Решение № 257 от 14.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 870/2007 г.

Решение № 257 от 14.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 870/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 192, ал. 2, вр. с чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е въз основа на писмо, изх. № 939/24.02.2009 г. на председателя на Л. окръжен съд. В писмото се твърди, че в определение № 367/16.10.2007 г. по ч.гр. д. № 870/2007 г. по описа на ВКС, II г. о. е налице очевидна фактическа грешка, поправката на която е от компетентността на Върховния касационен съд. Страните в производството не заявяват становища. Върховният касационен с., състав на I г. о. намира, че сезирането му от председателя на Л. окръжен с. по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК е основателно. Производството по делото е било инициирано по частна касационна жалба на Н. Л. Б. срещу определение от 13.10.2005 г. на Апелативен с. Велико Т., с което е върната касационната му жалба срещу постановеното въззивно решение на 28.09.2004 г. по гр. д. № 242/04 г. С молби от 26.09.2007 г. и от 09.10.2007 г. О. Л. е заявила, че на основание чл. 119, ал. 2 ГПК се отказва от предявения иск. Съставът на II г. о. на ВКС вземайки предвид, че по своята правната същност молбата по чл. 119, ал. 2 ГПК представлява десезиране на съда от разглеждането на материалния спор, предмет на делото, както и че, процесуалното действие е извършено от законния представител на страната във висящото касационно производство е прекратил производството по исковата претенция на О. Л. срещу Н. Л. Б., по която е образувано гр. д. № 567/02 г. на Л. окръжен с. и е обезсилил постановеното решение № 29/18.02.2003 по делото. С диспозитива на определението си обаче Върховният касационен с. е обезсилил и решение от 27.06.2003 г. по гр. д. № 149/03 г. на Апелативен с. - Велико Т. Изложеното сочи на явна (очевидна) фактическа грешка, поради което същата следва да бъде поправена. Волята на съда е била обезсилване на въззивното решение от 28.09.2004 г. постановено по гр. д. № 242/2004 г. на Апелативен с. - Велико Т., а не както е посочено на решение от 27.06.2003 г. по гр. д. № 149/03 г. на Апелативен с. - Велико Т., отменено с решение № 267/26.05.2004 г. по гр. д. № 1699/2003 г. на ВКС, ТК, I отделение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) Върховният касационен с., състав на I г. о.,