Решение № 9911 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2010 г.

ВАСVI отделение16.07.2010 г.докладчик т Иван Трендафилов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението от 21.01.2010 г., постановено по адм. д. № 210 от 2009 г. на Габровския административен съд и вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение № 40 от 27.08.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Габрово и потвърденото с него разпореждане № 5008202183 от 25.06.2009 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване". Връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9911 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 21.01.2010 г. по адм. д. № 210 от 2009 г. Габровският административен съд е отхвърлил жалбата на Илийчо Маринов Русинов от Габрово против решение № 40 от 27.08.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Габрово и потвърденото с него разпореждане № 5008202183 от 25.06.2009 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване", с което му е отказано право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Против това решение на административния съд Илийчо Маринов Русинов е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Илийчо Маринов Русинов /касатор в това производство/ е подал на 11.05.2009 г. заявление за пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Искането му не е било уважено с разпореждане № 5008202183 от 25.06.2009 г. на ръководителят на "Пенсионно осигуряване". Съображенията за това са, че не може да му се отпусне пенсия за изслужено време и старост съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, защото за да се отпусне такава пенсия е необходимо касаторът да има 15 години от втора категория труд, а той има само 9 години, 4 месец и 22 дни. Времето от 03.01.1989 г. до 31.01.2002 г. /13 години и 28 дни/, през което касаторът е работил като шлосер и механик в ковашко-пресов цех /участък/ на "Подем" АД - Габрово, е било зачетено изцяло за осигурителен стаж от трета категория. Спорът в същност е за категорията на труда на длъжностите "шлосер и механик" в горещо ковашко-пресов участък /цех/ на "Подем" АД - Габрово, какъвто е осигурителният стаж на касатора за времето от 03.01.1989 г. до 31.01.2002 г. /13 години и 28 дни/ и ако се приеме, че този стаж е положен при условията на втора категория труд, дава основание за пенсиониране при 15 години трудов стаж от същата категория. С т. 12 ПКТП (отм.) и чл. 9, ал. 9 от Инструкция № 13 от 2000 г. за прилагане на НКТП, от втора категория е категоризиран трудът на работници и инженерно-технически работници до началник на смяна включително от горещо ковашко-пресово производство. Административният съд е приел, че в ковашко-пресовия участък /цех/ на "Подем" АД - Габрово е било осъществявано както горещо ковашко-пресово производство, така и студена обработка на метали, поради което касаторът при пенсиониране не би могъл да ползва втора категория труд по т. 12 ПКТП (отм.) и чл. 9, ал. 9 от Инструкция № 13 от 2000 г. Това становище на административния съд е неправилно. По делото е представено разпореждане № 508202183 от 23.07.2008 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване", издадено по предходно заявление за пенсиониране на касатора, от 24.04.2008 г. От това разпореждане е видно, че, времето от 03.01.1989 г. до 31.01.2002 г. /13 години и 28 дни/, отслужено като шлосер и механик в ковашко-пресов цех /участък/ на "Подем" АД - Габрово е било признато за втора категория труд съгласно т. 12 ПКТП (отм.) и чл. 9, ал. 9 от Инструкция № 13 от 2000 г., но понеже касаторът не е имал необходимия по чл. 68, ал. 1 КСО сбор от осигурителен стаж и възраст, му е отказано отпускането на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Разпореждането от 23.07.2008 г. не е обжалвано и е влязло в сила по отношение извършеното категоризиране на труда на касатора. След като е влязло в сила, това разпореждане, с което определена категорията на труда от 03.01.1989 г. до 31.01.2002 г. /13 години и 28 дни/ е задължително за съда. Освен това, съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. При пенсиониране лицата ползват категорията труд на длъжността, на която са назначени и се водят по първично-отчетната документация. По делото е представено и удостоверение УП-3 № 160 от 07.07.2008 г., издадено от "Подем" АД - Варна като правоприемник на "Подем" АД - Габрово, за което няма спор, че е доказателство за установяване на трудовия стаж на лицето, включително на изпълняваната от него работа /длъжност/. От това удостоверение се установява, че касаторът е бил работник - шлосер по ремонта на машини и съоръжения /РМС/ и шлосер по поддръжка, профилактика и ремонт /ППР/ в горещо ковашко-пресово производство и затова работодателят е вписал т. 12 ПКТП (отм.), по която предлага да се зачете осигурителният стаж за периода от 03.01.1989 г. до 31.01.2002 г. Тези обстоятелства се потвърждават от представените трудови договори и трудова книжка. Удостоверение УП-3 като официален документ, изготвен по установена форма и ред, се издава въз основа на изплащателните ведомости - чл. 40, ал. 2 НПОС. В представената трудова книжка също е вписано, че касаторът е заемал длъжностите шлосер и механик в ковашко-пресов цех /участък/. Трудовата книжка, с която се удостоверяват факти относно длъжността на лицето, е официален документ, издаден по установения ред и форма. Съвкупната преценка на доказателствата води до извода, че касаторът е бил назначен на длъжности "шлосер" и "механик" в ковашко-пресов участък /цех/, където е извършвано горещо ковашко-пресово производство. След като касаторът е изпълнявал дейности в горещо ковашко-пресово производство, неговият труд е от втора категория по т. 12 ПКТП (отм.) и чл. 9, ал. 9 от Инструкция № 13 от 2000 г. Противно на това, което се поддържа от пенсионния орган, цитираното удостоверение УП-3 № 160 от 07.07.2008 г. не следва да се счита за анулирано с писмо № 229 от 17.06.2009 г. на "Подем" АД - Варна, защото това писмо съдържа две части. В първата част на писмото е потвърдено, че издадените на касатора документи за трудов стаж и осигурителен доход са изготвени на база на данните по изплащателните ведомости, т. е. така както е предвидено в чл. 40 НПОС. Следователно, действително извършваната работа и категорията на труда са удостоверени с писмени документи, изходящи от предприятието на касатора, в които е отразено естеството на извършваната работа и звеното, в което е работено. Във втората част на същото писмо е направена констатация, че в ковашко-пресовия участък /цех/ е била извършвана и студена обработка на метали, че се прилага "забележката 2 от т. 12 ПКТП (отм.)" и се анулира издаденото удостоверение УП-3. Тази втора част на писмото е без правно значение, защото не са посочени дейностите, които са изпълнявани при студената обработка на метали, ако е имало такава в ковашко-пресовия цех и освен това удостоверение УП-3 не може да бъде отменено на основание заб. 2 към т. 12 ПКТП (отм.) защото няма такъв запис. По делото не е установено, че касаторът е изпълнявал ръководни и контролни функции, поради което той не спада към ръководещ или контролиращ персонал в ковашко-пресовия цех /участък/. Най-после, от свидетелските показания на бивши работници от същия ковашко-пресов цех /участък/ се вижда, че трудът им е бил категоризиран от втора категория при пенсиониране. Не може само работници, които са пенсионирани по-рано да ползват втора категория труд. Категоризирането на труда следва да бъде еднакво за всички работници от ковашко-пресовия цех /участък/. При това положение, условието за 15 години трудов стаж от втора категория е доказано и за лицето е възникнало право на пенсиониране на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, с оглед на което оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, са незаконосъобразни. Като е приел друго административният съд неправилно е изтълкувал и приложил т. 12 ПКТП (отм.) и чл. 9, ал. 9 от Инструкция № 13 от 2000 г., поради което решението на административния съд следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което актовете на органите за социално осигуряване да се отменят и преписката да се върне за ново произнасяне. По изложените съображения, върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 40, ал. 1 НПОС
  • чл. 4