Решение № 5984 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2014 г.

Решение № 5984 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП съгласно заповед № З-364/5.06.2014 г. на изп. директор на НАП против решение № 1303/4.06.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 4433/2013 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 031302285/19.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Шумен, в обжалваната и потвърдена част с решение № 738/6.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилен е изводът на съда за това, че заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/ е издадена от некомпетентен орган, както и че липсва ЗОКО, а това обосновава нищожност на РА. Изнесените работни места /ИРМ/ в структурата на ТД на НАП - Варна не представляват самостоятелни структури със статут на ТД. Същите предвид решение № РМФ-286/19.12.09 г. на УС на НАП са структурирани в офиси без самостоятелен обхват и компетентност. Посоченото в заповед № 1597/1.11.2012 г. на и. д. директора на ТД на НАП "за ИРМ Шумен" определя единствено и само работното място на органа по приходите, а според регистрацията на лицето по чл. 8 ДОПК се определя компетентната ТД, която е единствено и само ТД на НАП-Варна. Направеното от съда тълкуване на израза "за ИРМ" е неправилно. Не е съобразено от съда, че ревизионното производство е започнало с издаването на ЗВР № 1300407/31.01.2013 г. и в съответствие с приложимата разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./ РА е издаден от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото на друг състав от същия първоинстанционен съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Симпатико" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Цани Гинчев" № 22 не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031302285/19.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Шумен, в обжалваната и потвърдена част с решение № 738/6.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "Симпатико" ЕООД са определени задължения по ЗДДС /главница 36 067.68 лв. и лихва 13 749.09 лв./ за данъчните периоди м. октомври и м. ноември 2009 г., м. ноември 2010 г., м. март 2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от некомпетентен орган и РА също е издаден от некомпетентен орган. Ревизията е възложена със ЗВР № 1300407/31.01.2013 г., издадена от Светлана Каменова Петрова - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна. Тази заповед е изменена със ЗВР № 1301817/7.05.2013 г., издадена от Елена Спасова Христова в качеството й на заместваща Светлана Петрова и със ЗВР № 1302285/16.06.2013 г., издадена от Светлана Каменова Петрова. Издателят на ЗВР е упълномощен със Заповед № 1597/1.11.2012 г. на и. д. директора на ТД на НАП - Варна /съгласно заповед № ЗЦУ 534/4.05.2010 г. изп. директор на НАП/ с правата по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да издава ЗВР. Заповед № 1597/1.11.2012 г. е изменена със заповед № 622/07.05.2013 г. на директора на ТД на НАП - Варна. Заповед № 622/7.05.2013 г. е изменена със заповед № Д-635/9.05.2013 г. От тези заповеди се установява, че Светлана Петрова не е компетентна да издава ЗВР по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Варна, а по териториален признак компетентността й е ограничена само до територията на ИРМ Шумен. В правомощията на териториалния директор съгласно чл. 112, ал. 2 ДОПК е да определи органа, който да възлага ревизии. Той може да предостави правомощията по възлагане на ревизии в пълен обем или частично по отношение на територията на работното място на съответния орган по приходите. В случая с горецитираните заповеди териториалният директор е оправомощил различни органи по приходите като е ограничил териториално тяхната компетентност. На следващо място оспореният РА е издаден от орган по приходите, който не е изрично оправомощен по реда на чл. 119 ДОПК. В административната преписка не се съдържа и по делото не е представена ЗОКО. Настоящата касационна инстанция намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд. С решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. се одобрява организационно-управленска структура на ЦУ на НАП. Съгласно т. 3.4. от същата ТД на НАП Варна със седалище в гр. Варна има териториален обхват и обхват на дейност, съвпадащ с териториалния обхват и обхват на дейност на досегашните ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Русе, ТД на НАП - Шумен, ТД на НАП - Разград, ТД на НАП - Добрич, ТД на НАП-Силистра и ТД на НАП - Търговище. Следователно, с тази заповед се закриват ТД на НАП - Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище и обхватът на дейност на ТД на НАП - Варна включва и този на бившите шест ТД на НАП, които са изброени. Независимо от обстоятелството, че органите по приходите на ТД на НАП - Варна имат работни места в различни населени места /Варна, Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище/, безспорно е, че те са органи по приходите в ТД на НАП - Варна с компетентност по отношение на всички данъчно задължени лица попадащи според постоянния им адрес, ако са физически лица или ЕТ, според адреса на управление, ако са неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, според седалището им, ако са местни юридически лица /клон на ЮЛ/, според адреса им, ако са търговски представителства, според място на извършване на дейността, ако са чуждестранни лица, в териториалния обхват и обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, така, както е определен с решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. /чл. 8 ДОПК/. ИРМ не са регламентирани в ДОПК и ЗНАП и не разполагат със самостоятелна компетентност и самостоятелен териториален обхват и обхват на дейност, различен от този на ТД на НАП - Варна. Следователно, всеки един орган по приходите в ТД на НАП - Варна според чл. 7 и чл. 8 ДОПК може да извършва ревизии и да издава РА на ДЗЛ, попадащи в обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, независимо от това, че има месторабота в Русе, Добрич, Силистра и пр. Основателен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд е обосновал извод за нищожност на РА в резултат на неправилно тълкуване на текста на заповедта на директора на ТД на НАП - Варна, издадена от него на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. От нея по никакъв начин не следва, че се определят органи, компетентни да издават ЗВР и ЗОКО само по отношение на ДЗЛ, намиращи се територията на ИРМ, след като ИРМ няма териториален обхват. Посоченото "за ИРМ - Шумен" сочи само къде се намира работното място на органа по приходите и следва да се разбира в смисъл, че когато ревизията се осъществява от данъчни органи с месторабота в Добрич, компетентен орган по приходите да издава ЗВР и ЗОКО е посоченото лице. От изложеното следва, че ЗВР са издадени от компетентен орган, надлежно оправомощен от директора на ТД на НАП. Основателен е доводът на касатора, че съгласно чл. 119