Решение № 2544 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2015 г.

Решение № 2544 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Гео Геов Гатев срещу Решение № 2435/7.04.2015 г., постановено по адм. дело № 5150/2014 г. по описа на Административен съд - София град. Изложени са съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановеното при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са и съображения, че решението на АССГ противоречи и на трайната практика на СЕС. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите претенции изцяло. Ответната страна - Министерство на земеделието и храните, чрез пълномощника си по делото юрк. Николова, в депозирания писмен отговор мотивира подробно становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е оставил без разглеждане предявените от Гео Гатев срещу Министерство на земеделието и храните искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, основани на отказ за изплащане на обезщетение по чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ, както и искането да бъде задължен МЗХ да коригира указания за унифициране на правилата за изплащане от общините на постъпилите по реда на чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ суми за ползването на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ и е прекратил производството по делото в тези части. Със същото решение са отхвърлени, като неоснователни и недоказани предявените от Гео Гатев против Министерство на земеделието и храните обективно съединени искове за причинени имуществени и неимуществени вреди, предявени на горепосоченото правно основание, както следва: 302.64 лв. за стопанска година 2012/2013; 197.36 лв. за гориво и транспорт за връчване на искания; 1000 лв. за лично време и изготвяне на документи; 1000 лв. за правни консултации; 1000 лв. за неимуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че е недопустимо за разглеждане по съдебен ред на искането за коригиране указания на МЗХр за унифициране правилата за от общините на постъпилите по реда на чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ суми за ползване имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ. Производство по ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, претърпени от неотменен по съответния ред административен акт, също е недопустимо. По основателността на иска по чл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. досежно исканата обезвреда поради неравно третиране -чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., административният съд е счел, че липсват конкретни доказателства за установяване неравно третиране по някои от белезите в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., в т. ч. за вещни права върху земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, респективно за настъпили вреди и техния размер. Решението както в частта, имаща характер на определение, така и в останалата част, е валидно, допустимо и правилно. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. В конкретния случай действително е бил издаден незаконосъобразен акт при осъществяване на административна дейност и този акт е бил отменен по съответния ред. Доказването на настъпилите от този акт вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт обаче е в тежест на претендиращия ги и то при условията на пълно доказване. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, като въз основа на установените факти е достигнал до правилни и обосновани изводи относно недопустимостта на претенцията за обезщетяване на вреди, претърпени от отказ за изплащане на обезщетение по чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че законосъобразността на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ подлежи на контрол по съдебен ред пред административния съд. Вредите от незаконосъобразна заповед могат да се претендират след надлежната й отмяна. Отмяната на този административен акт, съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК е процесуална предпоставка за допустимост на иска за вреди от него. Правилно съдът е счел, че е недопустимо съдебно оспорване на Указанията за унифициране на правилата за изплащане от общините на постъпилите по реда на чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ суми за ползването на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ. Указанията, в съответствие с трайната практика на ВАС, не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Указанията на държавен или общински орган по прилагането на законови или подзаконови актове по своята същност са вътрешнослужебни, със значение само за органите, които ги прилагат. Не те, а отказът за изплащане на сумите, както и заповедта по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, в която тези суми са определени, засягат пряко и непосредствено ищеца и именно при тяхното оспорване съдът следва да прецени законосъобразността им в съответствие с чл. 146 АПК. като е достигнал до аналогични изводи, административният съд е постановил правилен съдебен акт в обсъдените по- горе негови части. Правилно е и решението и в отхвърлителната му част досежно предявените претенции за обезвреда на претърпени имуществени и неимуществени вреди от длъжностни лица на Министерство на земеделието и храните, което с действията си са дискриминирали, неблагоприятно третирали Гатев в сравнение с предходния собственик, на когото сумата по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ била изплатена. Релевираните от касатора доводи в подкрепа на твърдяното отменително основание - противоречие с материалния закон, се свеждат до доводи за неправилна преценката на съда за липса на дискриминационно поведение по отношение на него от длъжностни лица на ответника. За да са налице вреди, подлежащи на репариране по реда на ЗОДОВ, претърпени от отношение на пряка дискриминация, е необходимо съответното лице да е третирано по-неблагоприятно като третирането е обусловено от защитен признак. Когато едно лице счита, че е засегнато поради неприлагане спрямо него на принципа на равно третиране е необходимо да докаже пред съда в производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ факти, които позволяват да се допусне съществуването на дискриминация. В случая правилно съдът е приел, че Гатев не е доказал съществуването на факти, които да установят дискриминация и с оглед на това да възникне твърдяното задължение за обезвреда. От фактическа страна по делото е установено по несъмнен начин, че Гатев е подал четири искания до ОДЗ "Земеделие"- гр. монтана и МЗХ за изплащане на суми за ползването на имотите му по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, както и искане за корекция на посочените по- горе Указания. Обоснован е изводът, че на всяко от исканията си е получил конкретен отговор, че за стопанската 2012/2013 г. право да получи плащането има лицето, записано в Регистъра по чл. 75а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в разглеждания случай- предходния собственик на имота. При тези данни, правилен се явява изводът на съда, че ищецът- касатор в настоящото производство, не доказва факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация- засягане въз основа на защитен признак (чл. 4 ЗЗДискр.). Оплакванията в касационната жалба за противоречие на обжалвания съдебен акт с актуалната практика на Европейския съд по правата на човека са неотносими към разглеждания казус, предвид всички съображения изложени по- горе. С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приложил процесуалния и материалния закон, поради което обжалваното решение е правилно и обосновано. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът следи служебно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд