дължимостта на такса за водовземане от повърхностни води и начина на определянето й. Цитирал е разпоредби от Наредби за ползване на повърхностни води /действаща и отменена/, който е възприел като наредби по чл. 117а ЗВ. Според него правомощието на директорите на басейнови дирекции за установяване на вземания за незаплатени такси по чл. 195а, ал. 1 ЗВ следва от нормите на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Определянето на конкретният размер на таксите се извършвало в съответствие с чл. 3, ал. 1 на отменената и на действащата тарифи по формулите от чл. 8, ал. 1 и чл. 11 и при единичният размер на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 1 от тарифите. Установяването на задължението по декларирания от титуляра на разрешителното отнет воден обем вместо по разрешеното водно количество било благоприятно за адресата на акта. Не било установено задълженията да са погасени. С решението е коригиран размера на общото задължение за лихва за забава, която представлява неправилен сбор от лихвите на задълженията по отчетни периоди. Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си. В първоинстанционното решение са обсъждани неотносимите разпоредби на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ, която установява задължение за такса за водовземане от повърхностни води и наредбите за ползването на повърхностните води, които противно на убеждението на съда не са наредби по чл. 117а. Подзаконов нормативен акт по прилагането на чл. 117а ЗВ е Наредбата за нормите за водопотребление, която е неприложима към спора предвид целите на водопотреблението по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, за които се определят норми. Питейно-битовите цели не са сред тях. Използването на водите и водните обекти за стопанска дейност е възмездно /чл. 8, ал. 2 ЗВ/. За водовземането от подземни води, като форма на правото на използване на водите, се дължи такса за водовземане /чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗВ. Таксата се определя на база отнетия воден обем до новелата на чл. 194, ал. 2 ЗВ от ДВ бр. 58/2015 г., като след изменението на нормата е дължимо съобразяване и с нормите на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а ЗВ /когато целите на водопотреблението са измежду тези по чл. 3, ал. 2 от Наредбата за нормите за водопотребление/. Правилото е, че отнетият при водовземането обем вода се измерва с измервателни устройства, отговарящи на нормативните изисквания /чл. 194а, ал. 1 ЗВ/. В приложимата за отчетни периоди 2014 – 2016 г. ТТВПВОЗ (отм.); е предвидено изключение в случаите на повреда или несертифициране на измервателното устройство – при изчисляването на таксата за водовземане се взема предвид разрешените количества по разрешителното. За отчетната 2017 г. по действащата ТТВПВОЗ същото разрешение за определяне на таксата е дадено с чл. 7, ал. 2, но само при повреда на измервателното устройство. В случая отнетият воден обем е посочен от касатора в декларацията по чл. 194б ЗВ. Тази декларация е с характер на извънсъдебно признание, което с арг. от чл. 175 ГПК се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Към тези обстоятелства се отнася извършената от директора на БДИБР проверка по реда на чл. 194б, ал. 3 ЗВ на информацията по декларацията /такава проверка е възложена на длъжностни лица от дирекцията и за резултатите й са съставени посочените в първоинстанционното решение протоколи/. Без да са установени несъответствие с информацията по чл. 194б, ал. 3 ЗВ не е било дължимо издаване на АУПДВ за коригиране на декларацията по реда на чл. 194б, ал. 4 ЗВ. С оглед информационния източник за отнетия воден обем, като основа за изчисляване на размера на таксата за водовземане, е неотносимо позоваването в АУПДВ на разпоредби от отменената ТТВПВОЗ за изчисляване на таксата по разрешеното водно количество, но този порок на формата на акта не води до унищожаемостта му. Адресатът на акта се брани срещу фактическите твърдения, представляващи фактически основания за издаването му и търси защита срещу разпоредената с акта правна промяна. Той не е засегнат от избраните от издателя правни основания на акта, дори когато те не са свързани с фактическите. Естествено различен е случаят, при който правната промяна изначално не може да се обвърже с правни норми, установяващи правомощие на издателя на акта да я разпореди. Извънпроцесуално и поради това без значение за законосъобразността на АУПДВ е неизпълнението от директора на БДИБР по § 3, ал. 2 от ДР на ТТВПВОЗ да съобщи с уведомлението за дължимите такси по чл. 9, ал. 4 или 5 от тарифата титуляря на разрешителното за актуалните цени на водовземането, които ще бъдат приложими при определяне на дължимите такси за 2017 г. А и цените по чл. 12, ал. 1 по позиция № 1 от действащата тарифа за ползване на отнета вода за обществено питейно-битово водоснабдяване за 2017 г. е идентична с цената по чл. 10, ал. 1, позиция № 1 по отменената тарифа. Позоваването в АУПДВ на тези разпоредби не е некоректно /макар позициите от таблиците на алинеите да са посочени като точки/. Не се основава на съдържанието на съдебния акт доводът за липса на мотиви за начина на определяне на отнетия воден обем. Съдът е посочил, че не е установено да има монтирано измервателно устройство. Основание за издаване на конкретния АУПДВ е неизпълнението на водоползвателя на задължението му да заплати таксите по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ /вж. чл. 195б, ал. 1 ЗВ/. Задължението му е обвързано с качеството титуляр на разрешително за право на водовземане. Описанието на водния обект, местата на използването и на съоръженията за използване на водите се съдържа в разрешителното за водовземане /вж. чл. 56, ал. 1, т. т. 7, 8 и 11 ЗВ/. Субектът, извършил разрешено ползване на води, е дължал такса за водовземане от подземни води. Определянето с АУПДВ на задължения за такса за водовземане е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия акт с първоинстанционното решение – правилно. Правилното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение