Решение № 2800 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2018 г.

Решение № 2800 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Столична община против решение № 1254 от 27.02.2018 г., постановено по адм. д. № 12486/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което Столична община е осъдена да заплати на "ПРИМА - Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно по съдебен ред Наказателно постановление № РД - 21-50/25.05.2015 г., издадено от директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Направление "Архитектура и благоустройство" при СО и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост. Изтъква, че адвокатското възнаграждение е прекомерно като размер и е платено след приключване на съдебния спор, поради което не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Претендира разноски. Ответната страна - "ПРИМА - Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Столична община е осъдена да заплати на "ПРИМА - Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно по съдебен ред Наказателно постановление № РД - 21-50/25.05.2015 г., издадено от директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Направление "Архитектура и благоустройство" при СО, изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалването му. По делото безспорно е установено обстоятелството, че Наказателно постановление № РД - 21-50/25.05.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Направление "Архитектура и благоустройство" при СО, с което на "ПРИМА - Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лв. за нарушение на чл. 57, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 24, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално - декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община /НПОРИМДЕРДТС0/, е отменено с влязло в сила съдебно решение, видно от приложените административно-наказателни дела на Софийски районен съд и Административен съд София-град. В съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред касационната инстанция – Административен съд София-град, дружеството -жалбоподател е било представлявано от адвокат, като за процесуалното представителство пред съда е уговорено и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер от 2 000 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е счел, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление, адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Приел е, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на Столична община. Изложил е мотиви, че няма правомощие да преценява действителната фактическа и правна сложност на производството по канд № 6702/2016 г. на АССГ, поради което е счел за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По горните съображения АССГ е уважил предявения от "ПРИМА - Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД иск и е осъдил Столична община да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение от 2 000 лв. Решението е обосновано, противно на твърденията на касатора, но при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон, за което настоящата инстанция следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Неоснователни са развитите от касатора твърдения за липсата на приложено доказателство за това, че адвокатското възнаграждение, уговорено в договора за правна защита и съдействие между "ПРИМА - Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД и адв. Бърчев, е реално заплатено до приключване на съдебното производство по административно-наказателните дела. Договорът за правна защита и съдействие и съответно - пълномощно за процесуално представителство са своевременно представени преди последното съдебно заседание и постановяване на крайния съдебен акт в рамките на конкретното административно-наказателно дело по обжалване на отмененото НП. В договора изрично е посочено заплащане на адвокатското възнаграждение в брой. Основателни са обаче доводите на касатора затова, че съдът неправилно не се е произнесъл по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая размерът на обезщетението за имуществени вреди, представляващ заплатено адвокатско възнаграждение е съобразен с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не е съобразен с чл. 36, ал. 2 ЗА. За да се илюстрира непропорционалността на посочената подзаконова правна уредба, е достатъчно да се посочи, че Наредбата предвижда еднакъв размер на адвокатското възнаграждение по административно-наказателни дела относно имуществена санкция от 50000 лв и по данъчни дела относно ДДС за довнасяне в размер на 50000 лв. Сложността на двата типа дела, а от там и обемът и сложността на работата на адвоката по тях обаче съществено се различава. Дори и минималният размер на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото техните размери следва да съответстват на два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 2.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Съображения в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги." Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. В конкретния случай адвокатското възнаграждение от 2000 лв е уговорено и платено единствено за представителството по канд 6702/2016 г. на Административен съд София-град. Това производството е касационно, като е проведено единствено съдебно заседание, продължило шест минути, в което не са събирани доказателства. При тези обстоятелства, възнаграждението от 2000 лв е прекомерно и несъобразено с фактическата и правна сложност на воденото дело. Съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение, съобразен както с тежестта на отменената санкция, така и с минималния обем и сложност на адвокатската защита в тази връзка. Отново следва да се подчертае, че възнаграждението е уговорено и платено само за касационната инстанция. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена Столична община да заплати на "ПРИМА - Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД обезщетение за имуществени вреди в размер над 500 лв за разликата до пълния предявен размер от 2 000 лв, като искът за сумата над 500 лв следва да бъде отхвърлен. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, на касатора не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,