Решение № 5361 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10479/2015 г.

Решение № 5361 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10479/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е-Бизнес каталог 2014", ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В., представлявано от Г. Д. Г., Управител, подадена чрез адв. Гаргова, против решение № 7448 от 19.06.2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение по адм. дело № 10791/2014 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу решение № РД-05-103 от 15 юли 2014 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ). Поддържат се доводи за неправилност на решението, като конкретни касационни основания не се посочват. Ответникът - СЕМ чрез процесуален представител -юрк. Станева, в писмени бележки взема становище за неоснователност на жалбата и моли постановеното от тричленния състав на ВАС решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия на ВАС намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на касатора срещу решение № РД-05-103 от 15 07 2014 г. на СЕМ, с което на основание чл. 112, ал. 2 от Закона за радио и телевизия/ЗРТ/са оставени без разглеждане документите му в конкурс за осъществяване на радио-дейност - създаване на програма със специализиран профил, предназначена за аудитория от 20 до 45 години, разпространявана чрез използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване за град Б., честота 96,5 MHz и е извършено класиране на кандидатите за лицензия, участвали в конкурса. Прието е от съда, че правният интерес на дружеството от обжалване на процесния административен акт се засяга оставяне на документите му без разглеждане. Възраженията пред първоинстанционния съд са били, че необосновано и незаконосъобразно СЕМ е приел, че е налице нередовност по смисъла на чл. 111, ал. 1, т. 9 от Закона за радиото и телевизията /ЗТР/- липса на надлежни доказателства за "търговски" и отстъпени авторски права за защитени произведения. Необосновано и немотивирано, според жалбоподателя, административния орган не е зачел сключеният между дружеството и ЕАЗИПА- предварителен договор. Съдът е разгледал по същество жалбата, като я е приел за неоснователна. На първо място е приел, че необходимите документи за лицензиране на участниците в конкурса са регламентирани в чл. 116-116в ЗРТ. Сред тези документи е и наличие на предварителни договори за отстъпени авторски права за защитени произведения в програмите и за отстъпени сродни права за предоставяне за разпространение на чужди програми- т. 9,на чл. 111, ал. 1 ЗРТ. Съдът също така е приел, че правилно и обосновано, в кръга на правомощията си по закон, СЕМ е ценил и кредитирал представения от дружеството договор от 04.02.2014 г., сключен с ЕАЗИПА, в качеството й на организация по чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Законосъобразен е извода на СЕМ че този предварителен договор е несъответстващ с изискванията на закона, с оглед обема права, които ЕАЗИПА управлява, съгласно регистъра на Министерство на културата. Съдът е приел за неоснователни твърденията на дружеството жалбоподател, че констатацията за нередовност е лишена от съдържание, както и за неправилно използване от страна на СЕМ на понятията и категориите, свързани с управлението на права. Решението е правилно. В касационната жалба голяма част от оплакванията се припокриват с тези, направени пред тричленния състав на ВАС. П. тях съдът се произнесъл и ги е приел за неоснователни, излагайки подробни мотиви, който се споделят и от настоящата инстанция. Основно, релевираните в касационната жалба оплаквания са, че и СЕМ, и съда са стигнали до неправилния извод- представеният предварителен договор между дружеството и ЕАЗИПА не покрива в пълна степен изискването на закона за отстъпени авторски права за защитени произведения в програмите и за отстъпени сродни права за предоставяне за разпространение на чужди програми. Несъстоятелно твърдение. Безспорен факт е - регистърът на Министерството на културата го доказва, че към датата на издаване на Решение № РД-05-107 ЕАЗИПА не е регистрирана за процесните права и начини на използване организация за управление на колективни права. Сам по себе си този факт е достатъчен да обоснове законосъобразността на извода за правния статус на ЕАЗИПА. Първоинстанционния съд приема за служебно и ноторно известен факта/поради публичност на регистъра/ че организация за управление на колективни права, начини на използване и видове произведения, е единствено Музикатор. Този факт, правилно според първоинстанционния съд прави законосъобразен извода на СЕМ, че за участие е необходимо да бъде предоставен договор единствено с тази организация за управление на колективни права. Не може да бъде споделен касационния довод, че щом ЕАЗИПА не е приключила процедурата по пререгистрацията, то по реда на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗАПСП- правата й не са ограничени. Сочената разпоредба предвижда организациите да продължат дейността си, но само за която са регистрирани, до издаването на удостоверение за регистрация или отказ от регистрация. Безспорно след като жалбоподателят не е приложил в предоставения му срок всички изискуемите документи - надлежни предварителни договори за отстъпени авторски и сродни на авторските права, подадените за конкурса документи, съгласно нормата на чл. 112, ал. 2 от ЗРТ, не подлежат на разглеждане. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, както и обосновано е направил изводи за отсъствие на нарушение на административно производствените правила при издаване на оспорения акт. При тези съображения доводите в жалбата са неоснователни и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски е основателно, поради което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) следва да бъде осъден касаторът да заплати в негова полза 450 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд петчленен състав на втора колегия