Решение № 6322 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14477/2016 г.

Решение № 6322 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14477/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на МП "П. Б. Ц.", чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. К.-Г. срещу решение № 1759 от 1 ноември 2016 г., постановено по адм. дело № 1470/2016 г., по описа на Административен съд Б. С обжалваното решение е отменено решение № 5757 от 24 септември 2012 г., издадено от началника на МП "П. Б. Ц." и е осъдена Митница - Б. да заплати на "Л. Н. Б." АД, гр. Б. съдебно - деловодни разноски в размер на 8 082,80 лв. (осем хиляди осемдесет и два лева и осемдесет стотинки). В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и неправилност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и сторените разноски по делото. Ответникът - "Л. Н. Б." АД не изпраща представител в съдебно заседание. По делото от дружеството е депозиран писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки от 22 март 2017 г. от юрисконсулт М. И., в които се излагат доводи, обосноваващи правилността на оспорваното решение. Прави се искане за присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и изразява становище за отмяната му. Касационната жалба е подаде от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение, по оспорване на "Л. Н. Б." АД, Административен съд Б. е отменил като незаконосъобразно решение № 5757 от 24 септември 2012 г., издадено от началника на МП "П. Б. Ц.", мълчаливо потвърдено от началник на М. Б., с което относно класиране на стоката, съгласно получените резултати от Митническа лабораторна експертиза № 27 от 06 януари 2012 г. и на осн. чл. 20, § 3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 е определено тарифно класиране в кл. 33 първо и второ подразделение за стоката, обект на лабораторен анализ и допусната за свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД МРН 11 BG001007Н0030642/20111229 - код ТАРИК: 27079999, на осн. чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92; чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, е определен размерът на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания, както и вида, и размера на дължимите суми за плащане, по ЕАД МРН 11BG001007Н0030642/20111229 - код ТАРИК: 2707999900; на осн. чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92, чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определен размерът на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания, както и вида и размера на дължимите суми по плащане по ЕАД МРН 11BG001007Н0030642/20111229, както следва - дължимо мито 84 700,76 лв. (осемдесет и четири хиляди седемстотин лева и седемдесет и шест стотинки) и дължимо ДДС 16 940,15 лв. (шестнадесет хиляди деветдесет и четиридесет лева и петнадесет стотинки) или обща сума в размер на 101 640,91 лв. (сто и една хиляди шестотин и четиридесет лева и деветдесет и една стотинки), дължими за плащане на осн. чл. 201, § 3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗАДС и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС е определен длъжник за заплащане на възникналите по ЕАД МРН 11BG001007Н0030642/20111229 за плащане задължения и дължими държавни вземания - "Л. Н. Б." АД, гр. Б.; на осн. чл. 222, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92, чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗАДС и чл. 90, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, е определен десетдневен срок за заплащане на възникналите за плащане суми, считано от датата на уведомяване на длъжника за задълженията. За да отмени оспореното решение, при повторно разглеждане на делото и в изпълнение указанията, дадени с решение № 8844 от 14 юли 2016 г., постановено по адм. дело № 10671/2015 г., по описа на Върховния административен съд, състав на второ отделение, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според първоинстанционния съд, при съобразяване на забележка 2 от Г. 27 на Комбинираната номенклатура и Обяснителни бележки към Хармонизираната система, в декларираната от дружеството позиция 2710 се отнасят масла, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните такива и по отношение на процесния продукт може да се приложи термина "нефтени масла". От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че съдът е обсъдил неоспореното заключение на назначените една основна и една допълнителна съдебно-химически експертизи и решение на СЕС от 12 юни 2014 г., по дело С-330/2013 г., образувано по преюдициално запитване от български съд относно тълкуване на позиции 2707 и 2710 от Комбинираната номенклатура относно тарифното класиране на продукта, описан като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка" (5 464 277 литра), при което инстанцията по същество е достигнала до извода за неправилност от страна на митническия орган при извършеното от него претарифиране на стоката с нов код 2707 99 99, тъй като не е установено преобладаващо тегловно съдържание в продукта на ароматните съставки спрямо неароматните такива. Решението е правилно. По делото по безспорен начин се установява, че с оглед физико-химичните показатели внесеният от дружеството продукт има нефтен произход с въглеводороден състав. От заключението на приетите по делото съдебно-химически експертизи е установено, че използваният метод за анализа, извършен от Митническа лаборатория - Р., не е точен, тъй като използваната по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт. Посочено е също, че при използвания метод от МЛЕ предварително не са отделени асфалтените и полярните съединения, което също е показател за неточността на съставения анализ от Лабораторията към М. Р.. Според вещото лице този метод не отчита разликата между ароматни съставки и ароматни въглеводороди, които не са еквивалентни, като направеното заключение на МЛЕ е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта. В случая, правилно административният съд е съобразил тълкуването, дадено от СЕС в решение от 12 юни 2014 г., по дело С-330/13 г. относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 г. на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 г. на Комисията от 27.09.2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. В цитираното решение на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция - 2710 попадат продуктите, при които определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В мотивите, които СЕС е изложил в съдебния акт, прави разграничение между понятията "ароматни съставки" и ароматни въглеводороди", използвани в Г. 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото е по-широко от второто. Съгласно заключението на вещото лице по делото е установено, че продуктът притежава характеристиките на нефтен продукт. Според заключението на съдебния експерт е установено наличието на ароматни съставки, извършен от МЛЕ, е по метода на разделяне, съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН, който не е стандартизиран за характеризиране на нефтопродукти, с какъвто произход е процесният. Този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, като се отделят и процентно се изчисляват неароматните въглеводороди, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди. По използвания от МЛЕ метод не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Според вещото лице този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които понятия не са еквивалентни. МЛЕ сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди. Това заключение е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди". Използваният от съдебно-химическите експертизи метод ASTM D 1319-70 дава по-точни резултати, въз основа на които може да се извърши правилно тарифиране на спорния продукт. Резултатите от приетите съдебни експертизи са направени при разширени параметри на изследването и детайлизират продукта по отношение на физико-химичния му състав и показват, че продуктът не отговаря на условията, посочени в подточки "б", "в" "г" от ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, а именно: подт. "б" (да има плътност при 15 градуса 1000 гр./куб. см), подт. "в" (на продукта е направено изпитване по показателя "иглена пенетрация" и не е издържал изпитването, поради много ниския си визкозитет) и подт. "г" (не притежава свойствата на продуктите от посочения код по показатели - пенетрация, плътност и дестилационни характеристики). По свойства, характеристики и предназначение същият отговаря на изискванията за класифициране като "нефтени масла" (тежки масла) по смисъла на забележка 2 към Г. 27 на КН и се отнася към код 2710, което доказва, че стоката попада в тарифния код, деклариран от ответното дружество. Обстоятелството, че продуктът не отговаря на изискванията на ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, защото от четири кумулативни условия продуктът отговаря на подт. "а", не дава възможност да се приеме, че отговаря на всички характеристики, за да се класира тарифно в тази подпозиция. Продуктите, които не отговарят на условията, въведени от подт. "а" до подт. "г", се класират според техните характеристики в примерно изброени позиции, сред които е 2710 19 71. Въз основа на заключенията, дадени от съдебния експерт по делото, се достига до извода, че процесната стока се определя като нефтено масло, предназначено за последваща специфична преработка и като такова може да се класира в позиция 2710 19 71 (тарифният код, деклариран от дружеството-вносител), а не в подпозиция 2707 99 99. С оглед изложеното, правилно Административен съд Б. е приел, че при определяне на тарифния код, митническият орган не е имал основание да приеме, че при приемане на тарифния код на митницата не е имало основание да се приеме, че процесният продукт следва да се класира в позиция 2707, тъй като не е установено безспорно превес на ароматните съставки на продукта над неароматните такива. След като не са налице предпоставките за класиране на продукта в позиция 2707, не са налице такива и за определянето на подпозицията 99 99, както правилно е установила инстанцията по същество, че митническият орган е приел. За това настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на оспореното решение и последното като постановено при правилно приложение на материалния закон, в съответствие със съдопроизводствените правила и неговата правилност, следва да се остави в сила. При този изход на спора, своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, е основателна. Съгласно чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 9 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде уважена в размер на 200, 00 лв. (двеста лева). Сумата да се възложи в тежест на М. Б.. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на второ отделение,