Решение № 752 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7543/2016 г.

Решение № 752 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7543/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на фондация "Б. В." със седалище и адрес на управление гр. С., район "Сердика", ул. "И." №..., против решение № 3177/10.05.2016 г. по адм. д. № 7859/2015 г. по описа на Административен съд С. град с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът, директор Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил оспорването на касатора фондация "Б. В." срещу заповед № РД-30-87/4.06.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на извършен от оспорващия незаконен строеж "ограда от метални пана и метална порта", находящ се в имот с идентификатор 68134.1973.342, кв. Драгалевци, район "Витоша". Този правен резултат съдът е обосновал с доводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Предвид безспорното установяване, че строежът е извършен без разрешение, основният довод за оспорване на заповедта като незаконосъобразна е относно търпимостта на строежа с твърдения, че е извършен най-късно към 2000 г. В тази насока съдът е допуснал ангажираните от страните гласни доказателства, назначил е и съдебно-техническа експертиза, чието писмено заключение е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства. Изводите си е възприел в съотвествие със съдопроизводствените правила, посочвайки в мотивите защо дава вяра на посочения от ответника по оспорването свидетел Т., лице без отношение към страните и спора, свидетелствувало по лични възприятия. Съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се приеме, че оградата е извършена от оспорващия след придобиване собствеността върху имот с идентификатор 68134.1973.342 през 2013 г., от което следва, че не може да бъде определена като търпим строеж в хипотезата на § 127, ал. 1 ЗИДЗУТ. В констативния акт и графичния материал към него обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна степен, предвид което установяването, че в голямата си част се намира в съседни поземлени имоти не създава пречки разпореждането за премахването му да бъде изпълнено, още повече, че установяването, че тази ограда обслужва имота на касатора не е оспорено. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Касаторът по силата на представения от него н. акт № 50/2013 г. е собственик на имот с идентификатор 68134.1973.342, с този идентификатор имотът е описан в констативния акт и в обжалваната заповедта, предвид което не може да бъде претендирана незаконосъобразност на първоинстационното решение на основание грешно посочения в първоначалната жалба идентификатор на имота 68134.1973.324. В съдебно-административното производство на основание чл. 144 АПК субсидиарно приложение имат нормите на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Приложима на това основание е разпоредбата на чл. 11 ГПК, която въвежда принципа на публичност и непосредственост на съдебния процес. Е. защо приложените по делото нотариално заверени декларации на трети лица за установяване времето на извършване на строежа нямат характер на официални документи и декларираните обстоятелства не мога да бъдат противопоставени на останалите надлежни доказателства по делото. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна. Искането е своевременно заявено, страната е представила отговор по касационната жалба, представлявана е в съдебно заседание от юрисконсулт. Следва да й бъде присъдено юрисконсулство възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600 лв. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение