Решение № 10379 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2151/2019 г.

Решение № 10379 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2151/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на П. Узунова от [населено място] против решение № 2393 от 17.12.2018 г., постановено по адм. д. № 944/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, ІІ състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Бургас, не е взел отношение. Ответникът - "Порт флот – Бургас" АД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, в отговор от 29.01.2019 г., в съдебно заседание и писмена защита, чрез адвокат Вавова, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира последната за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което я възприема като процесуално допустима. С решение № 2393 от 17.12.2018 г., постановено по адм. д. № 944/2018 г., съставът на Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на П. Узунова от [населено място] против решение № 1040-02-21 от 26.03.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 51040215 от 13.02.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториално поделение на НОИ гр. Бургас. Оспореният съдебен акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК. По делото е установено, че Я. Узунов, наследодател на жалбоподателката, е открит удавен в 8. 20 ч. на 1.12.2012 г. на 4-то корабно място, между кея и моторен влекач "МТ-8". Последният не е обслужван от работодателя му, а от "Бургас Таг Сървис". На 30.11.2017 г. до 20 часа, пострадалото лице е изпълнявало трудовите си функции на корабен кормчия на моторен влекач "Европа", след което се е намирал на разположение до 8. 00 часа. В последния период лицето не е ползвало стаите за почивка в сградата на диспечерната, а се е обадил, че ще бъде на друго място, с готовност за явяване до 30 минути. На 1.12.2017 г., около 8. 03 ч., Узунов е предал на М. Петров служебния телефон на моторен влекач "Европа". По делото е било установено също така, че по времето, когато е бил на разположение и впоследствие, на Узунов не са възлагани служебни задачи, тъй като след 20 ч. на 30.11.2017 г. пристанището е било затворено поради неблагоприятни условия – лист 92 от делото. Казаното изключва хипотезите на трудова злополука при хипотезите на чл. 55, ал. 1 КСО. С разпоредбата на чл. 55, ал. 2 КСО са уредени три специални състава на внезапно увреждане на здравето, които се приравняват на трудова злополука и това са случаите, когато злополуката е станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Предвид обстоятелството, че П. Узунова е открила семейния автомобил на обществен паркинг в близост до мястото на инцидента, се поддържа тезата за наличие на трудова злополука, станала по време на обичайния път при връщане от работното място до мястото на живеене. От показанията на свидетеля Манолов се установява специалният режим на влизане и излизане, който служителите на "Порт флот – Бургас" АД трябва да съблюдават, че 4-то корабно място е в противоположна страна спрямо мястото, където се връзват влекачите на Портови флот, като дистанцията е поне 400 м в противоположна посока от 10-то корабно място, където са влекачите на този флот. Те са на западния край на пристанището, а 4-то корабно място е в източния край на 300 м по права линия. Централното КПП, от което е трябвало да излезе Узунов, е на 1/3 към 10-то корабно място, а към 4-то корабно място – на 2/3. Свидетелят сочи, че има ограда, висока 3 м, която в единия край опира до строящата се магазия, а в другия край свършва на ръба на кея, като за да не може да стане лесно преминаването, навътре са поставени метални пръти от арматурно желязо, обвити с бодлива тел. Най-безопасният начин да се премине оградата е когато има плавателен съд на конкурентната фирма, на който да се стъпи. По делото е установено, че на датата на инцидента такъв плавателен съд е бил на това място. Свидетелят А. описва мястото като мрежа с колчета-ограда, а към края й има възможност за преминаване, тъй като има нещо като усукана тел, парче от мрежа и там може да се прескача. Казаното от него потвърждава, че това не е път, по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Този свидетел не е наясно с пропускателния режим на Пристанището. От длъжностната характеристика на длъжността "кормчия, корабен", каквато пострадалият е изпълнявал, е видно че едно от задълженията му по т. 4. 2, е било да знае Правилника за вътрешния трудов ред (лист 46). По първоинстанционното дело е приет като доказателство Правилник за организация на контролно-пропускателния режим и вътрешния ред в "Пристанище Бургас" ЕАД, който е с рег. 80-207 от 16.12.2015 г., т. е. преди злополуката и е утвърден от Изпълнителния директор. В т. 1 от раздел VІ от него изрично е регламентирано задължение влизането и излизането от района на пристанището да се осъществява единствено през определените за това входно-изходни постове с обособени отделни подходи за пешеходци и МПС. В т. 2 от същия раздел е посочено, че лицата от екипажите на акостирали плавателни съдове трябва да преминават единствено през контролния салон на Гранична полиция и Митница. В т. 4. 2 от длъжностната характеристика е казано, че лицето, заемащо тази длъжност трябва да следи и изпълнява заповедите и разпорежданията на Управителя. При това положение Узунов е бил длъжен да знае заповед № 9 от 25.02.2009 г. Но дори и да бъде прието, че тя не е сведена до вниманието му, предвид издаването й преди постъпването му на работа на 17.09.2003 г., то въпросите по пропускателния режим са уредени и в Правилника за организация на контролно-пропускателния режим и вътрешния ред в "Пристанище Бургас" ЕАД, който е с рег. 80-207 от 16.12.2015 г. Не може да бъде възприета за аргументирана теза, че работейки в пристанището от 2003 г. лицето не е познавало контролно-пропускателния режим. Аргументи в тази посока се съдържат и в показанията на свидетелите Манолов и Калоянов. В т. 1 от раздел ХІІ от Правилника изрично е посочено, че той е задължителен за всички лица, които работят в Пристанище Бургас, като нарушилите го подлежат на санкции по административен ред – т. 3. Казаното означава, че нарушаването на разпоредбите на Правилника се възприема като противоправно поведение. При това положение пострадалият вследствие на нарушението служител, в случая неговите наследници, не могат да черпят права от това поведение. Правилно съдът е приел, че предприемайки съзнателно придвижване по маршрута през 4-то корабно място, вместо да се движи по маршрута към ГКПП/Митница, по своя преценка, с риск и отговорност за здравето си, нарушавайки всички разпоредби и правила за поведение, съгласно трудовия му договор и нормативни разпоредби за поведение, произтичащи от трудовите му функции, случилата се с Я. Узунов злополука не може да бъде квалифицирана като трудова. Действително в случая няма данни за умишлено увреждане на здравето, но злополуката е станала само по причина на неправомерно поведение на пострадалия, няма никаква връзка с трудовите му функции и в отклонение на обичайния път за връщане от работа, който за работещите в Пристанище Бургас е изрично регламентиран до момента на излизане от района. Мястото през което лицето по всяка вероятност е излязло не може да бъде възприето като път, а камо ли като обичаен път по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Оспореното решение е постановено при точно тълкуване и прилагане на цитираната разпоредба. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на вътрешното му убеждение, в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между фактите и явленията, на опитните правила и др. подобни, които при процесното решение не са допуснати. Поради липса на касационни основания решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касаторката не са дължими, а ответниците не са поискали присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,