Решение № 7266 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2021 г.

Решение № 7266 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2021 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на член 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационната жалба на адвокат А. Т., в качеството му на пълномощник на С. И. от град София против решение № 5525 от 15.10.2020 г., постановено по адм. дело № 3201 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град. Релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, точка 3 АПК. Твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по член 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ответникът по касационната жалба - Столична дирекция на вътрешните работи оспорва основателността на касационната жалба в представено по делото писмено становище. Моли обжалваното решение на Административен съд София-град да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за основателност на касационната жалба и частична основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна.

Делото се разглежда за втори път от Административен съд София-град след отмяна на постановеното по адм. дело № 46 по описа за 2018 година решение № 1964 от 22 март 2019 г. само в частта за неимуществените вреди, присъдени в полза на ищеца. В отменителното решение ВАС е дал указания за събиране на доказателства относно обстоятелството дали заповед за задържане № 585 от 05.03.2014 г. е обжалвана и е влязла в сила. Решението в останалата част е било обявено за влязло в сила и не е предмет на последващото съдебно производство.

Съдът от първата инстнация при новото разглеждане на делото е установил, че заповед за задържане № 585 от 05.03.2014 година не е била обжалвана от ищеца и е влязла в сила. С оглед доказателствата е развил съображения, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен и го е отхвърлил. Приел е недоказаност на незаконосъобразния характер на действията на полицейския орган.

Така постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.

По делото няма спор за факти, същите са установени още при първото разглеждане на делото. Видно от мотивите на обжалваното в настоящото производство решение съдът не е приел промяна в установената фактическа обстановка и е решил правния спор при същата фактическа установеност, при която е решен спорът по адм. дело № 46/2018 г. на АССГ. Фактите, установени по делото не следва да се възпроизвеждат в настоящото решение.

Необосновани и неправилни са изводите на административния съд за неоснователност на исковата претенция при установените и изложени в мотивите на съдебното решение факти. Обстоятелството, че заповед за задържане № 585 от 5.03.2014 година е необжалвана и е влязла в сила за своя адресат не сочи на неоснователност на иска за вреди от незаконосъобразен характер на действията на полицейския орган, предхождащи задържането на ищеца и издаване на посочения по-горе административен акт. Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР /отм./ при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

1. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

1. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;

1. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

1. нападения срещу граждани и полицейски органи;

1. освобождаване на заложници;

1. групови нарушения на обществения ред;

1. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

1. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.

Исковата претенция се основава на твърдения за незаконосъобразен характер на действията на полицейския орган преди задържането на ищеца, действия които надвишават разумните предели на употребената според конкретните обстоятелства физическа сила от страна на полицейския орган. От установените от съда факти е видно, че нормата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР /отм./ е нарушена при свалянето на ищеца от автобуса, при събарянето му на земята и при начина по който са поставени помощните средства. Липсват както основанията, предвидени закона както за употреба на физическа сила, така и необходимостта от използването на помощни средства. Принципът на пропорционалност при упражняването на физическа сила се явява нарушен доколкото от данните по делото не се установява ищецът да е оказвал съпротива на полицейския орган. Като основателни следва да се приемат аргументите в становището на представителя на Върховната административна прокуратура, че действията на полицейския орган по установяване самоличността на ищеца не са били предхождани от установено по безспорен начин нарушение във връзка нередовността на превоза на ищеца в качеството му на пътник в градския транспорт. Основателни са оплакванията на ищеца за това че самоличността му е можела да бъде установена и в превозното средство, без да е необходимо неговото сваляне и употребата на физическа сила за поставяне на помощни средства –белезници. Неправилно съдът е приел. че исковата претенция е неоснователна предвид недоказаност на незаконния характер на заповедта за задържане. Ищецът основава исковата си претенция не на твърдение за вреди от незаконосъобразна заповед за задържане, а именно от незаконния характер на действията предхождащи издаването на заповедта за задържане. Съдът в обжалваното решение не е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, неправилно е приложил материалния закон и е постановил необосновано съдебно решение. При наличие на основания по чл. 209, т. 3 АПК решение № 5525 от 15.10.2020 г. на Административен съд София-град следва да се отмени като неправилно, вместо него следва да се постанови решение по съществото на спора, доколкото всички факти и обстоятелства, релевантни за настоящия спор, са установени.

Настоящата инстанция намира, че исковата претенция на С. И. от град София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу Столична дирекция на вътрешните работи се явява доказана по своето основание При липса на данни за извършено от ищеца нарушение на обществения ред, на административно нарушение или при липса на данни за извършено престъпление, действията на полицейските органи от системата на Столична дирекция на вътрешните работи във връзка с установяване на самоличността и задържане на ищеца следва да се приемат за незаконосъобразни доколкото е бил нарушен принципът на пропорционалност, установен в член 6 на АПК, нарушена е и конкретната разпоредба на чл. 72, ал. 1 ЗМВР /отм/. Ищецът И. е претърпял физически страдания, установени с писмени доказателства - Съдебно медицинско удостоверение № 155/2014 г., от което се доказват охлузвания, кръвонасядане на ляво рамо по предната повърхност, охлузвания и кръвонасядане по обиколката на лява предмишница и лява китка, охлузвания на дясна китка по нейната обиколка, кръвонасядане по задната повърхност на лява подбедрица. От разпита на свидетелката Д. се установява че ищецът е претърпял и морални страдания, изразяващи се в накърняване на личното му достойнство и чест, изпитано чувство на унижение пред намиращите се на спирката хора, включително и пред неговите колеги, без да е установено извършване от негова страна на противоправно действие. Доказано по делото е преживяното публично унижение, чувството на несправедливост от действията на служителите на МВР, които по закон са призвани да бранят реда и законността в страната и да гарантират правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. Искът следва да се приеме за доказан до размер на сумата от 4000 лв., която следва да се присъди в полза на ищеца. Като обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди тази сума съответства на степента и тежестта на причинените вреди и отговаря на общественото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вр. § 1 ЗОДОВ. В останалата част искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Исковата претенция за присъждане на лихва за забава върху главницата следва да бъде уважена в размер на 1558 лв., считано от датата на предявяване на иска и до окончателното изплащане на същата върху главницата се следва законната лихва. В полза на в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по делото - 270 лв. - направени при първото разглеждане на делото пред АССГ, доколкото не се представят доказателства за съдебни разноски направени при повторното разглеждане на делото пред АССГ и ВАС.

С оглед на горното Върховният административен съд