Решение № 2370 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15320/2014 г.

Решение № 2370 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15320/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Руел 2000" ООД, чрез процесуалния му представител адв. Иво Михайлов срещу Решение № 5200 от 25.07.2014 г. по адм. дело № 4302/2014 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 42 състав. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че необосновано АССГ не е взел предвид влязлото в сила решение по адм. дело № 14535/2012 г. по описа на АССГ, 44 състав в съответната му част и не е приложил нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК, като приеме нищожност на оспореното решение № 24 от 19.02.2014 г. на митническия орган в частта по т. 2 от същото. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Ответната страна - началникът на Митница Аерогара София, представлявана от юр. Алексиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Руел 2000" ООД срещу Решение № 24 от 19.02.2014 г. на началника на Митница Аерогара София в частта по т. 2, с която е отказано по искане № 0700 от 4.03.2010 г., вх. № 2600-1072 от 4.03.2010 г. на дружеството заплащане на законна лихва върху надплатени митни сборове по ЕАД № 5101/4-9978 от 10.05.2002 г. Установява се, че на 10.05.2002 г. с ЕАД № 5101/4-9978 дружеството е регистрирало внос от САЩ на стоки Калций с витамин Д; Калций Магнезий цинк; и Детски мултивитамини Анималс Шепс. На 13.05.2002 г. "Руел 2000" ООД е внесъл 9292 лева мито по банкова сметка с титуляр МБ Горубляне. С Решение № 66-01-0123 от 30.05.2002 г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено с Решение № РМ 4401-0021 от 9.12.2002 г. на директора на РМД София е определен тарифен номер на стоките по ЕД № 5101/4-9978 от 10.05.2002 г. Калций витамин Д; Калций Магнезий цинк; и Детски мултивитамини Анималс Шепс. Съгласно приложеното по делото писмо № 0600-0020 от 7.02.2008 г. на митническия орган, след определяне на нов тарифен номер за стоките по процесния ЕАД е направено преизчисление на публичните държавни вземания съгласно Митническата тарифа на РБ, което е наложило доплащане на мито в размер на 9292 лева и ДДС в размер на 1859 лева, като тези суми са били преведени по сметка на митническия орган с платежни нареждания от 13.05.2002 г. С влязло в сила Решение от 1.08.2005 г. по адм. дело № 839/2003 г. по описа на Софийски градски съд е отменено Решение № 66-01-0123 от 30.05.2002 г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено с Решение № РМ 4401-0021 от 9.12.2002 г. на директора на РМД София. В изпълнение на влязлото в сила Решение на СГС, на 7.02.2008 г. сумата на мито в размер на 9292 лева е възстановена по сметка на дружеството. "Руел 2000" ООД е подало искане вх. № 2600-1072 от 4.03.2010 г. по описа на ТМУ Аерогара София за възстановяване на недължимо събрани суми за митни сборове по ЕАД № 5101/4-9978 от 10.05.2002 г. в размер на 9292 лева, 6991,15 лева - законна лихва върху посочената сума за периода от 14.05.2001 г. до 8.02.2008 г., както и законна лихва върху остатъка от главницата в размер на 1966,23 лева. Установява се, че по това искане е формиран мълчалив отказа на митническия орган, който е бил оспорен пред АССГ по адм. дело № 14535/2012 г. С Решение № 273 от 13.01.2014 г. по адм. дело № 14535/2012 г. по описа на АССГ, 44 състав в относимата към предмета на настоящото дело част е отменен мълчаливия отказ на началника на Митница Аерогара София по искане изх. № 0700 от 4.03.2010 г. и вх. № 2600-1072 от 4.03.2010 г. на ТМУ - Аерогара София за заплащане на законната лихва по чл. 219а от ЗМ върху недължимо събрана сума от 9292 лева за периода от датата на плащане на недължимо платените суми до датата на тяхното възстановяване, както и преписката е изпратена на митническия орган за произнасяне по същество по посоченото искане с издаване на индивидуален административен акт в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК. В мотивите на посоченото решение на стр. 20 и стр. 21 от същото е отразено, че началният момент на лихвата за забава по чл. 219а от ЗМ е от момента на плащане на сумите до датата на възстановяване на сумите от митническия орган. В абзац 2 от стр. 21 от решението е посочено, че по отношение на сумата от 9292 лева искането на дружеството е основателно и се дължи лихва по чл. 219а от ЗМ върху тази главница от датата на заплащането и от страна на оспорващия в полза на ответната страна до датата на връщането й от митническия орган /7.02.2008 г./. В заключителната част от мотивите на същото решение съдът е формирал воля, че формираният мълчалив отказ е незаконосъобразен и ответникът следва да се произнесе с писмен акт - решение относно искането на дружеството за присъждане на лихва по чл. 219а от ЗМ единствено върху сумите, възстановени на дружеството като митни сборове, дължима в посочените срокове. В диспозитива на съдебния акт е отразена волята на решаващия съд за отмяна на мълчаливия отказ на митническия орган и изпращане на преписката за произнасяне по същество на искането на дружеството за определяне на лихва върху недължимо събрана сума от 9292 лева от датата на заплащане на недължимо събраната главница като мито да датата на възстановяване на сумата. С Решение № 24 от 19.02.2014 г. на началника на Митница Аерогара София в оспорената му част по т. 2 е отказано заплащане на претендираната от "Руел 2000" ООД законна лихва върху надплатени митни сборове по ЕАД № 5101/4-9978 от 10.05.2002 г. по искане № 0700 от 4.03.2010 г., вх. № 2600-1072 от 4.03.2010 г. Прието е, че митните сборове са платени на 13.05.2002 г., а Решение № 66-01-0123 от 30.05.2002 г. на началника на Митница Аерогара София за определяне на тарифни номера на стоките по ЕАД № 5101/4-9978 от 10.05.2002 г. е издадено след тази дата, поради което не е налице пряка връзка между отменения акт на митническия орган относно извършеното тарифно класиране на стоките и платените от дружеството митни сборове по процесния ЕАД. Органът е формирал извод за неприложимост на чл. 219а от ЗМ, тъй като митните сборове не са заплатени въз основа на акт на митнически орган, отменен като незаконосъобразен. С обжалваното решение АССГ е формирал извод за законосъобразност на оспорения отказ на митническия орган, като е възприел приетото от митническите органи относно извършеното плащане на митото преди датата на издаване на цитираното решение за тарифно класиране на стоките, предмет на внос с процесния ЕАД № 5101/4-9978 от 10.05.2002 г. и е отрекъл пряката връзка между заплатените митни сборове и отменения впоследствие като незаконосъобразен акт на митническия орган за тарифно класиране на стоките. Така постановеното решение е неправилно. Основателно е твърдението на касационния жалбоподател за приложимост на чл. 177, ал. 2 от АПК, което не е отчетено от първоинстанционния съд въпреки изложения довод в тази насока още с жалбата до АССГ. Не е спорно, а и този факт е отразен в началната част на оспорения административен акт, че с Решение № 273 от 13.01.2014 г. по адм. дело № 14535/2012 г. по описа на АССГ в съответната му част е отменен мълчаливия отказ на началника на Митница Аерогара София по искане изх. № 0700 от 4.03.2010 г. и вх. № 2600-1072 от 4.03.2010 г. на ТМУ - Аерогара София за заплащане на законната лихва по чл. 219а от ЗМ върху недължимо събрана сума от 9292 лева за периода от датата на плащане на недължимо платените суми до датата на тяхното възстановяване, както и преписката е изпратена на митническия орган за произнасяне по същество по посоченото искане с издаване на индивидуален административен акт в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК. В тази част съдебното решение е влязло в законна сила като необжалвано и за това обстоятелство не се спори между страните. В мотивите на посочения съдебен акт са изложени конкретни съображения за незаконосъобразност на формирания отказ на митническия орган в посочената му част, като е прието, че отказът е материално незаконосъобразен, доколкото на основание чл. 219а от ЗМ по посоченото искане в полза на дружеството следва да се присъди претендираната законна лихва върху главницата /9292 лева/, считано от датата на нейното плащане до датата на възстановяването й /7.02.2008 г./. Диспозитивът на влязлото в сила решение в посочената част е достатъчно пълен и ясен и съответства на изразената от съда воля в мотивите /стр. 20 и стр. 21 от решението/. В този смисъл указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК. По силата на чл. 177, ал. 1 от АПК влязлото в сила решение в посочената му част има сила за страните по делото. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актове или действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В процесния случай с издаването на т. 2 от решение № 24 от 19.02.2014 г. началникът на Митница Аерогара София е нарушил посочената норма от императивен порядък и издаденият административен акт, съдържащ отказа на митническия орган да заплати на "Руел 2000" ООД законна лихва върху надплатени митни сборове по ЕАД № 5101/4-9978 от 10.05.2002 г. по искане № 0700 от 4.03.2010 г. и вх. № 2600-1072 от 4.03.2010 г., несъобразен с влязлото в сила решение по адм. дело № 14535/2012 г. по описа на АССГ, 44 състав в цитираната му част, се явява нищожен. В този смисъл решаващият съд неправилно е приел оспореното решение на митническия орган в съответната му част за материално законосъобразно, без да обсъди наведеният от дружеството довод за приложимост на чл. 177, ал. 2 от АПК по отношение на обжалвания административен акт в оспорената му част. След като с влязъл в сила съдебен акт е прието, че по процесното искане на дружеството е дължима законна лихва върху надплатените митни сборове / 9292 лева/ от датата на заплащане на сумите до датата на възстановяването /7.02.2008 г./ и са дадени задължителни указания на компетентния митнически орган по тълкуването и прилагането на закона, то същият е бил обвързан от решението. Издавайки в резултат на това решението в оспорената му част при неизпълнение на указанията на съда по прилагането на материалния закон, неговият последващ административен акт в посочената му част се явява нищожен, до който правен извод не е достигнал първоинстанционният съд. По тези съображения, твърдяното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК е налице и обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като бъде приложена последицата по чл. 177, ал. 2 от АПК - бъде прогласена нищожността на Решение № 24 от 19.02.2014 г. на началника на Митница Аерогара София в частта, в която по искане на дружеството с вх. № 2600-1072 от 4.03.2010 г. е отказано заплащане на законна лихва върху надплатени митни сборове по ЕАД № 5101/4-9978 от 10.05.2002 г. С оглед невъзможността на решаване на спора по същество от страна на съда, преписката следва да бъде върната на митническия орган за произнасяне по подаденото от "Руел 2000" ООД искане с вх. № 2600-1072 от 4.03.2010 г. за заплащане на законна лихва върху надплатени митни сборове по ЕАД № 5101/4-9978 от 10.05.2002 г. за периода от датата на тяхното плащане до датата на възстановяване на сумите. С оглед крайния изход на спора, в полза на "Руел 2000" ООД следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1425 лева, представляващи заплатени държавни такси в размер на 75 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лева. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е за цялото съдебно производство и размерът му е съобразен с параметрите на материалноправния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение