Решение № 8325 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14581/2014 г.

Решение № 8325 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14581/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "ЕР СОФИЯ-ДИНЕВИ" ООД, адрес гр. Бургас, ж. к. "Славейков" № 93, хотел "Мираж" срещу решение № 99 от 3.10.2014 г. на Административен съд - Сливен /АСС/ по административно дело № 127 по описа за 2014 г.

Касаторът претендира отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Приема, че съдът не е обсъдил всички направени от него възражения относно формата и фактическите основания за издаване на обжалвания Акт за установяване на задължения по декларация /АУАН/ № РА004049/13.12.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни приходи" при община Сливен, в частта относно имот по декларация № 5391/30.06.2010 г. Твърди, че земеделските земи са освободени от данъци върху недвижимите имоти по силата на закона /чл. 10, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси/, поради което се оспорва извода на съда, че данък се дължи за 2013 г. По отношение на начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за същия период върху този имот, се прави възражение, че ответникът не е доказал престиране на услугата. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт в посочената част.

Ответникът, Директор на Дирекция "Местни приходи" в община Сливен, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че страните не спорят, че за процесния имот има одобрен подборен устройствен план /ПУП/, но предназначението на земята не е променено с решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, поради което и същата е с предназначение - земеделска земя. Като се позовава на чл. 10, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси, заявява, че съседен имот с идентификатор 67338.828.27 по землището на кв. Речица е застроен със съоръжения за голф - строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, а процесният имот с идентификатор 67338.828.25 се явява прилежащ терен към голф игрището. Оттук приема за правилен извода на АСС, че дори и предназначението на имота да не е променено по смисъла на ЗОЗЗ, данък се дължи, тъй като същият е прилежащ терен към голф игрището в съседен имот. Земята не била ползвана като земеделска по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползване на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. По отношение на дължимата такса за битови отпадъци, ответникът по касационната жалба приема, че такса се дължи за двата компонента - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депа на битови отпадъци. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

С обжалваното решение АСС е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУАН/ № РА004049/13.12.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни приходи" при община Сливен, в частта относно имот по декларация № 5391/30.06.2010 г. По отношение на дължимия данък върху недвижим имот е приел, че същият се дължи дори и да не е променено предназначението на земеделска земя, след като същата е прилежаща площ към строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Като се е позовал в решението си на изслушаната по делото експертиза, съдът е направил извод и за дължимост на таксата битови отпадъци за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депа на битови отпадъци, които били предоставяни от община Сливен.

При извършена проверка по наведените в касационната жалба възражения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, както и при служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд приема следното:

С Акт за установяване на задължения по декларация /АУАН/ № РА004049/13.12.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни приходи" при община Сливен, в частта относно имот по декларация № 5391/30.06.2010 г. е установен размер на данък върху недвижимите имоти за 2013 г., при задължение за внасяне 6425,49 лв., както и такса битови отпадъци върху същия имот, при задължение за внасяне 2965,61 лв.

С жалба на л. 15 по делото, дружеството оспорва акта пред Директор на Дирекция "Местни приходи" изцяло.

С решение № НОМ 401/22.04.2014 г. Директор на Дирекция "Местни приходи" потвърждава Акт за установяване на задължения по декларация /АУАН/ № РА004049/13.12.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни приходи" при община Сливен изцяло.

С жалба от 30.05.2014 г., "ЕР СОФИЯ-ДИНЕВИ" ООД, адрес гр. Бургас, оспорва пред Административен съд Сливен Акт за установяване на задължения по декларация /АУАН/ № РА004049/13.12.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни приходи" при община Сливен, само в частта относно имот по декларация № 5391/30.06.2010 г., представляващ имот с идентификатор 67338.828.25, с възражение, че същият представлява земеделска земя.

Страните не спорят, че за процесния имот има одобрен подборен устройствен план /ПУП/, но предназначението на земята не е променено с решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, поради което и същата е с предназначение - земеделска земя към оспорвания период.

От заключението на изслушаната и приета като доказателство по делото техническа експертиза се установява, че в имот с идентификатор 67338.828.27 с площ от 12001 кв. м. са изградени 36 броя спортни съоръжения за голфигрище - 18 броя гринове и 18 броя тита, които по същността си са едно трасе, разположено в поземлен имот с идентификатор 67338.828.25 /процесния/, но изключено като площ от него. Използването на спортните съоръжения обаче не може да стане без използването на терена на процесния имот с идентификатор 67338.828.25.

На л. 94 по делото е представен и приет като доказателство Договор за предоставяне на услуга с предмет сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистота на териториите за обществено ползване между община Сливен и Дружество по Закона за задълженията и договорите "Грийн Партнърс - БКС".

Като доказателство по делото е приета и Заповед № РД-15-1502/11.10.2012 г. на кмета на община Сливен с правно основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, с която се определят границите на районите и видът на предоставяните от общината услуги по чл. 62 ЗМДТ за 2013 г.

Предвид така установеното, касационната инстанция прави следните изводи от правна страна:

По отношение на начисления данък върху недвижим имот по декларация № 5391/30.06.2010 г.:

Страните не спорят, че това е имот с идентификатор 67338.828.25, представляващ земеделска земя към 2013 г., за която няма решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ за промяна на предназначението й.

В чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси законодателят е обособил две групи поземлени имоти за целите на данъчното облагане с този данък:

• Първата група са поземлените имоти, които попадат в строителните граници на населените места и селищните образования.

• Втората група са поземлените имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образования, но имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.

Страните не спорят, че територията, в която се намира процесният имот е извън регулацията на населеното място и не попада в границите на застроителен полигон на населеното място или селищното образувание.

Правилно Административен съд Сливен е приел, че дори и по отношение на процесния имот да е одобрен подробен устройствен план, предназначението на земята не е променено по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ, поради което и същият е със статут на земеделска земя.

Предназначението на имота за различните периоди на данъчно облагане се доказва с различни доказателствени средства с оглед различните релевантни за спора факти. Тъй като се касае за период след 20.05.2011 г., и се установява, че имотът попада извън строителните граници на населените места и селищните образования, юридическите факти за установяване на статута на имота и принадлежността му към втората група имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ са освен влезлият в сила подробен устройствен план, с който се доказва предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и промененото предназначение на имота по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ.

Във всички случаи, предвид представените по делото доказателства, процесният имот не попада след имотите по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, които се облагат с данък върху недвижимите имоти.

Правилен е изводът на касатора, че земите със статут на земеделски, по силата на закона са изключени от облагане с данък върху недвижимите имоти.

Нормата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ обаче съдържа изключение от принципа за необлагаемост с ДНИ на земеделски земи при две хипотези:

1. Земеделски земи, които са застроени - облага се данък върху недвижимите имоти действително застроената площ;

2. Земеделски земи, които не са застроени, но представляват прилежаща площ към застроени терени също се облагат с ДНИ.

Въз основа на анализ на фактите и правната квалификация, относима към спора, Административен съд Сливен правилно е приложил закона в тази част на съдебния акт.

От изслушаната и приета като доказателство по делото експертиза безспорно се установява, че използването на спортните съоръжения в имот с идентификатор 67338.828.27 не може да стане без използването на терена на процесния имот с идентификатор 67338.828.25. В този смисъл имот с идентификатор 67338.828.25 се явява прилежащ терен към строежите в 67338.828.27.

Ето защо, дори и имот с идентификатор 67338.828.25, да е земеделска земя, то същият се явява прилежаща площ към застроен терен, без възможност последният да се използва, без използване на процесния. Ето защо, собственикът на имот с идентификатор 67338.828.25 подлежи на облагане с данък върху недвижимия имот на основание чл. 10, ал. 3, предложение последно от Закона за местните данъци и такси.

Тъй като в случая пред АСС са доказани всички елементи от фактическия състав на задължението, правилно АСС е приел неоснователност на жалбата на "ЕР СОФИЯ-ДИНЕВИ" ООД, адрес гр. Бургас срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУАН/ № РА004049/13.12.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни приходи" при община Сливен, да начислен ДНИ, в частта относно имот по декларация № 5391/30.06.2010 г., представляващ имот с идентификатор 67338.828.25.

От една страна, е доказана правната връзка между данъчно задълженото лице и имота, за който се претендира данъка /която се установява с представения по делото нотариален акт за собственост/, а от друга, статута на имота по чл. 10, ал. 3, предложение последно от ЗМДТ, на земеделска земя, представляваща прилежащ терен към действително застроена площ.

Горното обосновава извод за постановяване на обжалваното решение в частта относно определения ДНИ за този имот при правилно приложение на материалния закон, при липса на процесуални нарушения и обоснованост.

По отношение на обжалваното решение в частта за начислената такса битови отпадъци за процесния имот по пунктовете почистване на обществени територии и депонирането и обезвреждането на битови отпадъци в депа, съдът констатира допуснати от АСС съществени процесуални нарушения, основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в тази част при следните съображения от фактическа и правна страна:

Таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата във всичките й компоненти /в случая се касае за два от тях/.

В своите решения Върховният административен съд многократно е приемал, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, и тя се предоставя от общината на конкретния правен субект. В случая, такса не е начислена за тази услуга, поради което и същата няма да се постави на обсъждане.

По отношение на останалите два компонента на услугата обаче, съдът не е събрал доказателства за реалното й престиране, нито е указал на ответника, съгласно изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК, тежестта на доказване.

Представеният договор между община Сливен и дружество по ЗЗД, както и заповедта на кмета с правно основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не доказва реалното извършване на услугата, а само намерения в тази насока.

Изслушаната експертиза с поставената задача и направеното заключение относно предоставяне на услугата от страна на общината, се явява недопустимо доказателствено средство, доколкото формулираната задача към експерта относно предоставянето на услугата е недопустима и не изисква специални знания, които съдът не притежава. Напротив, съдът е този, който следва да направи извод относно предоставяне или непредоставяне на услугата по всеки от компонентите въз основа на доказателства, представени от страните. Вещото лице няма компетентност да прави този извод по делото.

Втората от тези услуги е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и по делото се спори дали тя е предоставяна на жалбоподателя по отношение на процесния имот:

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Ето защо, законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци. Точният вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Предоставянето на услугата по т. 2 не е обвързано и не зависи от предоставянето или съответно непредоставянето на услугата по т. 1. Но и тук, за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата /със заповед на кмета/, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя, такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. В тежест на ответника е да предостави доказателства, от които по надлежен ред да се установи извършване на услугата по втория компонент, което доказване в случая не е проведено, като и съдът не е дал указания в тази насока, което обосновава извод за допуснати съществени процесуални нарушения.

Третият вид услуга е обезвреждането на битови отпадъци и поддържането на депа или на други съоръжения за обезвреждане. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. В Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Принципно, тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице. По отношение на тази услуга също не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. Но в тежест на ответника е да докаже, че за процесния период - 2013 г., община Сливен е ползвала депо за обезвреждане на битови отпадъци чрез относими и допустими доказателствени средства, което не е сторено, като и съдът не е дал указания във връзка с тежестта на доказване.

Доказателствената тежест по делото е върху органа. Престирането на услугата в компоненти 2 и 3 е фактическо основание - един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа.

Като не е доказал реалното извършване на услугата в двата й компонента, органът недоказано претендира такса за тази услуга.

Но като не е дал указание за събиране на доказателства в тази насока, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което и актът му в тази част следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания за събиране на доказателства за установяване на релевантните за спора факти съобразно тежестта на доказване:

За пълнота, съдът посочва, че освен доказателства за реалното предоставяне на услугата по втори и трети компонент, в тежест на ответника е да представи и доказателства за ставката наложена от органа върху основата за всеки компонент; решението по чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси на Общинския съвет.

Предвид изхода на спора, решението на съда следва да се отмени в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на "ЕР СОФИЯ-ДИНЕВИ" ООД, адрес гр. Бургас, ж. к. "Славейков" № 93, хотел "Мираж" срещу Акт за установяване на задължения по декларация № РА004049/13.12.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни приходи" при община Сливен, в частта относно имот по декларация № 5391/30.06.2010 г. по отношение на начислената такса битови отпадъци за 2013 г. В тази част делото следва да се върне на Административен съд Сливен за ново разглеждане.

Подлежи на отмяна и решението на съда в частта за съдебните разноски за сумата над 651 лв.

В останалата част решението следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд