Решение № 7111 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2011 г.

Решение № 7111 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Харвист" ООД - гр. Бургас, срещу решение № 542 от 8.02.2010 г., постановено по адм. дело № 5158 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 10001063/6.04.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - "ГДО", и потвърден с решение № 816/7.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София. Дружеството е осъдено да заплати на ДОУИ - гр. София, разноски по делото в размер на 150 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил всички негови доводи и неправилно не е съобразил решението си с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗДДС (отм.), в сила към момента на плащането, и тези суми се явяват недължимо платени, които следва да му бъдат възстановени, тъй като цитираната норма предвижда задълженията по ревизионен акт да бъдат събрани не от платеца, а от получателя на превода, получен по специална "ДДС сметка". Неправилно не е съобразена и нормата на чл. 128 ДОПК. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата и да се постанови възстановяване на сумата. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП - гр. София, чрез процесуалния си представител - юрк. Мирчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд - I отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че атакуваният пред него АПВ е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 129 ДОПК въз основа на резолюция за извършване на проверка по чл. 110, ал. 2 ДОПК. При издаването на акта е спазена предвидената от закона форма и административнопроизводствените правила. Приел е, че спорът по делото касае материалната законосъобразност на акта, в който по искането му за възстановяване на сумата 434 245,29 лв. е определено възстановяване на 0,00 лева. Съдът е приел също, че обжалваният пред него акт е съобразен с материалния закон, тъй като не са били налице основанията на чл. 128, ал. 1 ДОПК за възстановяване на исканата сума, която е била заплатена на законно правно основание - влязъл в сила ДРА, с който на жалбоподателя "Харвист" ООД е било отказано правото на приспадане на данъчен кредит по доставки на пшеница и ечемик за данъчен период 1.05.2005 - 30.06.2005 г. Съдът по това дело е приел липса на доказателства за извършени реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС по фактурите, издадени от неговите преки доставчици. ДРА № 1901/21.11.2005 г., по който е отказано на жалбоподателя правото на данъчен кредит, е влязъл в сила. Дължимите по този ДРА суми са били погасени от "Харвист" ООД доброволно на 2.12.2005 г. и чрез прихващане с издаден АПВ от м. 01.2006 г., и съдът е посочил, че механизмът за тяхното събиране по чл. 64, ал. 3 от ЗДДС е неприложим за случая. С оглед на това обстоятелство единствената възможност на жалбоподателя е да търси платените суми за ДДС от своите преки доставчици по реда на чл. 59 ЗЗД, а не по реда на чл. 128 и сл. ДОПК. Анализирайки доказателствата по делото и правните норми, регламентиращи прихващането и възстановяването на недължимо внесени суми - разпоредбите на чл. 128 и сл. ДОПК, и тези на чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.), съдът е приел, че не се касае за недължимо внесени суми и отказът за възстановяването им съответства на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата срещу издадения АПВ, с който фактически е отказано възстановяване на претендираните суми. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. По делото не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първоинстанционният съд е изследвал, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че оспореният АПВ, с който е отказано възстановяване на суми, внесени на основание влезлия в сила ДРА, е законосъобразен. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е заплатил сумите, които е отказано да му бъдат възстановени, с банков превод по сметка на данъчната администрация на 2.12.2005 г., и с втори банков превод, касаещ лихвите, определени към 21.11.2005 г., и също тези с АПВ № 38/16.01.2006 г., след като тези суми са били установени вече с ДРА № 1901/21.11.2005 г., за който ДРА не се спори, че е влязъл в сила. Предвид това правилно е прието от съда, че не е приложима нормата на чл. 128 и сл. ДОПК за връщане на тези суми, тъй като не се касае за недължимо платени или събрани суми за данъци, щом като тези данъчни задължения са установени с влязъл в сила ДРА. Правилно съдът е приел, че не е приложима и нормата на чл. 64, ал. 3 ЗДДС предвид това, че тя регламентира специално правило за събиране на установени данъчни задължения, като се е позовал и на практиката на Върховния административен съд по подобни казуси. В касационната жалба се поддържат същите възражения, които са разгледани и обсъдени от първоинстанционния съд, и изводите, до които е достигнал съдът, се споделят като правилни и не следва да се приповтарят. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,