Решение № 218 от 10.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 430/2015 г.

Решение № 218 от 10.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 430/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на И. Н., зам. апелативен прокурор в Апелативна прокуратура - гр. Варна, против решение № 11/23.01.2015 г . по внохд № 121/2014 г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна.

В протеста се сочи, че решението на въззивния съд е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 и и т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция не е компенсирала липсата на мотиви на предходния съдебен състав. Според жалбоподателя и втората инстанция не е направила обективен и пълен анализ на събраните доказателства. В подкрепя на това оплакване се привеждат аргументи за игнориране на групи от доказателства - за притеснението и раздразнението на подсъдимия поради парични претенции на пострадалия, за правата на жалбоподателя към цялото имущество на пострадалия, за доброто финансово състояние на дружество [фирма], както и за поставянето на лепило в ключалката на външната врата на жилището на пострадалия.

На следващо място в протеста се съдържат разсъждения за "необективност и дори пристрастност" на въззивната проверка при анализа на "многобройните уличаващи факти, свързани с поведението на подсъдимия след извършване на деянието. " Цитират се мотивите, с които не са кредитирани показанията на свидетелите Л. и В. и се отделя значително място на твърдението, че само подсъдимият имал ключ от жилището на жертвата, както и на възможността подсъдимият да напусне местопрестъплението незабелязано през пристройката към къщата на жертвата. Прокурорът отправя упрек към съда, че не е провел съдебно разследване и по този начин е лишил държавното обвинение от възможност да изпълни задълженията си по чл. 287, ал. 1 от НПК. По този начин, според изготвилия протеста обвинител, са ограничени и правата на частния обвинител и граждански ищец.

В заключение се отправя искане за отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от друг въззивен състав.

Пред касационната инстанция прокурорът не поддържа протеста.

Подсъдимият и неговите защитници пледират срещу основателността на протеста.

Повереникът на гражданската ищца и частен обвинител в писмено становище настоява за ново разглеждане на делото.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Варненският окръжен съд с присъда № 20 от 26.02.2014 г. по нохд№ 1537/2013 г. признал подсъдимия Д. И. С. за невинен в това, че на 07.11.2012 г. вгр. Ак., област В., с користна цел умишлено умъртвил Б. Д. Е., като деянието е извършено предумишлено, и го оправдал по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 от НК, отхвърляйки предявения от Я. Б. Е. чрез законния й представител Д. П. Д. граждански иск за сумата 300 000 лева, представляваща обезщетение за понесените в резултата на деянието неимуществени вреди.

Варненският апелативен съд с решение № 11 от 23.01.2015 г. по внохд № 121/2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Протестът срещу така постановения въззивен акт е неоснователен поради следното:

Всички доводи на прокурора са насочени към обосноваване на съществени процесуални нарушения, опорочаващи фактическите и правни изводи на предходната инстанция. Касационната проверка отхвърли всеки от приведените в защита на тази позиция доводи.

1.Несподелим е упрекът за липса на мотиви по съществени въпроси от предмета на доказване.

В протеста не се съдържат конкретни аргументи, подкрепящо това оплакване. Веднага след съобщаването му прокурорът преминава към изложение на процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствата. Бланкетното деклариране на липса на мотиви категорично не кореспондира със съдържанието на проверяваното решение. В него подробно са изложени разсъжденията на съда относно изпълнителното деяние на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Апелативният съдебен състав е посочил и основанията, поради не е приел доводите, изложени в подкрепа на въззивния протест. Като обхват и структура въззивното решение / въпреки предпочетения на места полемичен стил, принципно по - уместен в опониращ дискурс / удовлетворява стандарта на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК и не подлежи на корекции поради липса на мотиви.

2.Неоснователни са доводите на обвинението за пренебрегнати и превратно ценени доказателства, обуславящи користния мотив на престъплението. Точно обратното следва от непредубеден прочит на атакувания съдебен акт. В него, на стр. 79-80, са обсъдени показанията на свидетеля Д. М., цитирани в протеста, както и писмените доказателства за прехвърляне на собствеността на убития на неговия племенник, подсъдимия Н.. Конфликтният разговор между Н. и Е. в деня убийството е анализиран в светлината на останалите доказателства за отношения на близост и доверие между двамата и характера на извършвания бизнес. В тази връзка следва да се отбележи, че дори да се презюмира финансова изгода за племенника от смъртта на родственика му / тук е мястото за забележка, че активите на дружество [фирма] се интерпретират от прокуратурата без съпоставка със задълженията /, тя не води еднозначно и категорично към предумисъл за убийство.

1. Без убедителна подкрепа е и твърдението в протеста за необективност и пристрастност при анализа на "многобройните уличаващи факти, свързани с поведението на подсъдимия след извършване на деянието". От всички преценени за многобройни факти прокурорът е посочил само тези, получени чрез показанията на свидетелите Л. и В., но в интерпретацията, направена от първостепенния съд относно казаното от подсъдимия за ключа от жилището на Е.. Въззивната инстанция, на стр. 83, е дала убедителен отговор на този присъстващ и във въззивния протест въпрос. Съдът е отбелязал, че в показанията не само на свидетелите Л. и В., но и на свидетелите Е. И., Х. У. и М. Ш. се съдържат данни за различия в информацията, получена от подсъдимия, относно търсенето на Е., но логично е приел, че те не доказват опит да бъдат заблудени издирващите и да се прикрият следите от престъплението. Различията са за детайли, които не осуетяват и не отлагат във времето намирането на Е., тъй като всички близки, както и полицията, са били наясно, че той не отговаря на повиквания, не се явява на уговорени срещи и домът му е заключен.

1. Доказателствата по делото опровергават и довода на прокурора, че към деня на убийството само подсъдимият е притежавал ключ от жилището на жертвата. По делото е установено, че поне още две лица - Е. И., / приятелка на пострадалия /, и К. Б. /негов бизнеспартньор/ са имали такъв ключ, макар и в предшестващ момент. При тези данни въззивният съд обосновано се е усъмнил в уникалността на притежавания от подсъдимия ключ, тъй като не би могъл да изключи допускането и други лица да се снабдили с такъв.

1. Изцяло в сферата на предположенията са разсъжденията в протеста, че подсъдимият е единственият, имащ мотив да постави лепило в ключалката на външната врата на Е., за да предотврати евентуално влизане на свидетелката И. и осуетяване на намерението му да заличи следите от престъплението. Тези аргументи не доказват авторството, а черпят убедителност от неговото презюмиране, поради което не могат са служат за обосновка на наказателна отговорност.

5.С особена настойчивост в протеста се настоява за ревизия на обжалвания съдебен акт поради игнориране на възможноста подсъдимият да е проникнал в жилището на Е. през пристройката в имота и незабелязано да е напуснал местопрестъплението по обратния път, ползвайки единствения ключ от помещенията. В обвинителния акт изпълнителното деяние е описано по различен начин. Според него Б. Е. и Д. С. влезли заедно в къщата, като последният носел предварително приготвеното лепило и неустановено огнестрелно оръжие. Е. отключил входната врата на жилището и когато двамата се озовали вътре С. го застрелял през стъклото на холната врата, напуснал апартамента без да заключва, но отключил и заключил външната входна врата и поставил в патрона лепило. Новата версия на обвинението е насочена към обяснение на важните факти, съобщени от свидетелката П. Р. /изслушана и от въззивната инстанция/. Тя описва как видяла подсъдимия да излиза от двора на къщата малко след 14 часа, чула шума от потеглящата му кола и след 15-20 минути възприела трясък от счупено стъкло и блъскане на врата, който свързала с пристройката. Двете предходни инстанции правилно акцентирали върху тази информация, тъй като тя опровергава присъствието на подсъдимия на местопрестъплението. В 14.01 часа той разговарял с вуйчо си, пострадалия Е., а в 14.17 е заснет как напуска А. заедно със свидетеля Д. И.. Няма никакви обективни данни за връщането му обратно през пристройката. Поддържаната от прокурора версия е базирана на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което предполага прокурорът да повдигне ново обвинение по ред на чл. 287 от НПК. Безспорно такива процесуални действия не са предприети. В протеста се прави некоректен опит отговорността за това да се прехвърли на първоинстанционния съд, който не бил провел разследване в тази насока и така лишил прокурора от възможност да изпълни задълженията си по чл. 287, ал. 1 от НПК. Този аргумент е процесуално несъстоятелен. Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказание. Съдебното следствие е ограничено в рамките на обвинението и съдът установява фактите, посочени в него. Той не е оперативен орган с издирвателни правомощия. Изцяло в компетентността на прокурора и разследващите органи е да вземат всички мерки, за да изяснят времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Първостепенният съд е положил адекватни усилия да провери фактите и обстоятелствата, релевирани от прокуратурата. Той би нарушил функционалните си задължения, ако бе тръгнал да издирва неописани в обвинителния акт хипотези за извършване на престъплението и би излязъл от параметрите за независимост и безпристрастност. Още по-малко би следвало да се търсят процесуални опущения от страна на въззивния съд, пред който е напълно недопустимо изменение на обвинението. Напълно отделен е и въпросът за пораженията, които заявения от прокуратурата процесуален подход би нанесъл на правото на защита и на справедливия процес като цяло.

Обобщено, в конкретния казус, няма преки доказателства, установяващи участието на подсъдимия в инкриминираното деяние. При разследването не е открито оръжието на убийството и не е установен конкретния му вид, не са иззети материални следи, свързващи подсъдимия с местопрестъплението или с решаващи елементи от него. Ограниченият обем косвени доказателства не води до единствено възможно заключение за авторството на деянието в очертаните от обвинителния акт граници. Събраните по делото доказателства не постигат степента на несъмненост на обвинението, въздигната от чл. 303, ал. 2 от НПК като основен критерий за постановяване на осъдителна присъда, поради което законосъобразно подсъдимият е бил оправдан.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,