Решение № 12233 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2010 г.

Решение № 12233 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Максим Веселинов Горанов против заповед № РД09-0176 от 21.05.2010 г. на министъра на културата, в частта в която е отказана регистрация на наименованието на артистична група "Диана експрес". Жалбоподателят твърди, че заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган и незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на предвидената форма и в нарушение на материалния закон. Моли административния акт да бъде обявен за нищожен или евентуално отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на културата оспорва жалбата. Поддържа, че заповедта е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като на ведомството се присъдят разноските по делото. Заинтересованата страна Цветан Благоев Банов (определение от 30.03.2011 г.) поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Заинтересованата страна Митко Генчев Щерев (определение от 30.03.2011 г.) оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред административния орган е образувано по заявление вх. № 94-00-1401/19.08.2009 г., подадено от жалбоподателя Максим Горанов и заинтересованата страна Цветан Банов с искане за регистриране на наименование на артистична група "Диана експрес" /"Diana express"/. В заявлението е посочено, че участници в групата са двамата заявители, а групата изпълнява "музикални и аудио-визуални произведения". Представеното е свидетелство за регистрация на марка "Диана експрес", комбинирана, за стоки и услуги от клас 16, 35 и 41, включващи културна дейност, организиране на представления, мюзикхоли, шоу програми, производство на радио-телевизионни програми, импресарски услуги. Заявлението е съобщено на сайта на Министерството на културата и на заинтересованата страна Митко Щерев (съобщение от 24.08.2009 г. и писмо от 25.08.2009 г.). С писмо от 17.09.2009 г. последният представя писмени доказателства, между които копия от обложки на музикални плочи с песни на "Диана експрес" от 1974 г., статия за групата във вестник "Народен другар" от 1975 г., както и копие от искова молба, подадена от Щерев против заявителите Горанов и Банов, на основание чл. 83, ал. 5 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) за установяване, че наименованието "Диана експрес" е използвано първо от Митко Щерев, по която е образувано т. дело № 1511/2009 г. на Софийски градски съд. Въз основа на последното доказателство, със заповед № РД 09-730/24.09.2009 г. на министъра на културата административното производство е спряно. Същото е възобновено по молба на заявителите сред представяне на влязло в сила разпореждане от 4.03.2010 г. на Софийски градски съд, с което исковата молба на Митко Щерев е върната и производството по т. дело № 1511/2009 г. е и прекратено. След възобновяване на производството и преценка на доказателствата по преписката, министърът на културата приема, че са налице условията на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредбата за регистрация на наименованията на артистичните групи (НРНАГ) и със заповед № РД 09 - 0176/21.05.2010 г., предмет на оспорване в настоящото производството, отказва да регистрира наименованието "Диана експрес". В мотивите на заповедта е посочено, че исканото наименование повтаря това на музикална група, създадена през 1974 г. от Митко Щерев, Константин Атанасов, Илия Лазов и Иван Христов, която се свързва с присъщи само за нея изразни средства. Заповедта е подписана от заместник - министър Д. Дерелиев по време, през което същият замества министъра на културата, поради отсъствие от страната (заповед за заместване № РД - 0151/20.05.2010 г., заповед № КМ - 160/05.05.2010 г.). При така установените факти настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НРНАГ министърът на културата е компетентен да откаже регистрацията на наименование на артистична група. В случая обстоятелството, че отказът е подписан от заместник - министър не води до нищожност на акта, тъй като заповедта е издадена на 21.05.2010 г., когато заместник - министърът изпълнява функциите на министъра по време на отсъствие на последния от страната въз основа на изрична заповед. За разлика от делегирането на конкретни правомощия, уредено в чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията, заместването изисква през времето, през което заместникът е овластен да замества титуляра, същият да изпълнява правомощията на органа в пълен обем, като всички предприети действия се считат за извършени от името на компетентния орган. Това разбиране се налага от спецификата на длъжността "заместник - министър", от необходимостта от непрекъснато функциониране на администрацията и следва от изричната възможност, предвидена в чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на културата, според който функциите на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-министър. Поради това съдът приема, че оспореният административен акт не е нищожен, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Процесната заповед е издадена при спазване изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът съдържа изброените в текста реквизити, включително фактическите и правни основания за издаване на заповедта, както и изрични съображения обосноваващи постановения отказ. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 9, ал. 1 от НРНАГ са изпълнени, решението на органа е мотивирано, а доводът на жалбоподателя за нарушение на формата е неоснователен. При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано по реда на чл. 3 от НРНАГ, в съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК са уведомени заинтересованите лица, осигурена е възможност на страните да участват в производството и да представят доказателства, изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, а решението на органа е постановено след анализ и преценка на всички събрани по преписката доказателства (чл. 35 и чл. 36 от АПК). Оспореният административен акт е издаден и при наличие на нормативно установените материалноправни предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от НРНАГ министърът на културата отказва регистрация на наименованието на артистична група, когато наименованието повтаря наименование на световноизвестна група със същата артистично - изпълнителска дейност. Нормата е императивна и задължава административния орган да откаже регистрация, когато установи, че заявеното наименование повтаря това на друга световноизвестна по смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на наредбата група. В случая съдът приема, че тези предпоставки са изпълнени. С оглед категоричните данни по преписката за създадена през 1974 г. от Митко Щерев, Константин Атанасов, Илия Лазов и Иван Христов музикална група "Диана експрес", която развива музикална дейност, издава и записва албуми през следващите десет години и чиито песни и композиции се характеризират с оригиналност, индивидуалност и присъщо само за групата звучене (повечето са създадени от композитора Митко Щерев), както и обстоятелството, че това наименование се свързва от аудиторията с популярни и обичани песни и композиции като "Блус за двама", "Наследство", "Молитва за дъжд", " Лоша черта", тема от филма "Осъдени души" и др., следва да се приеме, че изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 2 във връзка с § 1 от ДР на наредбата са осъществени - заявеното за регистрация наименование повтаря това на група със същата артистично - изпълнителска дейност, наименование на световноизвестна по смисъла на § 1 от ДР на наредбата група, което се свързва с характерни и присъщи само на тази музикална формация изразни средства и което въвежда в аудиторията определено познавателно отношение. Следователно, като достига до заключение в този смисъл и на това основание отказва да регистрира исканото наименование, административният орган постановява акт в съответствие с материалноправните норми. Представените по делото доказателства от жалбоподателя за регистрация на марката "Диана експрес" от Патентното ведомство на Република България, договорът за гражданско дружество, както и представените от заинтересованата страна Митко Щерев доказателства за регистрация на едноличен търговец "Музикална къща "Диана експрес" - Щерев" и удостоверение за правата на търговеца върху отделни произведения и свързаните с това възражения и доводи на страните са без значение за изясняване на настоящия правен спор предмет, на който е законосъобразността на конкретен административен акт. Тези доказателства са индиция за гражданскоправен спор между страните, който обаче не може да бъде разрешен в настоящото производство. Обстоятелството, че образуваното по чл. 83, ал. 5 от ЗАПСП производство пред Софийския градски съд е прекратено, също е ирелевантно за спора, с оглед липсата на влязъл в сила съдебен акт по същество, разрешаващ въпроса за това от кого първо е използвано заявеното за регистрация наименование. Поради всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед е издадена при спазване на формалните, процесуалните и материалноправните изисквания на закона и не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на правния спор, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на Министерство на културата сумата 400.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,