Решение № 10570 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5182/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Ю. К. З. и на А. К. и двете представлявани от адв. Николов, против решение № 5807 от 12.02.2026 г. по адм. дело № 3374/2025 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на З. против заповед № 18-13396-10.12.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Молят съдебният акт да бъде отменен, и да се постанови ново решение по същество, с който заповедта на началника на СГКК- София да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът – началник на СГКК- София и ответницата В. В. Х. не изразяват становище по касационните жалби. Ответницата С. В. К. оспорва касационните жалби и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед № 18-13396/10.12.2024 г. на началника на СГКК – София, с която е отказано изменение на КККР на гр. София, одобрена през 2011г., съгласно представената скица- проект, е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Заключението за съответствие на заповедта с материалния закон също следва да бъде споделено. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касационната жалбоподателка Ю. З. против заповед на началника на СГКК- София, с която е отказано да се одобри изменение на КККР на гр. София съгласно скица – проект № 15-169664-18.02.2021г., изразяващо се в коригиране на източната и западна граници на ПИ с идентификатор 68134.2040.506 и нанасянето им в съответствие с границите на УПИ II-209, кв. 37 по регулационния план на гр. София, м. „Симеоново – север“, одобрен със заповед № 1036/ 19.09.1961г. Предвиденото изменение засяга границите, очертанията и площта на имота на заявителката, както и границите и очертанията и площта на съседните ПИ с идентификатор 68134.2040.2295, собственост на ответниците С. К. и В. Х. и ПИ с идентификатор 68134.2040.510, собственост на касаторката К., като увеличава площта на ПИ 68134.2040.506 и ПИ 68134.2040.510 и намалява тази на ПИ с идентификатор 68134.2040.2295. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза се установява, че имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.2040.506 са нанесени в одобрената през 2011 г. кадастрална карта в съответствие с регулационните границите на УПИ II-506, кв. 37, м. „Симеоново – север“, отреден за имота съгласно действащия регулационен план, одобрен през 1989г. При тези факти административният съд обосновано и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон приема, че не са налице основания по смисъла на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 за изменение на КК и заповедта на началника на СГКК- София е законосъобразна. Разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 54, ал. 4 вр. с ал. 1 ЗКИР, посочени като правно основание за издаване на заповедта, предвиждат възможност за изменение на КККР поради отстраняване на непълнота или грешка. По смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на закона „непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, като се имат предвид изброените в чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР източници на данни за тяхното установяване. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно приема, че е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата. От представените по делото доказателства, включително от изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че за имота на жалбоподателката З. е одобрен нов регулационен план през 1989г. и в съответствие с този план, чиито данни са едни от източниците по чл. 43, ал. 1,т. 5 ЗКИР, са нанесени границите на имота в одобрената през 2011 г. кадастрална карта. Доводите относно неприлагането на плана са ирелевантни в настоящото производство, но същите са индиция за спор за собственост между страните. Изводът за вещноправен спор се подкрепя и от изричното несъгласие на С. К. със заявеното изменение, което предвижда промяна в границите, очертанията и намаляване площта на собствения й имот ПИ с идентификатор 68134.2040.2295, съседен на имота на заявителката. Изложеното обективира спор за собственост, до чието разрешаване исканото изменение не може да бъде извършено и е достатъчно основание за издадения отказ. Поради това като достига до извод в този смисъл и отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, като са събрани относимите доказателства. Заключенията на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза е обсъдено от съдебния състав заедно с останалите доказателства. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на представения по делото доказателствен материал, а правните изводи на съда са подробно мотивирани съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,