Решение № 7541 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15561/2018 г.

Решение № 7541 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15561/2018 г., VII о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. срещу Решение № 5549 от 02.10.2018 г., постановено по адм. дело № 6332 по описа за 2017 г. на Административен съд С.-град. К. жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като касационната инстанция осъди отдел "Пътна полиция" - СДВР да приеме заявлението на жалбоподателя за подмяна на СУМПС поради изтичане срока на валидност. Ответникът – началникът на 02 група ОВМПС 03 сектор "АО" при отдел "Пътна полиция" - СДВР, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – началник отдел "Пътна полиция"-СДВР, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни съображения от изложените в нея. Обжалваното решение е валидно, но недопустимо. В първоинстанционното производство неправилно е определен предметът на оспорване, което е довело и до неправилен извод на съда за процесуална допустимост на жалбата, в резултат на което съдът е постановил недопустимо решение. Относно допустимостта на обжалвания съдебен акт касационната инстанция следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК). С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. П. срещу мълчалив отказ на началник отдел "Пътна полиция"-СДВР за издаване на СУМПС. В. от съдържанието на жалбата, уточнителната молба от 25.07.2017 г. и писмените бележки на жалбоподателя, последният търси защита срещу неоснователно бездействие да бъде прието заявлението му за подмяна на СУМПС поради изтекъл срок на валидност и иска на основание чл. 256 от АПК съдът да осъди администрацията на ОПП-СДВР да приеме заявлението му, а не е сезирал съда с жалба срещу мълчалив отказ да му бъде издадено СУМПС. Р. на чл. 256 от АПК дава средство за правна защита на всеки, чиито права и интереси са засегнати от фактически бездействия, които административният орган или длъжностно лице е длъжен да извърши по силата на закона. За да е допустимо искането по чл. 256 от АПК, необходимо е твърдяното фактическо бездействие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. А за да е основателно, искането следва да има за предмет бездействие, което следва да бъде извършено по силата на закона. Административният съд е достигнал до правилни изводи от фактическа страна, че на жалбоподателя е предоставено заявление за подмяна на СУМПС баркод [баркод] от 23.05.2017 г. Копие на посоченото заявление е представено от жалбоподателя с непопълнено съдържание (л. 7). Копие на заявление със същия баркод и дата е представено и от ответника, но вече попълнено собственоръчно от жалбоподателя, с поставен входящ № 28075515 и с обозначаване на служителя, който го е приел – Тасева (л. 105). По делото безспорно е установено също така, че въз основа на същото заявление на жалбоподателя е издадено ново СУМПС – по делото е представено копие, видно от което СУМПС е с дата на валидност от 18.09.2017 г. до 18.09.2022 г. При тези фактически установявания съдът е следвало да прекрати производството поради процесуална недопустимост на оспорването - липса на бездействие и следователно липса на предмет на оспорване. Вместо това съдът е разгледал спора по същество, като е изложил вътрешно противоречиви мотиви от правна страна, без да прави разлика между двата института – неоснователно бездействие и мълчалив отказ. Трайна е съдебната практика, че бездействието на административен орган да издаде индивидуален административен акт не е тъждествено на неизпълнение на фактическо действие, дължимо по закон. В началото на обжалваното решение съдът е приел, че предмет на обжалване е мълчалив отказ да се издаде СУМПС, т. е. индивидуален административен акт, а след това е извършил проверка дали е било налице неоснователно фактическо бездействие по приемане на заявлението. В диспозитива на решението отново е посочил като предмет на обжалване мълчалив отказ на началник отдел "Пътна полиция"-СДВР за издаване на СУМПС. Н. относно предмета на оспорване е довела и до неправилно конституиране на началника на отдела като страна в съдебното производство – първо като ответник, а след това като заинтересова страна в съдебното производство, каквито качества с оглед релевантните факти и обстоятелства и вида на търсената защита посоченият административен орган няма. На основание чл. 153, ал. 1, вр. чл. 257, ал. 1 от АПК съдът е следвало да конституира като страна само длъжностното лице, за което се твърди, че осъществява неоснователно бездействие, което съдът правилно е сторил с Определение № 2340 от 12.04.2018 г. Независимо от това, че в крайна сметка с цитираното определение съдът правилно е определил ответника по делото, предвид липсата на предмет на оспорването, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и да се прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 1, вр. чл. 257, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение