Решение № 13448 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5581/2017 г.

Решение № 13448 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5581/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Н. Ц. срещу Решение № 54/24.02.2017 г. по адм. дело № 183 по описа на Административен съд – Стара Загора за 2016 г. твърди се, че неправилно съдът е приел, че искът е погасен по давност, тъй като е предявен след изтичане на 5-годишна погасителна давност. Твърди се, че давността започвала да тече от узнаване на вредата от касатора, а не от прекратяване на вредното въздействие на условията в Затвора гр. Пазарджик. За разболяването си от диабет Ц. разбрал на 18.03.2015 г. и 30.03.2015 г. През цялото време на престоя в Затвора в гр. Пазарджик лицето имало признаци за преддиабетно състояние, изразяващи се в кръвна захар измерена на 5, 4 ммол през 2006 г. и изтръпвания, и болки в крайниците, нервен срив, тревожност, отчаяност и липса на медицински грижи. В жалбата на лицето, изготвена от неговия процесуален представител адв. Славова, са описани обстоятелства от 2001 г., 2004, г. 2005 г., 2006 г. до 2009 г. Ответната по жалбата страна е депозирала становище, в което твърди, че жалбата е абсолютно неоснователна. Съдът правилно и обосновано приел, че давността за търсене на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е започнала да тече на 10.11.2010 г. и е изтекла към 10.11.2015 г. След като искът е предявен на 12.04.2016 г., то съдът правилно е отхвърли предявения от лицето иска като погасен по давност. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбите, подадени лично от Ц. и от неговия процесуален представител за неоснователни. Твърди, че съда правилно е приел, че предявения иск е погасен по давност. Излага подробни доводи в подкрепа на заетата в хода на производството позиция за неоснователност на жалбите. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Н. Ц., против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, с който е поискано присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв., представляващо компенсация за понесени от лицето неимуществени вреди от условията в Затвора гр. Пазарджик, настъпили в резултат на пребиваването му в килия с размери по-малка от 4 кв. м., липса на санитарен възел, течаща вода, липса на топла вода и баня, липса на препарати за почистване на килията и наличието на паразити и хлебарки в не, както и в резултат на бездействие на администрацията на Затвора в гр. Пазарджик да осигури лечение и прегледи на лицето. Ц. е изнесъл твърдение, че тези вреди са настъпили за него през периода 2000 до 2010 г. Съдът е отхвърлил предявения иск, като погасен по давност, като е приел, че лицето е преместено от Затвора в гр. Пазарджик в Затвора в гр. Стара Загора на 09.11.2010 г. След като към тази дата е прекратено вредоносното за ищеца поведение на администрацията, то именно от нея е започнал и да тече предвидения от законодателя 5-годишен давностен срок за търсене на обезщетение. След като искът е предявен на 12.04.2016 г., то същият се явявал погасен по давност. Ц. е осъден да заплати на ГДИН направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, като неблагоприятен за него. Подадена е в предвидения в чл. 211 от АПК преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: По делото не се спори, че на 09.11.2010 г. Ц. е преместен от Затвора гр. Пазарджик в Затвора в гр. Стара Загора. От твърденията, изнесени в исковата молба, а и от събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства се установява, че вреди свързани с ненормални битови условия за живот, липса на хигиена, достатъчно площ и други обстоятелства, имащи значение за нормалното пребиваване на лишените от свобода в съответните поделения на Министерство на правосъдието, биха могли евентуално да настъпят за лицето – ищец в първоинстанционното производство именно по време на пребиваването му в Затвора в гр. Пазарджик. В оспорения акт са обсъдени обстоятелствата, имащи значение за формулиране на обоснован в тази насока извод, свързани с размера и помещението, в което е пребивавал Ц., липсата на санитарен възел в самата килия и недостатъчния брой тоалетни в отделението. Тези неотговарящи на изискванията условия биха могли да причинят на ищеца определен дискомфорт, както правилно е приел съдебния състав, постановил оспореното решение. Не са събрани доказателства за липса или предоставяне на недостатъчно медицинско обслужване. По делото са събрани доказателства, че лицето е консултирано от медицинско лице и му е оказвана медицинска помощ при нужда. Липсват данни за влошени показатели на кръвната захар на Ц. по време на пребиваването му в Затвора в гр. Пазарджик. При въведено от ответника по иска възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, съдът е изследвал периодите от време за които се търси обезщетение, като е съобразил и трайната в тази насока съдебна и тълкувателна практика на съответно компетентните съдилища. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че въведената от законодателя давност за търсене на обезвреда на настъпили в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията вреди, започва да тече от датата на преустановяването им, което в случая безспорно е моментът на привеждане на лицето в Затвора гр. Стара Загора, в условия отговарящи на изискванията на приложимите правни норми. Правилно първоинстанционният съд е формулирал извод, че моментът на признаване на поведение на администрацията за незаконосъобразно, не е от значение за изчисляване на предвидената давност за търсене на обезщетение. Законодателят е дал възможност да се търси репарация на настъпили за конкретното лице-ищец вреди и преди съответно действие или бездействие да е признато за незаконосъобразно, като това може да стане в самото производство по търсене на обезщетение. В случая е безспорно установено, че евентуално незаконосъобразните действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора гр. Пазарджик да преустановени след привеждане на Ц. за търпяне на наказанието в затвора в гр. Стара Загора. Първоинстанционния съд правилно е взел предвид задължителното тълкуване на закона, обективирано в ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС, според което при незаконни действия или бездействия на административните органи, давността тече от момента на преустановяването им. Правилно съдът е приложил разпоредбите на чл. 110 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съгласно които с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, произтичащи от основания, уредени в този закон. Предвид описаното, настоящия състав на Върховен административен съд намира, че решението е правилно е следва да бъде оставено в сила. Жалбата на Ц. срещу решението в частта, касаеща присъждането на разноски в полза на ГДИН е основателна и следва да се уважи. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не се дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Разноски на ответника по жалбата на същото основание не се дължат и в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,