Решение № 10770 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11837/2019 г.

Решение № 10770 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11837/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Хаджи, [населено място] против решение № 4393/27.06.19 г., постановено от АССГ по адм. д. № 5156/19 година. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Хаджи срещу решение № 2415 от 15.04.2019 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет на Република България чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в съдебния спор, за която подлежащото на обжалване съдебно решение е неблагоприятно. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение на председателя на ДАБ, с което на чужденеца, кандидат за международен статут, е отказано предоставянето, както на бежански, така и на хуманитарен статут. Отказът на бежански статут е обоснован с разказа на самия чужденец, от който ставало ясно, че той не е напуснал страната си на произход заради страх от преследване, заради някоя от причините в чл. 8 ЗУБ. Отказът на хуманитарен статут е обоснован със заключението, че установеното не дава основание да се приеме, че молителят е бил принуден да отпътува от [държава] поради реална заплаха от тежки посегателства срещу живота или личността му в случай на въоръжен конфликт. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорения отказ, възприемайки изцяло фактическите констатации и изводи на административния орган. Съдът е посочил, че мотивите на лицето да напусне страната си на произход са лични, в търсене на по-добър живот и бъдеще за децата си. Установено е, че жалбоподателят и семейството му са живели в [населено място], за който съдът е приел за установено, че Ислямска държава никога не е имала контрол. Относно нападението на [населено място], което е изтъкнато от жалбоподателя, съдът е приел, че то е станало много преди той да напусне [държава]. Съдът не е дал вяра на нововъведена причина от жалбоподателя – страх за живота му от преследване от друга фамилия, но въпреки това е приел, че тя не попада измежду предпоставките за предоставяне на бежански статут. В заключение, съдът е приел, че жалбоподателят и семейството му са живели добре в [държава], който са напуснали по собствено желание, тъй като не са им харесвали условията на живот и са искали децата да получат добро образование. Въз основа на справката за ситуацията в страната на произход на жалбоподателя, съдът е приел, че тя е преценена правилно от административния орган. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение на АССГ като правилно. Бежанската история на чужденеца е възпроизведена обективно, както в административния акт, така и в съдебното решение. В изпратената по делото административна преписка са приложени интервютата, проведени с жалбоподателя, неговата съпруга и едно от децата им – малолетният им син – С. Мохамад. От нито едно от проведените интервюта с членовете на семейството на жалбоподателя, не се установява преследване на някой от тях, поради причините, заложени в чл. 8 ЗУБ. Напротив, установява се, че семейството на жалбоподателя и той лично са имали собствена къща в [населено място], която са продали преди да заминат. Бащата( жалбоподателят) е имал бизнес(кафене), който е развивал добре и е печелел добре. Живели са в [населено място], където и съпругът и съпругата имат роднини. От интервюто на жалбоподателя и неговата съпруга става ясно, че и двамата искат по-добро образование и бъдеще за децата си. Административният съд обективно е преценил, че страхът от отмъщение от страна на друга фамилия е обстоятелство, което не е споменато по време на интервютата, проведени в ДАБ с жалбоподателя, съпругата и сина му. От друга страна, правилен е изводът на съда, че посоченото не е измежду нормативно предвидените предпоставки при наличието на някоя/някои, от които се предоставя бежански статут. От представените пред касационната инстанция писмени документи, измежду които и решение от 06.04.2014 г. на наказателна комисия към Апелативния съд в Дахок, се установява, че виновният за деянието( за което съобщава жалбоподателя едва в жалбата си до АССГ) е наказан с лишаване от свобода, което опровергава твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че държавата [държава] не е предприела мерки. Не може да се приемат като доказани твърденията на жалбоподателя, че е бил заплашван от семейството на убития, във връзка с което той е подал жалба в полицията, по която не е предприето нищо. Само представеното пред касационната инстанция писменото потвърждение от адв. Исмаил Сулейман, не е достатъчно за установяването на тези твърдения. Това потвърждение съдържа обяснения на трето лице, което не може да бъде разпитано като свидетел по делото под страх от наказателна отговорност, за да потвърди написаното от него. Обстоятелствата - че жалбоподателят не е споделил за това заплашване по време на интервюто с него, че нито в производството пред АССГ, нито в касационното производство е представено копие от жалбата му до полицията във връзка с това заплашване, че е напуснал( през 2018 г.) страната си на произход 5 години след соченото събитие( видно от решението на апелативния съд е, че деянието е станало през 2013 година), преценени в тяхната съвкупност, водят до извод за недостоверност на твърдението на жалбоподателя, че е изпитвал основателен страх от преследване от страна на друга фамилия в [държава]. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обоснован и правилен извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на бежански статут на жалбаподателя. Правилно е решението на съда и в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. От справка № МД-152/27.02.19 г. за обстановката в [държава], в частност в [държава], представена от ответника, се установява, че обстановката в [държава], откъдето идва жалбоподателя, не може да се характеризира като несигурна. Посочено е, че столицата на [държава], [населено място] се нарежда сред първите пет най-безопасни града в света и се намира в най-стабилния регион на [държава]. От справката, която се представя пред касационната инстанция се установява, че в провинция Дахок, в която област се намира и [населено място], обстановката е спокойна. Регионът разполагал с голяма и развита армия и собствени полиции и сили за сигурност, които да защитават жителите му. Посочено е в справката, че за да се поддържа нивото на сигурност и да се защити мира в [държава], по границите и градовете са разположени редовни контролни пунктове. Следователно, от данните в справките, събрани по делото, не може да се направи извод за наличие на ситуация в региона, в който е живял и от който идва жалбоподателя, която да застрашава неговата сигурност и живот. Решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. То е резултат на обосновани и верни изводи и правилно приложение на материалния закон. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд