Решение № 295 от 16.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 899/2013 г.

Решение № 295 от 16.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 899/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Прокурор при Софийската апелативна прокуратура е подал касационен протест срещу решението на Софийския апелативен съд, с което съдът по жалба от подсъдимия П. В. И. е приложил спрямо него условно осъждане (чл. 66 НК) за срок от 5 години. Протестираното решение - 34/1.III.2013 г. по внохд № 1214/2012 г., е за изменяне на осъдителната присъда - 21/10.Х.2012 г. по нохд № 332/2012 г., с която Врачанският окръжен съд е наказал подсъдимият И. за съвкупността от две престъпления: - за незаконното държане на 30.IХ.2011 г. с цел да бъде разпространено високорисковото наркотично вещество 3538,74 грама канабис с различно съдържание на тетрахидроканабинол в него и на обща стойност 21 232 лева (по чл. 354а, ал. 2 НК и още защото наркотикът е в "големи размери"); - за незаконното засяване и отглеждане (с посредственото участие и на бащата на И.) в периода м. IV-30.IХ.2011 г. на 10 растения от рода на конопа, общо с вече посоченото 4298,079 грама на стойност 25 788 лева (по чл. 354в, ал. 1 НК). Наложеното наказание за първото престъпление е 3 години лишаване от свобода и 10 000 лева глоба, за второто - 2 години лишаване от свобода и 5 000 лева, а по-тежкото от двете е определено като общо наказание при общ първоначален режим на лишаването от свобода в затворническо общежитие от открит тип. В протеста срещу условното осъждане са изложени доводи, които според прокурора потвърждават явната му несправедливост и налагат неговата отмяна във ВКС. Протестът е поддържан и в съдебното заседание на тази инстанция, а според подсъдимия трябва да бъде отхвърлен, но само като алтернатива; предпочитанието е - въпреки липсата на касационна жалба (!) - за отмяна и ново разглеждане на делото заради допуснатите процесуални нарушения. ВКС намери протеста за основателен, макар и не във всичко. Основателността му ВКС вижда в това, че приложението на условното осъждане в случая държи сметка всъщност единствено за въздействието му върху дееца - как лишаването от свобода щяло да се отрази например на влошеното здраве на И. (влошено, впрочем, и от употребата на канабис) или на неговото по-нататъшно развитие с оглед младежката му възраст. САС, с други думи, недопустимо е пренебрегнал на практика общопревантивното въздействие на наказанието, още по-неприемливо при наказуемостта на конкретното престъпление - минимумът на лишаването от свобода за него е максимумът за условно осъждане. На всичко това ВКС неведнъж е обръщал внимание - вж. например р. 539-01/02-I (Бюл. 7/02), 401/02-II (Бюл. 5/02), 277/02-I (Бюл. 10/02), 423/03-II (Бюл. 8/03), 227-03/04-I (Бюл. 9/04), а позоваването на тази практика намира своето оправдание, даже ако се има предвид само описаната по-горе конкретна престъпна дейност. За основателността на протеста е без значение, разбира се, неоснователността както на отделни доводи в негова подкрепа - например във връзка със самооценката на подсъдимия за извършеното (доводът е в противоречие с презумпцията за невиновност - вж. и р. 157/92-I, Сб., с. 43, макар че го е използвал и ВОС, а САС не го е оспорил) или пък довода във връзка с неправилното изчисляване на предмета на двете престъпления като сбор; същото е и с неоснователността на самото искане за изхода на делото направо във ВКС - арг. от чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК. Ръководен от изложеното, ВКС-I наказателно отделение